Отмина времето за пропагандиране на ИТ в образованието
Към въпросите за активното прилагане на информационните технологии в образованието трябва да се подхожда комплексно. Напредък няма да се постигне, ако едновременно не са налице подходящо оборудвани работни места (за обучаеми и обучаващи), подходящи модули от учебно и учебно-помощно съдържание в различни варианти, съпътстващи информационни и административни услуги и ИКТ компетентен персонал (преподаватели, специалисти).
Друг е въпросът дали тези условия вече са създадени в системата на българското образование и готова ли е тя да предложи както достъп до административни услуги, така и до електронно учебно съдържание. „Моето мнение е, че към момента технологичните проблеми за ИТ в образованието в голяма степен са преодолени. На специализирания пазар се предлага широка гама от подходящи хардуерни и софтуерни решения за нуждите на образованието, а така също и възможности за разработване на индивидуални продукти”, разказва доц. д-р Оля Харизанова, преподавател по ИКТ в Софийския университет. Според нея вече има и постижения в тази посока. Например елитните университети у нас са осигурили достъп до някакво електронно учебно и учебно-помощно съдържание - www.cdo.ru.acad.bg (Русенския университет), http://moodle.openfmi.net/ (ФМИ на Софийския университет), е-Академия (Свищовския университет) и др. Предложени са и някои онлайн услуги за студенти (например записване на кандидат-студенти в СУ, множество онлайн услуги на Нов български университет и т.н.). Интересен опит предлага и http://www.znam.bg - Българският портал на знанието.
Бариера е липсата на походящо е-съдържание
„В същото време, независимо от многото средства, които бяха похарчени, пред образователната система остава като бариера липсата на подходящо електронно съдържание. Очевидно е, че не е достатъчно „да има нещо”. За успешна ИТ модернизация е важно да се разполага с разнообразни модули с гарантирано качество на съдържанието, приложими в различни форми на обучение и за различни методики на преподаване. Именно в тази посока е изоставането на нашата страна”, смята Харизанова. Влияние върху това изоставане оказват и два все още нерешени проблема:
•Липсата на система за стимулиране на преподавателите (в различните степени на образователната ни система) при разработването на учебно съдържание.
•Отсъствието на ясни регламенти, свързани както с оценка на качеството на продукта, така и методически.
Според Харизанова не може да се очаква напредък, когато процесът е поставен в руслото на „доброволните начала”, на индивидуалните борби, или пък се залага на показността, а не на системността. „Мисля, че е отминало времето за пропагандиране на необходимостта от ИТ в образованието. За да се отговори на потребностите на младото поколение, вече трябва активно да ги прилагаме във всекидневните образователни практики. Ето защо следва да се даде конкретен отговор на въпросите: “кога”, “чрез какво”, “кой” и “как.”
Младите все още се интересуват от книги
Преобладаващият брой читатели в библиотеките са ученици и студенти, като техният дял е сравнително постоянен – около две трети от общия брой читатели. Тези данни в известна степен опровергават честите критики в публичното пространство, че младото поколение не се интересува от книги, не чете и няма отношение към библиотечните услуги. Ето защо следва да се поставят въпросите относно съотношението „търсене – предлагане” или доколко онова, което те търсят, може да бъде намерено в библиотеките, дали услугите им са подходящо предоставени спрямо потребностите на младите.
Интересен резултат е свързан и с това, че безработните, посещаващи библиотеки, са около 3%, но вероятно техният дял ще нараства. Тази група посетители и читатели се оказва значима за българските библиотеки, а наличието им очевидно разширява социалните функции на системата. Ето защо има основание да се постави на дневен ред въпросът за специализирани информационни услуги, които библиотеките би следвало да предложат – достъп до информация за трудовата заетост и свободни работни места, достъп до специфичен набор от документи във връзка със социалното подпомагане и различни програми за подкрепа, периодично информиране за квалификационни курсове, в които те биха могли да се включат, и други подобни.
Болезнена е темата доколко училищните и обществените библиотеки са в състояние да подпомогнат ИТ в образованието, да го допълнят, да предложат адекватни на потребностите информационни услуги. Все още библиотеките не са място за достъп до необходимата информация в българските училища.
