Най-дефицитната стока е времето
Мариета Колева
14.12.2007
Атанас Настрадинов, управител на Canon България: Командирите, които печелят битки, никога не казват „Напред!“, а „След мен!“
Няма тайни за Атанас Настрадинов в областта на маркетинга и управлението на проекти. Има и богат опит като предприемач и лидер в известни западно-европейски и български компании. От 2001 г. е управляващ директор на Canon България. Преди това натрупва незаменим опит като мениджър за България на Canon CEE, Австрия, маркетинг директор на Сторко АД, мениджър на Амоко България и Минолта България и член на управителния комитет на ISTC, Швейцария. Завършил е мениджмънт програмата на Amoco Petroleum, Чикаго, САЩ (1996), има магистърска степен по икономика от Икономическия университет във Варна и по английски език и литература от СУ ”Св. Климент Охридски”. Сигурно поради разностранните му интереси и квалификация да разговаряш с шефа на Canon България, е удоволствие, защото е от хората с широк кръгозор, собствени позиции и тънко чувство за хумор.
Кога 2 и 2 не е 4
Да принадлежиш към компания, която има офиси в 200 страни по света и бранд с доказано във времето качество, безспорно помага за успеха. Дава спокойствие и финансова сигурност. „Но не е достатъчно само да имате пари - трябва да знаете как да ги управлявате. Късметлии сме, защото сме улучили за кого да работим“, уточнява Настрадинов.
„Да се твърди, че нещо се случва само благодарение на един човек или на единствена причина не е коректно. От значение е макроикономическата рамка, в която се развива бизнесът. Защото ако хората или фирмите нямат пари, те не биха могли да инвестират в ново оборудване. Бизнесът за съжаление не е точна наука, дори във физиката не винаги 2 и 2 прави 4. Но едно е сигурно – ако направите а и b, то по всяка вероятност ще се получи и c. За да стане това обаче, е важно да имаш стабилен екип, като този на Canon България“, обяснява Настрадинов. През всичките тези години ги напускат само двама души, по техни, лични причини. Останали приятели не само с колегите, но и с шефа, нещо, с което малцина фирми у нас могат да се похвалят. „Навсякъде има проблеми, важното е какво правите, за да ги решите, как реагирате“, казва Настрадинов.
Според него какво се случва или не в една фирма зависи не само от човека начело. Той задава темпото, формира културата, начина на работа. Но трябва да има и достатъчно отворени хора, които да са готови да работят за екипа, правилно да възприемат и осмислят това, което им се възлага. Разбира се, има моменти, когато шефът може да тропне по масата, да се наложи, но колко дълго ще го слушат, ако има такъв маниер на работа. Ако един учител силом вкарва разум в главите на децата, те ще правят точно обратното.
Разговорът, естествено, се върти около Canon, една от най-утвърдените световни. Но да заемеш добра позиция на местния пазар зависи и от екипа. „Не се налага да убеждаваме хората какво продаваме, нашето качество е безспорно и това е предимство“, признава Настрадинов.
На въпроси от рода – „Защо не продавате по-евтино“ отговаря, че колкото по-богат е човек, толкова повече внимава за какво харчи парите си и не е готов да ги хвърли просто така. Но никога никой не се съмнява в качеството и предимствата на продуктите с марка Canon, защото зад тях стои корпоративна култура с традиции.
Спечелените битки
„Командирите, които печелят битки, никога не казват „Напред!“, а „След мен!“.
Тази истина важи не само на бойното поле, но и в живота, в бизнеса. Днес нито един шеф не може да седи в кабинета и да си мисли: Дал съм заповед, да действат. Нито може да си позволи лукса да не се среща с хората, защото подобно поведение е обречено на провал. Шефът трябва да бъде лидер. В същото време обаче ръководителите на отделните екипи в компанията също трябва да бъдат лидери, да увличат хората след себе си“, категоричен е Настрадинов. Питам какво е мястото в екипа на неформалните лидери. „Това са хора, които се налагат независимо от позицията, която имат във фирмата“, гласи отговорът.
Истини
„Дълго време исках да ръководя фирма, работех, но винаги имаше началник над главата ми. Когато обаче се качите на върха, разбирате колко е самотно там. Няма място за много хора. Ако сте свикнали да работите с колегите, да имате приятелски отношения с тях, да се разтоварвате в даден момент, да си позволите известна свобода, когато се качите горе, нахлува дистанцията, дори и ако не я налагате. Въпрос на йерархия, на корпоративно поведение“, смята събеседникът ми.
Въпреки че е на върха, той винаги намира начин да общува с хората. Разбрал е, че ако изгради ледена стена, няма да може да “говори” с колегите си, да разбере какво мислят те, а от това страда и работата. Губи се възможността за правилна преценка.
Научил е и “езика” на младите, въпреки че някои от тях са на годините на по-големия му син. Друго поколение, но винаги има път и към него.
Изборът
Хората трябва да се подбират добре. С течение на времето Настрадинов се убедил, че по принцип няма неподходящи хора. Работодателят преценява какви специалисти са му необходими и дали ще работят по-дълго за него, какви са личностните им качества извън рутинната работа. Те само трябва да се впишат във фирмената култура, а не да стърчат като чуждо тяло.
„Хората престават да се променят с течение на времето. Някои свикват да се приспособяват и в това няма нищо лошо, нищо грубо – оцелява най-приспособимият, не най-силният или най-умният“, припомня управителят думите на Чарлз Дарвин. Но това е въпрос на личен избор.
Не приема обаче идеята човек да се превърне в безформена маса, която се опитва да хленчи и подлизурства, само и само да оцелее. Тези житейски истини в пълна сила важат и за бизнеса.
“Богатството дава свобода и лукса да кажеш истината. Но по-важното е да си човек, богат по душа, да можеш да пътуваш, да разширяваш кръгозора си. Така виждаш, че ние не сме кой знае колко уникални. Богатство е и изкуството да комуникираш с различни хора, да ги разбираш, да направиш така, че и те да те разбират“, смята Настрадинов.
В България Canon има организация на бизнеса, както навсякъде по света, предлагасъщите промоции, като и в Европа, и това е нормално. „Днес страната ни е част от един нов пазар - европейския, и това ни прави по-богати. Това е бизнес културата на тези 80 процента, които движат бизнеса. Има и 20 процента различия и те се определят от това дали си италианец, французин или българин. Основното обаче, е да разберем, че сме една общност, и да се научим да общуваме“, уверен е събеседникът ми.
Спокойствието ще стане лукс
Шефът на Canon България обича да чете книги на военна тематика, изобщо обича да чете книги, списания, защото това е друг вид четене, не като компютъра, пред който прекарва голяма част от времето си. Всичко обаче е въпрос на време, което е особено дефицитна стока. Затова просто решава какво му се прави в дадения момент – да плува, да кара ски, да отиде на коцерт или на ресторант с приятели, с колеги или със семейството си.
„През следващите 10-15 години най-големият лукс ще бъде спокойствието, свободното време, технологичните възможности да се съхраняват тези моменти“, убеден е Настрадинов. А каква по-добра възможност това да се случи от снимки с Canon.