Преслав и Ели, програмисти в Института за Ядрени изследвания на БАН
В Института за ядрени изследвания на БАН работят програмисти като Преслав и Ели. Не само за да поддържат системно поостареличките компютри на научните сътрудници (всъщност те правят това на добра воля, защото не им влиза в задълженията).
Занимават се с твърде интересни неща, които аз непременно бих искала да споделя с широката, интересуваща се от “компютърджийство” аудитория. Става въпрос за GRID-computing. GRID буквално означава решетка. Преслав ми обясни, че това е нова система за споделяне на огромни изчислителни ресурси между така наречените виртуални организации. Пояснявам – ресурсите, от една страна, представляват процесори, които могат да смятат колкото милиони човешки мозъци, от друга – ресурсите са приблизително безкрайни пространства за съхраняване на данни. Тези мощности са организирани в клъстери от много компютри, разположени на различни места по света.
Идеята и малко физика
Каква е идеята? Първо трябва да ви разкажа чия е. Системата GRID е измислена в Европейската организация за ядрени изследвания CERN (от фр. - Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire). От тази институция произлиза и идеята за небезизвестната мрежа за споделяне на информация чрез интернет - World Wide Web, или добре познатото ни www). В момента в CERN се подготвя най-големият правен някога експеримент по физика на елементарните частици. Протонни снопове с огромни енергии ще се сблъскват, за да родят нови частици, които досега не сме и виждали. Тунелът, из който ще се разхождат тези частици, е кръгъл, с дължина 30 км и се намира на 100 метра под френската и швейцарската земя, в близост до Женева. За да се регистрират частиците, са построени четири огромни детектора. (Да ви кажа честно, се ужасих от количеството кабели, които срещнах по пътя си, разглеждайки един от тези детектори.) Всички тези частици са много, ама много малки и никой не може да ги види с просто око, когато преминават през детекторите. За да кажат физиците “Ура! Намерихме нова частица!”, е нужно да се направи огромна статистика на събития. Без въобще да изопачавам ще кажа, че процесът трае с години, защото трябва да се обработят милиарди числа. Това изисква съществуването на интелигентна система за обработка на гигантското количество информация, която се генерира след експериментите в CERN, за да не чакаме още толкова години, докато разберем защо материята я има, а антиматерията я няма.
И тук стигаме до идеята за системата GRID. Данните от експериментите ще бъдат складирани в някой клъстер, на някоя от машините, на която има място. Ще се обработват в някой друг клъстер от достатъчен брой процесори, в зависимост от обема на задачата. Софтуерът е направен много интелигентно - когато оторизиран член на някоя от виртуалните организации пусне задачката си в системата, тя търси клъстер, където има достатъчен брой свободни процесори и избира машина, от него, която ще смята, докато щастливият потребител не си получи обратно обработените резултати. На всичкото отгоре при GRID се очаква почти да няма бъгове, защото на всеки час, на всяка машина от всеки клъстер се пуска задача-тест, която да провери дали всички функции са наред. Ако не са, съответният Преслав и съответната Ели трябва да ги поправят бързо. И всички са много доволни.
GRID съвсем не е вързана за физиката. Очевидно системата може да бъде използвана от много на брой виртуални организации от различно естество и вече се използва.
За почвата у нас
Тук е мястото да спомена, че гореспоменатите Преслав Константинов и Ели Пунчева хич не са случайно избрани. И двамата са много добри програмисти, а имената им ще се намерят измежду тези на написалите софтуера за GRID. В Института за ядрени изследвания на БАН те поддържат един от въпросните клъстери от компютри. Той не е голям, състои се от 6-7 машини, които са дарение от CERN, където България членува още преди да е сънувала, че ще бъде някога член на Европейския съюз.
Основната дейност на тукашния клъстер е, разбира се, свързана с експериментите в Женева. Преслав ми разказа, че в страната има още четири подобни клъстера от компютри с различни по обем ресурси. Подобни на клъстера в Ядрения институт, поддържан главно от CERN, има и във Физическия факултет на Софийския университет. Най-големият се намира в Института за паралелна обработка на информация и финансово се поддържа от държавата.
Ето ви една идея колко е голям по обем проектът GRID – клъстерът в CERN се състои от около 5000 компютъра. Общият брой клъстери по света е около 250, най-много има в Европа, но вече могат да се намерят и в Япония, Бразилия, дори в Коста Рика.
Какъв е изводът от историята?
Да, България не е с толкова големи технически възможности. Но е една от първите страни, участващи в разработването на една огромна система за споделяне на ресурси, от които човечеството има безкрайна нужда в този момент. Имаме си и мозъци като Преслав и Ели, които поставят основите на бъдещето, или с други думи изобщо не сме изостанала страна. И още нещо - идеите не трябва да се подценяват. А да се поощряват. Тези клишета няма да спра да ги повтарям.
