Невидимата част от айсберга електронно правителство
Според класацията e-Government Survey на ООН в момента България се намира на 43 място по готовност за електронно правителство. Спрямо 2005 г. страната ни се е придвижила напред с две позиции, но амбициите на правителството ни са в рамките на една-две години да се придвижим още по-напред, тъй като е момента текат редица големи проекти свързани с електронното управление. Кратък анализ на състоянието на българския e-government направи Николай Дилов, главен експерт в Дирекция “Електронно правителство” в Министерството на администрацията и административната реформа.
Уеднаквяване на изгледа
Една от актуалните инициативи на електронното правителство, финансирана по оперативните програми ОПАК, е по проект “Създаване на модерна и унифицирана визия на българската държавна администрация в контекста на членството на страната в ЕС” имащ за цел да подобри и унифицира визията на сайтовете на държавната администрация, както и визията на услугите, да подпомогне администрацията и представянето й. Целта е в тях да има еднотипна ориентация, изгледът на екрана да бъде един и същ – потребителят да вижда винаги на едно и също място логата, листата с контактите, бутоните и линковете за услуги, информацията да е достъпна за незрящите и минимум двуезично представена. Проектът се отнася за официалните сайтове на общински и държавни структури. “Съществуват известни проблеми с някои общини, развиващи туризъм, които слагат банери с реклами на хотели, СПА центрове и т.н. - така официални сайтове на администрации са се превърнали в рекламни на донорите им. Този проект цели да постави обща рамка, която да е валидна за всички административни сайтове (корпоративна идентичност), без да лишава общините от възможността да имат своя собствена страница или да добавят линкове за местни архитектурни, исторически и природни забележителности в нея и същевременно да е различна от официалната. Сайтовете с връзки на портала на електронното правителство (www.egov.bg) трябва да бъдат унифицирани и максимално ефективни, предвидени са също така и обучения, разказва инж. Николай Дилов, главен експерт в Дирекция “Електронно правителство” в МДААР.
Териториални е-центрове
Друг голям проект, свързан с втория етап от реализирането на електронното правителство е неговото надграждане с три териториални центъра - в София, Варна и Сливен. В момента той се реализира успешно и целта му е да подобри ефективността чрез балансиране на полезния трафик между ядрото на електронното правителство и големите и отдалечени центрове за компетентност. Например регион Варна с над един милион потенциални потребители на системата не бива да товари трафика за сметка на 2 милиона потребители в София. “Системата на практика е централизирана, така както са изградени най- модерните електронни правителства териториални единици от ИСЕП са технически центрове за компетентност, и то не толкова за обработка на данни, колкото за предоставяне на типизирани е-услуги. Това означава, че няма никаква разлика дали е-услугата ще се ползва във Варна, Сливен или където и да било другаде, въпросът е тя да се предоставя максимално бързо, а трафикът да е балансиран”, коментира Дилов. Центровете се изграждат под методическото ръководство на Хюлет Пакард - България, с която правителството е сключило рамков договор за изграждането на Интегрaционната система на електронното правителство (ИСЕП).
Електронна област
Интеграционната информационна система на електронното правителство се надгражда и с Пилотна интегрирана система на електронна област (ПИСЕО) , която се изгражда от ЦАПК Прогрес в консорциум със Сиела. Това е проект за 50 локации в три областни администрации - Бургас, Добрич и Стара Загора
(http://oadobrich.egov.bg, http://oadobrich.egov.bg, http://oastzagora.egov.bg), и 37 общини, в които се изгражда ИТ инфраструктура. “Една община, около която гравитират 6-7 малки кметства, трябва да е обвързана в мрежа така, че да се мултиплицира връзката между населеното място и кметството, което не е административна структура към общината - обясни Дилов спецификата на ПИСЕО. - Така хората няма да пътуват километри до общината, а ще ползват в кметството изнесения фронт офис на общината. Тези офиси предоставят 100 типизирани електронни услуги, които са еднакви във всички общини по електронен път. Неудобството е, че възрастните хора нямат електронен подпис и те делегират доверие на служител на общината, който да им извади необходимите документи, без за това да се заплаща.”
Е-подпис и е-разплащане
Реално няма как правителството да предоставя услуги по електронен път, без да има осигурена възможност за електронно разплащане. На 10 октомври приключва проектът свързан с канала за електронни разплащания (Payment Gatewey), разработван от Датамакс. Дълго време електронното правителство не работеше заради липсата на удостоверителен канал за разплащания между администрациите, гражданите и бизнеса, дори и при наличието на електронен подпис. Системата за електронни подписи, от своя страна изградена на базата на стандарти, предоставена от Инфонотари, не ограничава другите оператори да издават цифрови сертификати за администрацията и гражданите. Уникална за електронно правителство е и системата за единно време, разполагаща със супермодерни тайм сървъри.
