Изборът на сървър не може без съветите на специалистите

---

Когато се стигне до въпроса за избора на подходящ
сървър, първо трябва да се определи какво точно иска да постигне съответната фирма. Или, както на шега обобщава Александър Марков, мениджър продажби на сървъри и масиви за съхранение на данни в НР България: "Трябва да сме наясно за какво е необходим сървърът - какво е приложението/при-
ложенията, за колко потребители и т.н. е предназначено, а не "Я какви хубави сървъри има, дай да вземем един-два."

Според Юлиан Толев от българския офис на IBM има съществена разлика между избора на сървър и обикновено PC. "Един сървър не се определя сам по себе си по това колко мощен е процесорът, колко броя са дисковете или с колко слота разполага. Значението на сървъра е да обслужва приложенията, за които е предвиден, така че крайният потребител да не се интересува от неговото съществуване и от това как работи." Поради тази причина, преди да започне изборът
на сървър, трябва да се определи (оразмери) правилно видът и класът му на база операционната система,която ще се ползва, както и какви приложения ще бъдат инсталирани, брой потребители и т.н., допълва още Толев. "Заради важността на сървъра, който е критична точка
за нормалната работа на организацията, когато стане дума да се избира, ИТ мениджърът или от-
говорният за избора специалист трябва да се обърне първо към "марковите" производители. Така може да се разчита на качествен, тестван продукт, в създаването на който са изразходвани хиляди часове инженерна мисъл и труд. А тъй като изборът на марка също не е лесен, защото големите компании
използват различни маркетингови трикове, за да привлекат своите клиенти, една среща с предста-
вители на тези фирми дава добра възможност за консултиране и запознаване с последните технологични нововъведения, които много често
не се публикуват или са труднооткриваеми в Интернет."

Един от наболелите въпроси в днешно време е консумацията на сървъра, допълва още Толев. "При един или няколко сървъра това не се отразява значително на бюджета, но в средните и големите центрове за съхранение на данни е фактор, който не е за пренебрегване, защото освен средствата, необходими за захранване на всички сървъри, има значителни разходи и за тяхното охлаждане. Това вече се явява съществено перо в бюджета на
компанията и тогава на преден план излизат сървърните производители, обърнали внимание на този факт, без от това да зависи крайната производителност на сървъра."

Деян Евлогиев, консултант във FSC, конкретизира етапите на избора на сървър: "Най-важно е правилното определяне на приоритетите. За да стигнем до избора на подходяща машина, се предполага, че сме направили успешно няколко важни стъпки преди това. Започнали сме с анализ на бизнес процесите в предприятието; избрали сме при-
ложение, което най-добре ще ги обслужва, а след това сме избрали оптимална среда за съответното приложение. Предпоследната стъпка е из-
бор на подходяща операционна система за приложението, а последната - на най-добра-
та хардуерна архитектура за операционната система. Клиентите трябва да имат предвид, че изборът на операционна система и хардуер е резултат от процеса на взимане на решения, а не
отправната точка."

Какви са минималните изисквания към един сървър, предназначен за нуждите на малки, средни и
големи фирми?

Ето мнението на Толев: "Минималните изисквания варират най-вече в ценовия диапазон и класа сървър. Всяка машина трябва да предлага на първо място защита на информацията, а на второ - да разполага със средства за осигуряване надеждната работа на сървъра." Той дава следния пример: "Най-
елементарен вариант е възможността за поне два диска, конфигурирани в RAID масив. Целта е при
повреда на сървъра да няма загуба на информация. Добре е да се предвидят и всякакви възможности за
дублиране на компоненти, така че при повреда на един от тях да не се налага спиране работата на сървъра. Всяка машина трябва да разполага със средства за наблюдение и управленение - както локално,така и отдалечено. Това може да са хардуерни и софтуерни решения. Би трябвало да се предвидят и варианти за предварително откриване
на потенциални проблеми, които биха довели до спиране работата на сървъра. Предимство е възмож-
ността да се следят всички критични за функционирането на сървъра компоненти, допълва Толев.

А Деян Евлогиев от IBM България обръща специално внимание на приложенията, защото те отговарят
на бизнес процесите във фирмата: "Когато знаем за нуждите на предприятието, по-лесно можем да
препоръчаме хардуер. В разговор с клиента трябва да се определят факторите, оказващи влияние върху
избора на хардуер, колко хора ще използват даденото приложение, какви ресурси изисква то, колко надеждна да е системата като цяло, какъв е очакваният бъдещ растеж и др. Не е разумно фирма да си купи хардуер последна дума на техниката и да даде голяма сума пари за него, а всъщност да се нуждае от много по-малко и средствата, които е вложила, да са били ненужно изхарчени."

Последни технологични тенденции?

