Предизвикателствата пред управлението на данните в ерата на интернет: Част 2
Успешното управление на файлове изисква нови процеси и инструменти.
ИТ мениджърите се изправят пред трудности, когато трябва да осъществят ясни политики за мигрирането на данните към по-евтини ресурси за съхраняването им или пък напълно да ги изтрият. Изглежда сякаш крайните потребители искат дългосрочен и лесен достъп до всяка версия на всеки документ, блог или уики, създадени някога. Всички видове файлове се умножават, обемите им се увеличават и тази ситуация ще става все по-лоша, при това бързо. Тези високи равнища на ръст на архивираните данни допринасят пряко за увеличаване цената на съхранението на данни и управлението на архивите, и ако индексирането и претърсването на информацията не са налични като възможност, това все повече ще възпрепятства крайните потребители да намират информацията, която им трябва.
SharePoint бързо печели популярност сред корпорациите като универсално виртуално хранилище на файлово базираните данни. Интересното е, че докато презентационното равнище на SharePoint е система за управление на файлове, то неговата скрита интелигентност се основава на SQL база данни. Днес файловете на SharePoint и базата данни са обединени, но в бъдеще ще стане възможно базата да съдържа само метаданни. Това означава, че SharePoint може да се превърне в системата за управление на всички файлове, без значение къде се намират те – в SMB/CIFS или NFS дялове, където и да е в корпорацията. Макар че това обещава възможен бум за Майкрософт и облекчение за тези, които са изправени пред постоянно растящи дилеми, свързани с управлението на файлове, то създава и някои потенциални инфраструктурни проблеми.
Холистичната инфраструктурна виртуализация ще стане задължителна
Всички станахме свидетели на взривния ръст на VMware и сървърната виртуализация, и макар че тя е критично важна част от инфраструктурата, сървърната виртуализация сама няма да реши проблемите, които предстоят.
Тя премахва физическите връзки, които ограничават дадена програма, операционната система и свързания с нея сървър. Физическите връзки на програмата с конкретния компютър, на който е разположена, бяха съществена част от установената инфраструктура и са важна причина за това центровете за данни да са толкова сложни и да се управляват толкова трудно. Всяка директна физическа връзка означава, че промяната в състоянието – било то миграция на системата или срив – ще прекъсне работата на тази бизнес единица, която се нуждае от въпросната програма.
Обратно, сървърната виртуализация позволява гъвкавост и мобилност на “виртуалната машина”, която се състои от картина на операционната система, заедно с картина на съответните програми и асоциираните с нея данни и локация. Ако данните, свързани с дадено приложение, се намират на Fibre Channel дисков масив, единственият начин виртуалната машина да запази достъп до тях е да остане на физически възел, свързан с този дисков масив, което ограничава мобилността на сървърния слой.
Ethernet мрежите свързват всички системи в една организация. За приложенията, изискващи услуги с блокови данни, iSCSI е доказано добра възможност. Файловите сървъри спечелиха дори още по-голяма популярност, когато технологията на виртуалните машини бе широко възприета. Чрез Ethernet поддържането на свързаност с данните става значително по-лесно. Независимо от протоколите на пренос инфраструктурата, която управлявате, трябва да стане толкова адаптивна и виртуална, колкото изобщо е възможно.
Независимо къде се осъществява виртуализацията, тя доставя същите базисни възможности. Осигуряването на гладка работа на всички компоненти на виртуализацията е решително важно за създаването на интелигентна, динамична инфраструктура. Технологиите на виртуализация имат две фундаментални цели:
•Да абстрахират физическите характеристики под виртуалния интерфейс, позволявайки промяната във физическото състояние да протича без “знанието” на приложенията отгоре и без да прекъсва работата им.
•Да автоматизират ръчните процеси на абстрахираните физически компоненти.
Връщайки се на примера със сървърната виртуализация, щом като приложението е отделено от физическата машина и операционната система, то може да се движи до другите машини без обичайните ограничения, които предизвикват моменти на прекъсване на работата. Виртуализацията на съхраняваните данни би могла да значи, че приложението, което чете или пише данни на виртуално устройство или файлова система, няма да “знае” (или няма да го е грижа), че данните, които обработва, се намират на физическия масив В вместо на А, на който са били преди десет минути. Щом като мрежовата връзка осигурява динамичната промяна на всеки край на връзката, приложението може да работи безпроблемно без оглед на миграцията или промяната на физическо равнище.
Управлението на файлове ще бъде най-важният въпрос
Накрая инфраструктурната виртуализация ще стане нещо обикновено и широко разпространено. Това ще ни позволи да се справим с някои от големите проблеми, свързани с масивния ръст на данните, и ще ни даде възможността да предопределяме мащаба си във всяка посока динамично. Независимо колко неустановени може да са нашите нужди, след като веднъж разрешим проблемите с капацитета и производителността, ние ще се изправим пред истинските предизвикателства на ерата на интернет компютърната архитектура, а именно как управляваме, пазим и създаваме ценности от нашите дигитални файлове.
За да задържат цената на съхраняването на данни и да подобрят достъпа и оперативността на крайните клиенти до масивите с информация, ИТ мениджърите ще трябва да формулират правила за автоматично движение на файлове, както и да въведат автоматични и последователни правила за месторазполагането, преместването, задържането и криптирането на файловете. Изпълняването на тези функции е достатъчно трудно и в материалния свят; то ще стане дори още по-трудно във виртуалния, ако не е съпроводено с по-интелигентна организация и интегрирана инфраструктура.
Ето някои от предизвикателствата, съществуващи в момента пред архивирането на файлове, съобщени от настоящите ползватели на технологията:
•Трудно е да се разшири средата на съхранение на данни, така че да посрещне изискванията на ръста на файлово базираното съдържание.
•Лоши инструменти за търсене.
•Намирането на релевантно съдържание някъде във фирмата.
•Липса на ясни организационни правила за задържането на данните и пр.
•Файловете са разпилени на различни устройства (хранилища, десктопи, сървъри и т. н.).
•Файловете са намират на различни географски локации.
Правилната тактика
Тактиката на действие става все по-важна, защото управлението на файлове вероятно ще става още по-сложно с течение на времето. ИТ трябва да вземе предвид как светът се е променил от гледна точка на създаването и споделянето на дигитално съдържание и да използва случващите се промени като причина за въвеждането на нови иновативни техники за справяне с бъдещото развитие на нещата чрез:
•Създаване на среда, която позволява динамична променливост на инфраструктурата.
•Създаване на среда, позволяваща динамична променливост на данните, в т. ч. и миграцията на файлове/томове.
Организациите трябва да си дават сметка за реалностите в настоящата среда, да помислят какво идва в бъдеще и да започнат да формулират планове за успешно справяне с предизвикателствата. Те трябва да използват някои модерни корпоративни инициативи като “Зелена ИТ” и сървърната виртуализация. Да се възползват от консолидацията, от инициативите на IT Information Library или всяка друга корпоративна инициатива, така че да преоценят своята среда и да се окажат в по-добро положение за ефективно справяне с управлението на файлове.
Понастоящем технологиите може и да не са съвършени, но те наистина съществуват и вършат работа. Въпреки че може да имат някои ограничения, техните хоризонти ще се разширят бързо и си струва те да веднага бъдат взети предвид.
