Не решавайте проблем, над който нямате контрол: Част 2
Изграждането на стабилен план за възстановяване при бедствия става по-важно и по-трудно от всякога. Това е така поради нарастващата тревога около сигурността на данните, по-високите очаквания за производителността на приложенията и големия избор от технологии за защита. Електронното ръководство на TechTarget и SearchStorage.com представя най-добрите практики за създаване на план за възстановяване от бедствия за дадена организация. Освен това изследването, спонсорирано от HP, съдържа и стратегии за възстановяване, отнасящи се до компаниите използващи дедуплициране на данните.
Оперативна дисциплина
Може би един от най-добрите начини да се подобри Disaster Recovery е да се подобрят и процесите на производство. Иначе казано, ако нормалните всекидневни дейности не работят добре, вероятно и с Disaster Recovery ще се случи същото. Следователно операционната дисциплина е основен елемент от предвидимото възстановяване на данни. Първият признак за потенциални операционни слабости е липсата на документация за ключови процеси. Взимайки предвид това, че по определение Disaster Recovery се случва при условия под оптималните, нуждата от добре документирани процедури е ясна. Организациите, които са установили и активно възприемат стандартни рамки, като ITIL (библиотеката за инфраструктурата на информационните технологии), значително повишават възможностите си за възстановяване в хаотичната атмосфера в случай на бедствие.
Реалистично изпробване
Най-често тестването на Disaster Recovery се фокусира върху компонентите, които са лесни за изпробване, предвид смущенията в работата, практическите трудности и цената които са свързани с него. Но реалистичното изпробване е точно това – тест на възстановяването на истинските бизнес функции. Докато изпробването на отделните компоненти трябва да се извършва периодически, също толкова важно е и тестването на възможностите за възстановяване на едромащабните функции, за да се провери дали са решени всички проблеми със зависимостта и взаимодействията. Колкото по-близо до реалната среда е тестът, толкова “по-доказуеми” са способностите на Disaster Recovery.
Разгледаните елементи преминават границите на ИТ инфраструктурата. Затова е от критично значение за ИТ администраторите да разбират добре описаните проблеми и да се научат да ги решават, така че да могат да повлияят, когато е възможно при стратегическото взимане на решенията. Това ще им помогне да избегнат ситуация от типа на “Параграф 22” – да решават проблем, над който нямат контрол.
Четири стратегии за възстановяване от бедствия, когато се използва дедуплициране на данните
Дедуплицирането вече се използва навсякъде по света и е на път да измести лентовите записи, като предпочитана медия за съхранение на резервираните данни. Тази еволюция трябва да бъде взета предвид, когато се създават стратегиите за възстановяване от бедствия. Ето някои от стратегиите, които си струва да се разгледат:
Дисково резервиране
Макар че дедуплицирането обикновено използва дискове за съхранение, то не бива да бъде обърквано с огледалното копиране и технологиите за “снимане”. В повечето случаи данните се записват на диска с помощта на софтуер за резервиране и за да станат отново достъпни трябва да бъдат записани отново (възстановени) на системата домакин в нейния присъщ формат. Макар че доставчиците на софтуер за дедуплициране ни напомнят, че дисковете са по-бързи от лентите, резервирането на дискове не е огледално копиране на данните. С други думи, дедуплицирането не е най-добрият избор за основен метод за защита на данните, ако едно приложение не може да толерира никакво, или много малко принудително бездействие.
Репликирането е задължително
Дедуплицирането има ограничени възможности за възстановяване от бедствия, освен в случаите, когато дедуплицираните данни се копират и на други локации. Някои организации използват за резервиране дедупликация на данните на място, но за отдалечено съхранение и възстановяване от бедствия използват лентови носители. В много случаи данните не се дедуплицират, след като се запишат на лента. Този проблем може да бъде решен, когато всички приложения за резервиране станат способни на дедуплициране, или съвместими с него. Междувременно употребата на лентови носители за отдалечено съхранение премахва предимствата от намаляването на данните и дисковото резервиране, което връща способността за възстановяване на същото ниво, като традиционното резервиране на лента.
Капацитет на мрежата
Едно от предимствата на дедуплицирането е способността му да репликира смален обем от данни на отдалечено място, без да се нуждае от същия капацитет на връзката, като конвенционалното репликиране. Но дори и при намалените изисквания от връзката, началното репликиране вероятно ще отнеме значително количество време или капацитет на връзката, тъй като печалбите от намаляването на данните обикновено не идват веднага, а се увеличават с времето, след поредица от резервирания. В някои случи първото репликиране се извършва на локално инсталирана цел, за да се открият ограниченията откъм капацитета на връзката, а след това вторичното устройство за дедуплициране се изпраща на друга локация, където да продължи репликирането на дедуплицираните данни.
Потенциалните ограничения за капацитета на връзката трябва да бъдат взети предвид, когато се правят планове за големи възстановявания след бедствия. Също така е важно да се избере подходяща локация за отдалеченото репликиране, така че да се избегне нуждата от преместване на съхранението, поради липса на капацитет на връзката или място, за да могат да се осъществяват големи възстановявания.
Ефективност
Има някои различия в начина по който дедуплициращите продукти обработват данните. Тези различия могат да окажат значително влияние върху способностите за възстановяване и трябва да бъдат взети предвид. Някои технологии за дедуплициране са известни като “извън лентата или офлайн”, което означава че данните първо се записват на диск и след това се обработват с цел дедуплициране преди крайното записване. Макар че този подход предлага някои предимства откъм ефективност при резервирането, той води до забавяне в процеса на репликиране, което може да се отрази на RPO на някои данни. В случай че катастрофален срив засегне основното устройство за съхранение преди да се е извършило репликирането на данните на отдалечена локация, тази ситуация ще доведе до загуба на данни и ще се наложи връщане към последното копие, което се съхранява на отдалечената локация.
Дедуплицирането на данните е огромно подобрение при съхранението на резервирани и архивирани данни. В случай че се вземат предвид външните фактори и се избере решение, което покрива изискванията на организацията за възстановяване, дедуплицирането определено има място в стратегията за възстановяване от бедствия.