Във всеки един клас те са базирани на спецификата на конкретния сървър, но като цяло можем да разгледаме следните тенденции, според Толев:
"От гледна точка на процесорите IBM развива две линии - базирани на POWER процесорите (System p,
System z, System i) и базирани на Intel и AMD процесори. За повишаване на производителноста вече не се разчита на повишаване на тактовата честота, а на увеличаване на броя процесори (ядра) в един чип. По този начин се намалява общата консумация и съответно отделената топлина. За постигане на висока надежност при ниските класове сървъри IBM приложи опита, натрупан с годините в областта на големите мейнфрейм сървъри, като технологиите, доскоро познати само там, се приложиха и в ниските класове сървъри, базирани на Intel и AMD процесори", казва Толев. Според него все повече започва да се обръща внимание на Blade техно-
логията, чиято цел е консолидиране на максимален
брой сървъри в минимално пространство. "Идеята
е шасито, което побира всичките блейд сървъри, да
не бъде просто една кутия, а да предоставя инфраструктура, необходима за работата на всички тези блейдове, включваща освен захранване, охлаждане, управление, и така необходимите комутатори за връзка към външни опорни LAN мрежи и към външни дискови масиви."

Идеята за консолидация не е насочена само към използването на блейд технологията. Все повече се
обръща внимание на консолидирането на множество виртуални сървъри върху един по-голям и по-мощен
физически сървър. По този начин доста бързо може да се задели ресурс и да се създаде нова виртуална
машина, примерно за тестване на ново приложение на фирмата. "Ако погледнем компонентите в
един сървър, при процесорите най-важното е, че надпреварата за GHz спря. Оказва се, че не е от значение на каква честота е процесорът в един сървър, а колко ядра има. Intel отдавна предлага четириядрени процесори, които са по-производителни от двуядрените и в някои случаи
по-евтини от тях. Очаквам скоро да видя на пазара и четириядрения процесор на AMD. Бъдещето е на многоядрените процесори. SCSI интерфейсът се приема за остарял. В бъдеще ще го виждаме, но не като интерфейс за HDD, а за външни устройства. При сървърите SAS и SATA са актуални стандартите
за HDD. Всеки от последните два си има своите плюсове и минуси и трудно можем да решим кой е
по-добрият. Като цяло най-интересното е, че виртуализацията си проправя път. Все по-често ще
срещаме решения, при които имаме виртуализиращ слой между хардуера и операционната система. Ползите са огормни – използваме 100% ресурсите на сървъра", коментира Евлогиев от FSC.

Марков от НР България допълва, че най-новите технологични тенденции при сървърите са ба-
зираните на Itanium2 – Montecito машини с много памет, бързи входно-изходни трактове, големи
дискови масиви и много софтуер за мениджмънт.

За или против наетия сървър?

"Въпросът може да се разгледа от две страни - смята Толев. Едната е, ако клиентът иска да заеме сървър, който да занесе в своя център за съхранение на данни и там да го ползва. Предимствата в този случай са, че се избягва инвестицията за нов сървър. Има и възможност за подмяна след време, ако е необходим по-мощен сървър. Но недостатъците са, че е нужно инвестиране в обучение на персонала, който ще се грижи за този
сървър, с цел да може да се ползва ефективно. Малко са фирмите в България, които предлагат заемане на сървъри.

Друга добиваща все по-голяма популярност вече и у нас практика е т. нар. аутсорсинг. При този вариант фирмата предлага обучен персонал, който поема грижата за сървърите. По този начин клиентът винаги е застрахован, че има необходимия ресурс за нормална работа на неговата фирма, като не се налага нито да поддържа собствен център за данни, нито да инвестира в обучен персонал за тази цел. Като недостатък се явява доверието на клиента към
фирмата, предлагаща тази услуга, т.е. дали може тя да осигури поверителност на информацията."

Според Деян Евлогиев идеята за това да се даде ИТ инфраструктура под наем е много добра. "Независимо дали даваме един сървър или няколко десетки, то основната цел е да освободим дадена фирма от несвойствените за нея задължения
по поддръжка на хардуера и софтуера. Но се появяват и въпроси, например: Какви приложения можем да използваме на наетия сървър? Всичките ли приложения, които нашата фирма ползва, можем да
ги изнесем извън офиса, или има част, която фирмата, предлагаща услугата "нает сървър", не може да поддържа? А дали изобщо тя ще поддържа нашите приложения или просто ще ни даде хардуера, а ние да си търсим системен администратор? В крайна сметка кое е по-евтино - да наемеш сървър или да си купиш такъв и да наемеш
човек или фирма, които да го поддържат? Ако фирмата поддържа приложенията ни, то какви нива
на сигурност може да ни даде?

Някои фирми са чувствителни към съдържанието на пощата си и ако тази информация се разпространи,
какво обезщетение ще получи собственикът на информацията и дали изобщо ще получи такова? Може ли да ни се осигурят високи нива на обслужване, какво представляват те и как се гарантират? Според мен фирмата, решила да се занимава с този бизнес, трябва да е изградила много добре своята бизнес стратегия и да е дала отговор на тези въпроси. Аз виждам страхотен потенциал в тази идея, но зад нея стоят сериозни инвестиции и
високо качество на обслужване", е мнението на Евлогиев.

"С други думи - заключава Марков - това зависи от клиента. Ако не разполага с обучен персонал или
пък е скъпо да поддържа такъв, аутсорсингът може да се окаже верният път. Много организации, без бизнесът им да зависи пряко от ИТ, могат да изберат този вариант; минусът е, че трябва много добре да са изяснени и договорени параметрите и отговорностите, иначе са възможни разочарования. В
България повечето клиенти предпочитат да притежават техниката, защото това им дава по-голяма увереност, че те сами контролират бизнеса си."