Кадрите решават всичко или поне успеха на бизнеса ви

Категория: ИТ бизнес
Ваню Кръстев
понеделник, 2 Април 2012 6:00ч

Кадрите решават всичко или поне успеха на бизнеса ви

Съвременните конкурентни предимства на компаниите са леки като полъх на пеперуда – интелигентност, нематериални ценности и, разбира се, хората. Последните именно придават уникалност и неподражаемост на организацията и на предлаганите от нея услуги и продукти. Днес успехът изцяло зависи от начина, по който компаниите организират дейността си и направляват своите служители. Новите ценности са изградени с по-малко материали и повече смисъл.


Компаниите трябва да се опитат да постигнат уникалност, а от там да станат и уникално конкурентоспособни. Поне за известно време, защото конкурентите могат да откраднат всяка уникална идея в рамките на няколко седмици и дори да я направят по-добре. Поради това компаниите, без да спират, трябва да се опитват да генерират иновации, за да оцеляват. Когато се търсят начини за правене на иновации, възможностите за истинска конкуренция могат да се намерят най-вече в областта на компетентността.


За всички вече е очевидно, че през последните няколко години големите ИТ гиганти като HP и IBM се развиха повече в предлагането на услуги и чисто знание. Те се трансформираха и в момента производството им не е най-голямата част от тяхната дейност. Напоследък тези компании започнаха по-малко да се хвалят с “умните” си машини, а повече с това, че притежават знание, което помага на бизнеса да се развива. Уникалността на фирмите обаче, трябва да приеме ново изражение. Старият начин да се отличат от масата, като добавят няколко екстри към продукта си, изгуби ефективността си – конкурентите ще го копират в рамките на часове и дни.


Потребителите вече не се хващат на подобни изтъркани трикове и знаят, че вече все по-трудно се забелязва разликата между няколко еднакво развити продукта, които се предлагат на пазара. Освен това добре е да се знае, че успехът идва от иновацията, не от оптимизацията. Интелектуалният потенциал далеч не е като производствените мощности. Ако предприятието работи само с 15% от производствените си мощности, мениджърът, отговорен за това, най-вероятно трябва да бъде уволнен веднага. Но никой не сменя мениджър, който използва само 15% от интелектуалния потенциал на компанията.


Точно поради това най-важният ресурс в компанията никога не се използва в необходимата степен, защото тя се опитва да кастрира компетентността и творческите проявления на духа. Ако една иновативна компания загуби 20 от наистина добрите си служители, то тя ще бъде изложена на риск от банкрут. Според Кьоел Нордстрьом и Йонас Ридерстреле и тяхната книга Funky Business процентът на истински способните служители в една компания варира между 0,6 и 0,006. Наближава или е вече факт една нова война – войната за талантливи хора.


Изглежда че първите искри на войната за таланти пламват в една от индустриите на знанието – софтуерната. Понастоящем прилагането на добри бизнес практики в работа на служителите в тази индустрия до такава степен формализират нещата, че всъщност спират нейното развитие. И поради това се търси алтернатива, която по-скоро да е свързана с това, че хората трябва да имат възможност да се развиват, да мислят и да поемат отговорности. Подобно нещо липсва в масовите софтуерни фабрики, които се откриват в Китай и Индия от големите западни корпорации. Най-големият проблем на така наречената евтина работна сила в тези азиатски страни е този, че тяхната образователна система подготвя хора, които следват инструкции и не могат да мислят творчески и да разрешават проблеми. Оказва се, че всъщност именно талантите са това, което е необходимо на успешните софтуерни компании – на тях никак не им трябват хора, които могат да следват инструкции.


У нас икономическите колежи и университети не могат да разпространяват информацията с необходимата безпощадна ефективност. За разлика от по-развитите общества, в България свежите бизнес идеи не преминават директно в учебниците. Поради това индустриите на знанието упорито търсят нови стандарти в обучението. Те се оглеждат за подходящи хора, но действителността у нас е друга. Получава се така, че докато се лекуват от махмурлука на абсолвентската вечер, бившите студенти веднага трябва да се замислят над факта, че много от придобитите им знания вече са безнадеждно остарели.


Нека вземем отново за пример софтуерния бранш – той не прави разлика в това дали кадрите им ще идват от държавни и частни вузове – той се интересува от тяхното качество и поради това си има вътрешен рейтинг на университетите, които произвеждат най-добри кадри. Това са Факултетът по математика и информатика (ФМИ) към Софийския университет и Технически университет-София. Всяка година, с малки разлики, ту единият, ту другият имат лек превес, но дори заедно с кадрите от останалите български университети това далеч не е достатъчно. Ето защо софтуерните фирми, обособени в типична индустрия на знанието, търсят начини да представят изискванията си към образователната ни система. И то не защото са загрижени за общото благо, а защото искат да си осигурят бъдещото развитие.


Буквално след три години при добро развитие, браншът ще може да поеме три пъти повече хора отколкото има сега. Според представители на браншовата асоциация това няма как да стане, поради което се спира развитието на една индустрия, която е с най-високата добавена стойност измежду останалите. Тази индустрия може да порасне в пъти и да има много по-голям положителен ефект в обществото, да дава възможности за професионално развитие на световно ниво на много повече млади хора в България. Стига да има целенасочена образователна политика. За да се случи подобна политика е добре да се изгради добър комуникационен механизъм на бизнеса със самата образователна система. Тя самата да бъде способна да се учи и да се развива от него.


Не случайно сред идеите на софтуерната асоциация БАСКОМ е да се създаде съвет, който да координира дейността на образователните институции, индустриите на знанието и държавата. Според нея изискванията, които софтуерната индустрия търси в хората, излизащи от образователната ни система, са абсолютно същите като изискванията на всички останали индустрии на знанието. Поне що се отнася до общите, фундаментални способности на хората да мислят и работят в екип.


Според Явор Джонев, член на управителня съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), това са качествата, които най-много трябват на бранша - способността да се разсъждава, да се твори логично и съзидателно (сложните творчески решения не се произвеждат само по рационален начин, а чрез комбинация от емоционални и мисловни способности). Важна е и способността да се работи в сътрудничество, за да се постигне колективна интелигентност – нещо, което в образователната ни система липсва напълно. По принцип софтуерният бизнес не е успешен чрез единични гении, а чрез добра работа на групи от хора, които заедно преследват определени цели.


Пълния текст на статията можете да прочетете на http://www.itforumbg.net/article/izobreteno-bdeshche?page=0,0


Етикети: ИТ бизнес , иновации , софтуер , ИТ образование , технологични иновации , Иновативен продукт

Четете още:



Последни новини
Приложенията Word, Excel и Outlook вече могат да бъдат интегрирани ...
 
Вали Компютърс ООД е вече официален дистрибутор на Asus за ...
 
BRIX Gaming UHD с моделно име GB-BNi5HG4-950 е най-новото устройство ...
 
Българският разработчик на високотехнологична медицинска апаратура БТЛ Индъстрийз представи иновативен ...