Професионализмът не е синоним на професия
Георги Шарков, директор на регионалния център на Европейския софтуерен институт.
Георги Шарков е роден през юли 1961 г., в Плевен. Завършил е математика в Софийския университет, специализирал е компютърни науки, защитава дисертация в областта „Изкуствен интелект”, има приложни изследвания в областта на генетиката и биофизиката. От 1994 г. ръководи екипи и международни проекти за разработване на софтуерни системи свързани с финанси и банкиране, е-business, онлайн търговия, борси. Основател на иновативни софтуерни екипи и фирми. Един от инициаторите за създаване на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) и неин председател до 2007 г. От 2004 г. е директор на регионалния център на Европейския софтуерен институт, инструктор в сферата на SPI (Software Process Improvement) и CMMI. Участник в инициативи за конкуретноспособност на ИКТ в България и региона, учредител на ИКТ Клъстер България. Главен координатор на Бирената партия на България.
Г-н Шарков, вашата кариера е изключително интересна и може би сте един от щастливците, които, както се казва, работят по специалността си. Какво е необходимо, за да се случи това?
Е, понятието „специалност” е широко. За мен важното е човек да работи това, което може или което другите оценяват като професионално. А професионализмът не е синоним на професия. Да, щастлив съм, че почти винаги съм работил това, което ми е било и много интересно. Като започнем с научните ми интереси – в областта на изкуствения интелект, където има и много математика, когнитивни науки, философия. И после преходът между две на пръв поглед много далечни области – от биофизика и генетика към финанси и борси. Общото е математиката, абстрактното мислене и компютърните системи, софтуерът. Но „кариерата” не е само професионални интереси и технологии, по-важна е работата с хората - колеги, партньори и клиенти. Те са истинската оценка за качествата на човек, а моите успехи се дължат и на изключителния професионализъм и всеотдайност на колегите ми във всяко едно начинание. Може би малката ми заслуга е да ги „запаля” с моите идеи.
Вие сте креативна личност, инициатор на иновативни софтуерни фирми и сте един от инициаторите за създаване на БАСКОМ. Какво ви дава работата в този бранш?
Информационните технологии и по-специално софтуерът е онази „невидима” връзка между човек и машина. Предизвикателството вече е кой е по-умен, по-бърз и знае повече. И мисля, че „умните машини” печелят все повече това съревнование (което като професионалист ме прави горд, но като човек естествено ме тревожи). Често се шегувам – дали технологиите ни помагат или ние прекарваме живота си да ги „обслужваме” – да отговаряме на мейли, блогове, съобщения, чат, да комуникираме навсякъде и по всяко време. Дори ежедневният език (не говоря за професионалния ни англо-български жаргон) вече се промени – някои пишат вече 6 вместо „ш”. Да, уж това е в името на свързаността ни с други хора, но не виртуализираме ли прекалено много обикновения човешки контакт? Не, не описвам сценарий в стил Оруел. Но това е основното ми удовлетворение от дейността в бранша – технологиите да помагат за развитието на обществото, наречено информационно, да не изместват, а да развиват ценностите му, уменията, радостите.
Както и да предадем такова отговорно отношение на бъдещите създатели на интелигентни системи.
ИТ браншът дали днес е консолидиран, има ли вече браншова организация, която да пази неговите интереси?
Всеки бранш обикновено се консолидира при наличие на общ проблем или заплаха. ИТ браншът е изключително разнообразен и динамичен дори без да добавяме и „К” (за комуникации) в ИКТ. Нашите интереси не са по-специални от тези на бизнес обществото в България – на първо място благоприятна и стабилна бизнес среда (която не е само данъчната тежест, но и какво получаваме, когато даваме – здравеопазване, администрация, сигурност, образование). Преди 5 години всички организации - и браншови, и правителствени, се обединиха и дефинираха стратегията за ИКТ конкурентоспособност. Така се роди и ИКТ Клъстерът – не като браншова организация, а обединение с визия и мисъл за бъдещето. Той обаче стана център за нападки предимно от колеги от бранша, които гледат точно тясно „браншово”. Целта е не някой да „пази” интересите на бранша, а да ги дефинира - дали искаме да се развиваме като високотехнологичен и креативен център в Източна Европа или като добър консуматор на нови технологии. Участието в комисии и съвети е средство за постигане на тази цел, а не самоцел. Сега стои въпросът и с кадрите, и с профила на индустрията ни, развитието на капацитета не само в България, а и в региона. Изпускаме и този пореден шанс – да предадем опита и да развием бизнес в западните ни съседки.
Има ли конфликти между млади и стари в този бранш или вече нещата са по-спокойни?
Конфликт или по-скоро несъгласие между „млади” и „стари” има винаги и това е предизвикателството, особено в нашия силно динамичен сектор. По-предизвикателно е как да организираме екипите си така, че опитът (или разумът) и ентусиазмът да не се конфронтират, а да раждат новото. Ако говорим обаче за индустрията – конфликт между утвърдените фирми и новосъздаваните определено има. Не за пазари и проекти, а за специалисти. Първите вече са изминали трудния път на отглеждане, инкубиране на кадрите си, включително сериозни инвестиции в образованието и допълнителна квалификация (и като фирми, и като професионални асоциации). Новите идват някак „наготово” и се сещат за тези проблеми чак когато и те ги изпитат. Не ги разделям непременно на „български” и „чужди”, макар по правило последните да са много по-агресивни (или просто идват с обречената на провал мисия „бройка за време”).
Къде виждате мястото на българските фирми, които разработват собствен софтуер?
Макар да няма много световно брандирани „български” продукти, почти всички световни играчи използват креативността и уменията ни, при това не само „на парче”. Известни са продукти с отбелязан (с гордост) български произход в областта на игрите, комуникационни и мобилни приложения, решения за малкия и средния бизнес, които успешно се разпространяват от партньори в САЩ, Европа, Япония. Срещал съм много клиенти на български фирми, големи и малки - за всички името България означава намиране на решение и спазване на условията и сроковете. За мен бъдещето е именно в тази насока – качествени, добре организирани и креативни екипи, нещо като „бутикова” индустрия. Или накратко, мотото ни е – таланти, иновации и качество.
Има ли проблем с кадрите?
Определено, все по-критичен за бъдещето и профила на индустрията ни. Опитахме се не само в БАСКОМ и ЕСИ Център, а и заедно с колегите от ИКТ Клъстера и другите ИТ организации, да определим какви квалификации са необходими (технологични и организационни ). Но грижата трябва да е обща – и на бизнеса, и на държавата, и на обществото. „Малките” успехи за последните години са увеличените бройки на ИТ свързани специалности в университетите. След количеството идва проблемът за качеството. А там бизнесът не може (и не бива) да поема или диктува всичко. Страшното е, че скоро почти няма да има професори (средна възраст около 55-60 години сега, да са живи и здрави), които да обучават студентите на основата – математика, логика, информатика. Лошото е също, че май цялото ни общество страда от липса на кадри. Не само добре обучени, но посветени на това, което работят - от ресторанта с „високи” претенции до държавния служител.
