“Зелени” ли са компютрите отвсякъде?
Проблемите с околната среда са тясно свързани със здравословния живот на нашата планета и “зелените” технологии имат съществена роля в това. Разработчиците на компютри и електроника в своето състезание за най-бързи, най-модерни и най-мощни устройства никога не са се замисляли особено за проблемите с околната среда. Не е учудващо, че техните продукти често са изпълнени с химия и използват огромно количество енергия.
Сега за първи път почти всеки голям разработчик се опитва да промени това. Обикновено лайтмотивът на рекламните им послания е, че техните устройства харчат по-малко енергия. Факт е обаче, че работните компютърни станции, сървърите, мониторите и периферните устройства използват голямо количество енергия. Статистиката, показва, че около 18 000 персонални компютъра изразходват приблизително 550 000 долара за ток годишно. А количеството топлина, генерирана от тях, изисква допълнително охлаждане, което увеличава сметката за ток с още около 700 000 долара на година.
На пазара вече излизат по-ефективни сървъри, десктоп и преносими компютри, които спомагат за намаляване консумацията на енергия. Големите компютърни производители заменят осветлението на екраните на мониторите, състоящо се от стандартни CCFLs лампи (Cold Cathode Fluorescent Lamps), с LED (Light Emitting Diode) дисплеи, които спестяват до 40% от енергията.
Но както се казва, един продукт трябва да бъде “зелен” отвсякъде. Може да се окаже, че въобще LCD мониторите са по-голям замърсител на околната среда от вредните емисии, които отделят въглищата. Това сочи проучване на Института по околна среда към Калифорнийския университет. При направата на новото поколение екрани се използва парниковият газ азотен трифлуорид, като годишното му производство се е повишило на около 4000 тона. Той влияе 17 000 пъти повече на глобалното затопляне, отколкото въглеродният диоксид. Азотният трифлуорид обаче не е включен в ограниченията на Протокола от Киото и затова не се контролира. Изследване на учените показва, че му за тази година е еквивалентно на 67 млн. тона въглероден диоксид. Това означава, че потенциалното му влияние за парниковите газове надвишава дори емисиите на най-големите въглищни ТЕЦ-ове в света.