Във връзка с изследване на готовността на тези институции за интегриране в информационното общество у нас, проведено в периода 2005–2007 г. са установени изключително ниски стойности както за обществените, така и за училищните библиотеки. Например от проучени 349 училищни библиотеки:
– 239 нямат копирна техника
– в 267 няма компютър за библиотекаря, а в 308 няма PC за посетителите - ученици и учители
– едва в 26 библиотеки посетителите редовно (всеки ден) използват интернет чрез компютър, но 319 не разполагат с работно място за посетители с връзка към интернет
– в 224 библиотеки обслужващият тяхната дейност е без компютърна грамотност, а в 324 – без ИТ подготовка
– 349-те библиотеки се обслужват от 314 души, част от които на непълен работен ден, или от учител, допълващ натовареността си чрез почасова работа
В същото време именно наличието на ИКТ квалифициран персонал в училищната библиотека и подходящо технологично оборудване би могло да подпомогне както учителите, така и учениците при активното прилагане на ИТ в обучението. „За съжаление у нас все още не е ясно кой и как управлява училищните библиотеки, няма единна стратегия за тяхното развитие и превръщането им в информационни центрове за обслужване на образованието”, коментира Харизанова. Картината в университетските библиотеки е значително по-добра, но все още недостатъчно съпоставима с добрите практики в другите страни на ЕС.
Библиотеките са изключени от ИТ сферата
„Библиотеките, които най-често се посещават от ученици и студенти, все още не предлагат информационни услуги от съвременен тип. Те не са добре ИКТ оборудвани, нямат обособени компютризирани читателски зони, разполагат с остарял фонд на хартиен носител, с минимални финансови ресурси и персонал без ИКТ квалификация”, категорична е Харизанова. Разминаването между търсено и достъпно води до намаляване интереса на потребителите към библиотечно-информационните услуги. В същото време условията в библиотечните звена (материални и технологични) са такива, че те не са в състояние да предложат печеливши платени услуги, да се самоиздържат, да отговорят на търсенето.
Едва около една трета от библиотеките разполагат с някакъв брой компютри, като делът на новите машини не е висок. Повечето от тези библиотеки (над 20%) са само с един компютър, следвани от имащи два (около 4%) и три (около 2%). Освен това почти три четвърти нямат компютризирани работни места за посетители, което подсказва, че наличните компютри (където ги има) се използват преобладаващо от персонала на библиотеката. Към тези данни следва да се добави и фактът, че едва 8% от библиотеките разполагат с някакъв брой компютризирани работни места (обикновено едно) за посетители с интернет достъп.
„От данните за нивото на ИКТ подготвеност на персонала, както и за прилагането на компютърните и мрежовите технологии в библиотечните дейности може да се направи изводът, че библиотеките се намират в начално ниво на подготовка за включване в информационното общество - обобщава Харизанова. - Това се потвърждава от минималния брой на компютърно грамотните служители заети в системата, ниските дялове на прилагащите компютърни технологии, липсата на компютризирани работни места за потребителите, минималните дялове на свързаните с интернет библиотеки, честотата на използване на съвременните уеб услуги.”
Като цяло резултатите очертават неблагоприятни тенденции за българската библиотечна система. Състоянието на развиващите се библиотеки (около 100, сред които Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, тези с регионални функции и университетските) не е показателно за нивото на всички останали, действащи на територията на страната. „Към края на 2007 г. библиотечната система като цяло е изключена от сферите на информационното общество, а отделните библиотеки все още не са заели полагащото им се място като банки на знанието и центрове за достъп до информация. Липсва готовност за участие на тези структури в глобалния информационен обмен и пазара на онлайн услуги. Тенденциите в тяхното развитие показват застой или минимален напредък и относно състоянието на библиотечните фондове, и относно технологичната екипировка. Като резултат е нарушено правото за равноправен и свободен достъп до библиотечно-информационни ресурси и услуги, което налага предефиниране на националната политика в тази сфера.”
Очевидно подобряването на библиотечните услуги и включването им в интернет пространството ще допринесе за ускоряване развитието на информационното общество и информационната инфраструктура у нас. Доколкото секторът е значим за развитието на нацията в условията на глобалната икономика на знанието, следва да се предприемат необходимите мерки за съживяването му чрез мероприятия извън библиотечната система и най-вече от държавата.
Разбира се, пълноценното интегриране на библиотеките в информационното общество не може да се постигне сега и веднага, най-малкото защото са необходими значителни ресурси и време. Но е очевидно, че в тази посока следва да се насочат и организационни, и финансови ресурси, които да доведат до постигане на някакъв баланс между съвременните форми на комуникация, информационните потребности и библиотечно-информационните услуги.
