Пилотен проект ще активира промени в здравеопазването
Категория: ИТ политика
Ваню Кръстев
сряда, 5 Септември 2007 13:31ч
Все още няма установени стандарти при обмена на медицинска информация Стартира издаването на първите електронни здравни карти. С едноименния пилотен проект на Министерството на здравеопазването, НЗОК и водещите в тази област компании ICW, Cisco и Контракс се прави още една малка, но важна крачка в реализирането на Националната стратегия за внедряване на електронното здравеопазване. За резултатите от тази инициатива разговарям с Любомир Праматаров, координатор на проекта и представител на Фондация “Електронно здравеопазване България”.
Разкажете с няколко думи за същността на проекта…
Проектът представлява пилотно внедряване на електронна здравна карта както за пациенти, така и за общопрактикуващи лекари и фармацевти. При посещение на личния лекар пациентът поставя своята електронна карта едновременно с тази на личния лекар в специални четящи устройства. Те от своя страна са свързани с конектори, чрез които се изграждат здравните мрежи и се осъществява връзка с различни по своя характер хетерогенни системи. След като картата се постави в четящото устройство, свързано с помощта на този конектора, общопрактикуващият лекар разбира чрез базата данни на Здравната каса, че пациентът е осигурен и се намира в неговия пациентски списък, т.е. не е променил избора си на личен лекар. След като извърши прегледа, той издава амбулаторен лист и предписва електронна рецепта. Информация за нея се записва на здравната карта, а самата рецепта се запазва на сървъра на НЗОК. След като лекарят приключи своята работа, пациентът изважда картата си от устройството и отива в аптеката.
Там следва подобен процес, при който пациентът и аптекарят поставят своите карти в картовия четец. Отново чрез конектора се прави връзка към сървъра на Здравната каса. Оттам се взима рецептата, изписана от личния лекар, след което тя се изпълнява. След като това стане, на сървъра остава информация, че рецептата е изпълнена. Там тя е достъпна за всички лекари и фармацевти. Данните за изпълнената рецепта върху здравната карта се изтриват. По този начин формално работата в системата свършва. Информацията, която не е толкова видима, е свързана с осигурителния статус, пациентската принадлежност и всички атрибути на рецептите, които в България не са малко. Цялата информация постъпва в базата данни на НЗОК, където могат да се правят най-различни отчети в зависимост от нуждите й.
В основата на този проект са именно Здравната каса и МЗ. Те решиха, че регионът за пилотното стартиране ще бъде гр. Сливница, тъй като се намира сравнително близо до София и могат да бъдат обхванати всички болнични заведения и аптеки. Засега в проекта са внедрени електронни рецепти, а на следващия етап би трябвало да се добавят и направления. Тогава функционалността на електронната здравна карта би била по-голяма.
Какво трябва да знам като пациент и притежател на такава карта?
Единственото условие е да я носите. Като пациент не сте задължен да въвеждате ПИН код или нещо подобно, защото на този етап не разполагаме с терминални устройства, на които да проверявате сам информация за себе си. Но картата има и тази възможност, в случай че на по-късен етап се внедрят такива допълнителни устройства. Засега вие автоматично можете да разберете цялата нужна информация за себе си при лекаря. Полезното за него самия е, че повечето данни, които са нужни за изписване на рецепти и т.н., вече ги има в системата. При всяко следващо посещение на пациента се скъсява времето за извършване на административни дейности.
Каква информация ще съдържа електронната здравна карта?
Два типа данни. Първите са свързани с административна информация за пациента, осигурителен статус, принадлежност към лекар и електронна рецепта. Точно този тип данни обхваща пилотният проект в град Сливница. Вторият тип данни по световния стандарт трябва да се отнасят за спешните състояния на пациента -кръвна група, хронични заболявания и медицински направления. Такъв трябва да е пълният вариант на картата.
Къде ще се съхранява цялата информация физически?
В НЗОК. Идеята е цялата система да бъде централизирана.
По какъв начин става обменът на информация между здравните институции и как е защитена тя?
Всички участници в този проект са свързани с онлайн връзка. Конекторите по принцип осъществяват VPN свързаност с други такива аналогични устройства в НЗОК. Спазени са абсолютно всички изисквания за сигурност при целия процес на обработка на информацията – от момента, в който тя пристига от компютъра на лекаря и мине през сървъра в касата. Допълнително в Здравната каса се използват firewall устройства. Всички компоненти са на Cisco - световен лидер в областта на тези технологии. Сигурността на информацията се гарантира, като данните на картата се криптират. Използват се кодове за достъп до системата, както и специализирани електронни подписи.
Друго интересно нещо е софтуерът в конекторите на Cisco. В тях има една интелигентна част - технология, която позволява този софтуер да се криптира един път на ниво VPN и втори път в самото устройство.
В стратегията е предвидено и създаване на електронни медицински досиета. Каква информация ще съдържат те?
Медицинските досиета ще бъдат два типа. При първия информацията ще се формира изцяло от медицинските специалисти. При втория също, но с възможност да бъде коригирана от самите пациенти. Тук ще се маркира кой вкарва промените (този тип функционира в Германия). Най-вероятно в България ще се внедрят и двата типа. Голямата цел е електронното медицинско досие да бъде максимално пълно. То трябва да обхваща информация от първото посещение при лекаря до момента, в който потребителят на здравни услуги напусне пределите на страната и престане да бъде медицински проследяван.
Електронният обмен на здравна информация изисква спазване на международни стандарти относно медицинските досиета, медикаментите и медицинските услуги. Има ли постигнати такива стандарти в страната? Използват се стандарти за електронните карти, както и такива, дефиниращи процес, при който само лекар и пациент изпълняват определени функции, също и при взаимодействието на лекар и фармацевт, изпълняващ определена рецепта. Всички стандарти за проекта са одобрени от НЗОК. Нормално е да са толкова много, все пак това е един интеграционен проект. Аз съм убеден, че той ще провокира нужните промени в здравеопазването. Засега в България няма единна политика, свързана с процеса на доставка и производство на дадено лекарство до момента, в който то бъде продадено на крайния потребител. Това е факт. И биха могли да се допуснат грешки поради липсата на единна номенклатура. Такава трябва да се направи и от липсата й страдат абсолютно всички компании, които разработват софтуер както за фармацевтичния пазар, така и за лекарите, тъй като не може да се автоматизира целият процес.
Националната стратегия за внедряване на електронно здравеопазване е първият официален документ, който дава надежда, че в България се работи организирано по тези въпроси. Но за съжаление у нас няма единно мнение дали да се внедряват информационни технологии в сферата на здравеопазването. Страната ни изостава доста в това отношение.
