ЗОП* и четиримата мускетари
Държавата и бизнесът вадят шпаги в дуел за истината.
Народното събрание включи в законодателната си програма първото четене на четирите проекта за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Те са внесени от независимите народни представители Мария Капон и Елеонора Николова, от група народни представители начело с депутата Бойко Великов, председател на Комисията за борба с корупцията, от народния представител Диана Хитова и група депутати и от Министерски съвет.
Сега остава някой да седне да ги прочете и да се опита от тези четири варианта да направи компилирана версия и да изготви един общ доклад. В този смисъл хората, които ще направят това, са много възлови, защото самият факт, че се появиха четири законопроекта, показва, че проблемът от една страна е сериозен, а от друга, че е парадоксален.
ЦИНИЗМЪТ НА ОБЖАЛВАНЕТО
Парадоксът е, че от бизнеса идват предложения, които са много по-държавнически издържани от това, което самата държава генерира в лицето на Агенцията за обществени поръчки и МДААР, които, сглобявайки четвъртия законопроект, показват, че нямат интерес от промени. Дори нещо повече – на фона на формулираните козметични промени в ЗОП и под мотото “по-голяма прозрачност” предлагат десетократно увеличение на таксата за спиране на изпълнението на обществената поръчка. Така досегашната горна граница от 50 000 лева ще нарасне на 500 000. Или с други думи, вече ще стане невъзможно да се спре изпълнението на обществена поръчка, независимо какво се случва на търга. Видно е, че за жалещия подобна сума ще бъде сериозна пречка, защото 500 000 лева са много пари, за да се проиграят по този начин. Още повече, че шансът за успех в процедурата по обжалването е почти никакъв, защото в момента ЗОП толерира на 100% възложителя, който винаги се оказва прав. Типичен пример за това е случаят с АПИС и МДААР, в който Върховният административен съд отсъди в полза на министерството, но призна, че Николай Василев е нямал право да провежда подобен търг. Но както се казва, “влакът вече е заминал”, работата е свършена, парите са изразходвани и АПИС може да си търси интересите по-скоро в Църквата.
Във варианта на законопроекта, предложен от Мария Капон, е заложено точно обратното – всяка жалба да спира изпълнението и ако възложителят смята, че е прав и иска обществената поръчка да продължи, да обезпечи нейното изпълнение, като плати такса до 50 000 лева. Ако това се приеме, може би ще се получи някакъв баланс на интересите, който в сегашния ЗОП не съществува. И ще инициира у възложителите на обществени поръчки някакво спазване на правила, защото ще трябва да доказват, че са прави. В момента цинизмът на обжалването се състои в това, че жалбоподателят си слага парите на трупчета, след това се бори да си ги вземе обратно и нищо повече не може да постигне.
Другият момент е, че сега има много жалби, които не стигат до съд, защото се изтеглят обратно. Това става, защото всеки, който се жалва, знае много добре, че подаването на жалбата е заявка за влизане в пазарлък с възложителя на обществената поръчка. Ако жалещият се е достатъчно силен, може да се спазари с възложителя за нещо. Този пазарлък е в ущърб на държавата, но двамата пазарящи се са доволни след него.
ПРАВИЛНОТО ЗА ТРИТЕ ВАЛИДНИ ОФЕРТИ
Проблемите на сегашния ЗОП след промените от 2001 г. са, че е написан така, че съвсем законно могат да се правят далавери. Преди промените имаше изисквания за три валидни оферти, преди да се отворят ценовите предложения. Това катализира много интересни процеси при провеждане на търговете, защото те по принцип се правят за определен продукт и определена фирма, която единствено да отговаря на формулираните технически изисквания. В два от внесените проекти за промени в ЗОП се предлага правилото за трите оферти да се върне, което ще нормализира нещата, защото който и да пише търга, вече ще трябва да си прави сметка, че ще са му нужни поне още двама “спаринг партньори”, и писането вече няма да бъде толкова лесна задача. Особено в ИТ сектора, където конкуренцията е голяма и ако се открехне леко вратата, веднага влизат доста претенденти.
В момента се правят много несъществени за предмета на търга спецификации с цел да бъдат отстранени неприятните участници. В този смисъл никой не е заинтересован да има повече от една оферта, а там, където има, фирмите се отстраняват по различни причини, защото никой не контролира заданията на възложителите, които поставят всевъзможни ограничителни изисквания. Например за поръчка от порядъка на 200 000 лева кандидатът трябва да има през последните три години няколко сделки за милиони левове, компютрите да са от първите 10 производители в света, да имат модули за засекретяване на информацията, ключалки за заключване, система (забележете!) за проверяване дали са заключени и т.н. Подобни задания явно се пишат от фирми участнички в търга, които са “осъдени” да го спечелят предварително. По света няма подобни изисквания, там всичко става с дефиниции на различни стандарти – за качество, за сигурност и т.н. Тук изпъкват два момента – първият е, че съвсем явно се играе срещу българското производство, и вторият - че парите на данъкоплатеца се раздават по непазарен принцип.
КОЛКО СТРУВАТ ДОКУМЕНТИТЕ
Спекулира се с факта, че има един текст в ЗОП, който свързва стойността на документацията с разходите за нейното изработване и цените варират от 50 до 2000 лева. В два от проектозаконите е предложено да се плаща само за размножаване на документацията, защото това е разход, който се генерира от участието на фирмата - ако тя не участва, документацията няма да се размножи още един път. Няма никаква връзка между разходите за изготвяне на документацията и участието или неучастието на една фирма. В момента това се прави изкуствено, за да се отказват фирмите.
ОЦЕНЯВАНЕ НА ШМЕКЕРИИТЕ
Проектът за промени в ЗОП на Бойко Великов съдържа стройна дефиниция за методиката на оценяване на офертите. В различните версии на закона тя е доста свободно дефинирана и поради това в методиките на различните търгове има много неточности. Явно много от възложителите или не знаят какво е методика, или не искат да научат, или просто правят това, което смятат, че им върши работа, понеже никой не ги контролира. В същия законопроект е дефинирано и понятието “показател”, както и че не трябва да има показатели, които се мерят във време, защото с тях се правят най-големите “шмекерии”. Един нереално къс срок за доставка може да откаже неприятните претенденти, а ако някой от тях спечели, да му бъде отровен животът с неустойки поради неизпълнение на сроковете. Или се класират фирми по показател “време за реакция” – всеки участник може да даде някакво време за реакция, само че не е дефинирано “реакция за какво”, т.е. не се знае оценяващата комисия кое време за реакция ще приеме за реално, и т.н. С други думи, всичко, което съдържа показателят “време”, е предпоставка за корупция.
В ОЧАКВАНЕ
Всичките версии на проектозакони за ЗОП имат различни плюсове и минуси, но жалкото е, че точно тази, която излиза от името на правителството, е много слаба и е точно обратното на това, за което се бори бизнесът. Не се знае как ще изглежда окончателната компилация от всички предложения, която ще сътвори парламентът. Дано не се наблегне само на безобидни козметични промени. В чиста форма проектопредложението на Великов е най-близо до истината. Ако се вземе такова, каквото е, и се добави предложението за реда на обжалване от проектозакона на Мария Капон, може би ще се получи вариант, най-близък до нещо добро за бизнеса.
Очакваме да видим какво ще се случи.