Междуведомствена комуникация
Освен електронни услуги, които администрацията предоставя на различните видове потребители, тя би трябвало да реализира и чисто вътрешни административни електронни услуги, когато една администрация се обръща към друга по електронен път. И това всъщност е по-голямата, невидимата част от „айсберга” електронно правителство. В момента на сайта (www.egov.bg) са публикувани над 1200 вътрешни административни услуги, но се цели реинженеринг, защото при част от тях се дублират процеси, а други се използват рядко.
“Според директива в Европа и инициативата i2010 г. всички държави членки на ЕС трябва да поддържат минимум 20 индикативни е-услуги. България е изградила и предоставя осем електронни услуги за бизнеса и 12 за гражданите - коментира Дилов. - Българското електронно правителство направи тези услуги достъпни още през 2006 г. и те се използват. На дневен ред е предоставяне съвсем скоро и на нови широкоспектърни е-услуги.”
В момента обаче за междуведомствена комуникация се използват стандартизирани бланки на вътрешноведомствените деловодни системи, които не са централизирани и всеки локално обменя документи вътре в системата. Старият закон за обмен на документи регламентира кодировки за всеки хартиен носител, с чиято помощ се следи неговият път из администрациите, как се клонира и т.н. Все още липсва възможност за доверителна връзка към другите ведомства, защото няма създадена система, при която всеки служител с неговата електронна карта да достъпва ресурси на администрацията, макар че Националната мрежа на държавната администрация – НАМДА, лесно може да подпомогне този процес. “Подобна обстановка би настанала, когато всички държавни служители имат електронен чип и влизайки в системата, могат да достъпват общите ресурси на всички ведомства, а не само на своето собствено. Всеки трябва да ползва тази услуга регламентирано на работното си място”, смята Дилов.
Законът за електронно управление дава възможност върху Единната среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД) да се борави с единна номерация и единно време. Системата за единен документооборот ще бъде за общо ползване, няма да се нарушават локалните системи на администрациите за деловодство. Те пак ще си работят с тях, но когато обменят документи извън себе си, ще се наложи да ползват единната среда за обмен от системата на електронното правителство.
Ако няма интеграция на едната административна система с друга, няма как да се получи електронна услуга или тя ще е мъртва още в зародиш поради несъвместимост. В момента ДАИТС забавя наредбата за оперативна съвместимост по Закона за електронно управление. Тя трябваше да е готова шест месеца преди закона, който влезе в сила на 13 юни.
Услугата като процес
Когато една административна електронна услуга е комплексна и изисква участието на повече ведомства, процесът по нейното осъществяване е твърде сложен. В момента такива нови комплексни услуги са в процес на разработване в тестова среда. Успешното предоставяне на услугата изисква лаборатория за моделиране на процеси и такава платформа е предвидена и изградена в електронното правителство. Така те ще могат да бъдат моделирани, модифицирани, т.е. да се променят. Законът за електронно управление допуска даден процес да започне по електронен път, да премине на хартия между етажите на ведомството или между администрациите, да продължи отново и съответно да завърши в електронен вариант.
“Един хартиен процес в администрацията няма нужда да се моделира като цифров. По този начин нищо не се спестява. Някъде може да се наложи цифровият модел върху вече съществуващия хартиен, но в голямата си част трябва да се направи „байпас“ на цели процеси на хартия, а новият, изцяло електронен процес да се тества в лаборатория. В някои случаи е по-добре да се изхвърли старият и да се създаде нов, модерен”, заявява Дилов.
В момента със съдействието на Хюлет - Пакард България се тества например издаване на разрешително за плавателен съд – услуга, която изисква огромен брой документи от различни административни структури, изключително сложна и от комплексен характер. Това се прави, за да може да се разбере ще се справи ли електронното правителство със сложни процеси.
Отношението към е-правителството
Законът за електронно управление (ЗЕУ) е достатъчно ясен по отношение на електронното правителство и всички администрации са задължени да го прилагат. Лошото е, че когато трябва да се подаде декларация, например в офисите на КАТ, разпечатана от интернет, те я връщат с думите “това не е наша бланка, купете си от книжарница”.
Служителите не зачитат формулярите на електронното правителство, а те са точно копие от държавен вестник, цифрови оригинали с възможност за попълване, печат, да се подписват или заверяват с електронен подпис. На този етап не могат да бъдат унифицирани всички хартиени документи и още дълго ще сме паралелно в двата свята – хартиения и електронния, накрая обаче електронният ще се наложи не само заради екологията, но и защото Европа до края на 2018 година трябва да архивира целия 20-и век.
