Може ли да се създаде на Марс вечна база?

Категория: Наука
Ани Лашкова
събота, 18 Май 2013 16:22ч

Може ли да се създаде на Марс вечна база?

Усвояването на още една подобна на Земята планета от Слънчевата система е много сложно, но технически е осъществимо. По-трудно ще бъде политико-икономическото осигуряване на подобен проект. Засега най-добрият кандидат е Марс според класификацията на учените.


Оказва се, че в Слънчевата система Земята не е най-оптималния кандидат за поддържане на живота. Всички съществуващи методи за оценка са съгласни с факта, че при сегашното атмосферно налягане, нашата невероятна планета е на границата на обитаемата зона. Само няколко милиона километра по-близо до Слънцето - и сладката синя топка ще прегрее толкова, че ще загуби водата си и ще стане кафява. И "всички ще умрем", защото слънцето, както е известно на всички, увеличава силата на радиацията си и след известно време Земята няма да бъде в състояние да съхрани живота ни.


Без значение колко привлекателна може да изглежда идеята да се направи база от първия кацнал апарат, който ще закара хора там, тя ще е твърде малка, за да могат колонистите да живеят в него дълго време. В такава ситуация е ясно, че "еднопланетните видове няма да оцелеят", казва бившият астронавт, а сега служител на НАСА Джон Грунсфелд: "Това е дяволски вярна теорема - казва той. - Само погледнете съдбата на динозаврите. Но ние хората не искаме да проверим това със собствената си съдба."


Така Марс по днешното разбиране за обитаема зона се намира в нея. Но Венера - не, защото е по-близо до Слънцето, отколкото Земята, и дори да занесем от някъде си вода, то без орбитлни огледала на четвърт от повърхността на планетата, тя ще се изпари отново. Така че на човечеството му остава или да започне да заселва нещо, или просто да умре напълно, а Марс очевидно е най-лесният кандидат за колонизация. Независимо от това, да се пристъпи към процеса е изключително трудно. Докато летим на двигатели, концептуално непроменени от 1930 г. насам, само една малка част от ракетите, изстреляни от Земята, може да достигне Червената планета - остатъкът се разходва по пътя. Но това е само половината от проблема – все пак нещо може да се достави на Марс, но да се закара ракета за обратния път, ще бъде фантастично трудно и скъпо. Засега има само един изход – да не се връщаме оттам.


Миналата седмица един възрастен астронавт взе участие в срещата, която бе наречена твърде претенциозno „Човек на Марс“ (H2M). Целта на инициаторите - изпращане на човек на Марс до 2030 г. Но не и за евентуално завръщане на доброволците, а за създаване на постоянна база там. Тоест строителни материали и оборудване (и хората, разбира се) ще трябва да бъдат доставени еднопосочно. И тази база трябва да е голяма. Първо, масивната конструкция ще бъде необходима за защита срещу радиация. Второ, ако пространството е малко, проблемите са неизбежни.


По време на неотдавнашната симулация на полет до Марс (проект Mars 500), въпреки внимателния подбор на участниците в опита, четирима от тях имали сериозни затруднения. Апатия, сънливост, безсъние, спадане на производителността - всичко това, според психолозите, поради неизменното и с доста малки размери пространство от 3,6 × 20 м, в което тези хора били затворени за 520 дни. За да се направят базите големи, са необходими нетривиални мерки. Участниците в срещата, много от които са представители на НАСА, са склонни към изграждане на орбитални космически станции, като се извози и изгради базата на части и след това се пуснеат хората. Но кой ще ги изгради, след като хората все още няма да са там, а роботи, контролирани от Земята, са неефективни, поради разстоянието от две до три светлинни минути?


Най-доброто решение, според г-н Олдрин, би било да се създаде център за дистанционно управление на такива роботи на Фобос - най-близката луна до Марс, където гравитацията е пренебрежимо малка, и да се заведат там (и обратно) няколко души, не е толкова трудно, колкото дo Марс. Те могат да се сменят периодично, така че да не се създава положение на дълбока психологическа криза и да се провокира заболяване, причинено от продължителна безтегловност. Изглежда, че има едно "но": Фобос е без магнитно поле, което предпазва хората от космическата радиация. За щастие на повърхността на Фобос е осеяна с кратери и във вътрешността на най-големия – Stickney, има друг кратер. В долната част на такива образувания се осигурява много ефективна защита от по-голямата част на космическата радиация, а комуникацията с робота-строител на повърхността на Марс може да се поддържа чрез верига от ретранслатори извън кратера.


 


Засега няма консенсус за оптимален строителен материал за базата. От гледна точка на улесняване на транспорта са за предпочитане надуваеми структури от типа на огромни палатки, херметически затворени. От друга страна, най-евтината защита от радиация (Марс няма значително магнитно поле) за колонистите е, ако се създават основните помещения под земята или в пещери. И двата варианта имат приблизително равен брой привърженици.


Но дори и след изграждането на базата проблемите няма да изчезнат. За да се осигури храна, трябва да се засадят фотосинтезиращи организми. Каквото и да са - по-ефективната хлорела или вкусни висши растения - те ще трябва да се култивират в някаква хидропонна среда с UV защита, но с достъп до слънчева светлина. Някаква хидропонна среда е признание, че превозването на всички материали за хидропониката от Земята няма да сработи. Може да се наложи да се използват компоненти на марсианската почва, колкото и трудно може да е това. Почти сигурно е, че растенията, отглеждани в базата, ще са генетично модифицирани, защото почвата на Марс е богата на сулфат и перхлорат, а земните растения обикновено не понасят излишъци на тези съединения.


Както отбелязва Роберт Фарли, ръководител на Интердисциплинарен център за биотехнологичните изследвания в Университета на Флорида (САЩ), вече са известни примери на изразяване на растителни гени, чрез които някои от растенията усвояват същите сулфати на Земята. Очевидно е, че за растенията, предназначени да се развиват върху почвата на Марс (макар в изолирани условия), тези гени, както и редица други, които им помагат да се адаптират към екстремните условия, ще бъдат много полезни.


Но най-сериозното предизвикателство при текущия икономически модел на Земята едва ли са битовите въпроси, а въпросът за самозаслеването. Дълго време колонията ще усвоява огромни средства от държави на земята, които с вероятност от около 100% ще са Съединениете щати. Какво ще оправдае такива инвестиции? Както бе предложено от водещия експерт за Марс на NASA Jet Propulsion Laboratory Ричард Зурек, колонията ще издържи дълго време, само, ако сe установи ресурс за търговия със Земята, в противен случай тя ще бъде подложена на колебания на „атмосферното“ налягане в Капитолия, което рано или късно ще доведе до края й. Но намирането на такъв ресурс, сигурен е ученият, изглежда малко вероятно, докато разходите за транспорт между планетите не се намали значително.


Етикети: космос , космически изследвания , Марс , обитаема планета , Слънчева система , междупланетно пътуване , космически кораб , космическа база

Четете още:



Последни новини
Приложенията Word, Excel и Outlook вече могат да бъдат интегрирани ...
 
Вали Компютърс ООД е вече официален дистрибутор на Asus за ...
 
BRIX Gaming UHD с моделно име GB-BNi5HG4-950 е най-новото устройство ...
 
Българският разработчик на високотехнологична медицинска апаратура БТЛ Индъстрийз представи иновативен ...