Академичната кариера не привлича младите

---

На нито един инженер няма да му мине през ума да работи за по-малко от 1000 лева

---

Университетите са консервативни структури, което в известна степен е положителна черта. Въпреки това, когато всичко наоколо се променя бързо, ние трябва да реагираме своевременно, ако искаме да се развиваме и да продължаваме да бъдем атрактивни за младите хора. Така че през новата година продължаваме с обновяването на учебните планове, създаването на нови бакалавърски и най-вече магистърски специалности, предлагането на обучение на английски език с цел привличане на чуждестранни студенти, с различни краткосрочни програми за следдипломна квалификация, разширяването на възможностите за обучение през целия живот (lifelong learning).

Мобилност – не само на думи

Важна задача е интегрирането на университета в европейското пространство на висшето образование. Това означава засилване и поддържане на връзките с европейските университети, участие в европейски програми като Еразъм, Седма рамкова, чрез които се осигурява мобилност на студенти и преподаватели и привличане на значителни средства за научни изследвания. Така накратко определя бъдещето на университетите у нас доц. д-р Румен Пранчов, зам.ректор по учебната дейност на Техническия университет.

Като човек, който от години работи с млади хора, той познава много добре техните мисли и желания, свикнал е да разчита посланията им. Разбира се, не му е приятно, ако негови студенти изберат кариера извън страната ни или зарежат, притиснати от нуждата, знанията, които са получавали в университета през годините.

Формулата е много проста и изпитана

Подобряването на условията на живот и работа, повишаването на стандарта е единственият начин за задържане на младите хора на дадено място, включително и в родната им страна, в условията на глобализиращия се свят, твърди доцентът. Да не забравяме, че ние сме част от една икономическа и политическа структура, каквато е ЕС. Има добри примери от близката история. Испанците наводниха Франция и Великобритания през 60-те години на миналия век, но това не доведе до катаклизми в тази страна. Обратно - в момента Испания е високо развита и на свой ред представлява притегателен център за много българи.

Мотивираните студенти днес са много информирани, компютърно и езиково грамотни, критични към остарели знания, търсещи реализация още от студентската скамейка. Както винаги, и сега има и немотивирани – те или отпадат, или отиват в други университети. Но като че ли повечето от студентите са наясно, че ако не са добре подготвени, нямат шансове за успешна работа.

Доц. Пранчов, през последните години бизнесът неведнъж бие тревога за недостига на кадри с практическа ориентация. Много неща се правят, но все пак какво още не е направено, за да се запълни тази празнина между образованието и бизнеса? Как е решен този въпрос по света?

Известно е, че след промените, които настъпиха у нас, индустрията на страната рухна. Това съвпадна със засиленото търсене на кадри с икономическо и юридическо образование. В резултат се получи намаляване на интереса към инженерните специалности. Голяма част от хората, които отдиха да работят в чужбина, бяха с инженерно образование. След 1997 г. започна бързо възраждане на икономиката и търсенето на инженерни кадри с всяка година се увеличаваше. В началото се търсеха инженери от компютърните и телекомуникационните специалности, а в последните години - и машинни инженери. Независимо от специалността сега се търсят хора с компютърни умения и задължително добър английски език. Старите кадри в голямата си част не отговарят на тези изисквания. Така се получи недостиг на инженерни кадри за развиващата се индустрия. В момента все повече фирми предлагат стипендии, стажове, подпомагат нашия университет с нови лаборатории, въобще са заинтересувани от доброто образование на повече млади хора. За съжаление този засилващ се интерес съвпада с намаляване броя на желаещите да стават студенти поради отрицателния прираст на населението. Броят на местата в университетите на България, финансирани от държавата, вече започва да се доближава до този на потенциалните кандидат-студенти.

Недостигът на добре подготвени и мотивирани ИТ специалисти у нас се допълва от негативната тенденция на рязко намаляване броя на университетските преподаватели в компютърните и инженерните специалности. Само финансов ли е въпросът?

Сигурно не е само финансов, но преди да се обсъждат останалите проблеми, трябва да се предложи заплащане, което да осигурява един нормален живот. Всеки ще се съгласи, че със заплата от 390 лв. никой млад човек не може да оцелее. Да не говорим, ако трябва да плаща и квартира. В България все още се заплаща допълнително за прослужени години. Един професор може да получи над 50% допълнително към заплатата си поради дългия трудов стаж, а един млад асистент няма да получи нищо. Поощряват се възрастните преподаватели вместо младите. В същото време на един млад инженер въобще не му минава през ума, че ще започне работа за по-малко от 800 – 1000 лева.

Другите проблеми възникват от изискванията на Закона за научните степени и звания от 1972 г., който по никой начин не поощрява младите хора да започнат академична кариера. Дългите години, през които университетите нямаха никакво финансиране на научните изследвания, доведоха до влошаване на условията за научна работа. В последно време държавата започна да отпуска средства за научни изследвания, съживяването на икономиката също води до вливане на средства за наука, но все още сме далеч от създаването на съвременни условия за научни изследвания. Това също не привлича младите хора към академична кариера.