Съхранение и виртуализация: Част 4
Някои съображения при съхранението във виртуализирани сървърни среди
Виртуализацията на сървърите има значителен ефект върху мрежовото съхранение, нуждае се и разчита на него и дори е сред причините някои ИТ организации да внедрят такова съхранение за първи път. Поради това инфраструктурата за сториджа е от ключово значение при внедряването на решения за виртуализация на сървърите.
Мрежовото съхранение позволява мобилност на виртуалните машини между физическите сървъри, за да се балансира натоварването и да се осигури максимална употреба на ресурсите. Също така могат да се правят по няколко копия на виртуалните машини с цел размножаване или възстановяване при бедствия, както и да се използват за по-лесно извършване на Bare-metal (пълни) възстановявания.
Възможностите за консолидация на няколко виртуални машини върху един физически сървър са ограничени от капацитета на неговата памет. За да се постигне максимална мащабируемост и възможно най-ефективно потребление на ресурсите, трябва специалистът, свързвайки в мрежа своята съхраняваща инфраструктура, да бъде в крак с тенденциите при консолидирането. Внедряването на виртуализацията и мигрирането на физическите сървъри към виртуални машини са чудесни възможности съхранението да се консолидира, управлението да се централизира, да се увеличи капацитетът, да се подобрят на годността и защитата на данните и да се намали времето за резервиране.
При внедряването на решенията за виртуализация на сървърите трябва да се вземат предвид следните пет проблема:
Планиране на капацитета
Във физическия свят операционната система и приложенията обикновено се съхраняват на локалните дискове на физическия сървър. Но във виртуализираните среди виртуалните машини, включително операционната система, приложенията и съответните данни, се запазват на мрежа за съхранение. С нарастване броя на виртуализираните сървъри в компанията се увеличават действията за тяхната консолидация и тогава идва нуждата от едно по-внимателно планиране на капацитета.
Друга причина за внедряването на виртуализираните сървъри е способността им да осигуряват непрекъснатост на бизнеса и решения за възстановяване от аварии. Това означава, че се създават множество копия на виртуалните машини, които се съхраняват както в първичните, така и във вторичните центрове за данни. Виртуалните сървъри имат значителен ефект върху капацитета за съхранение, който зависи основно от сървърите и приложенията, възползващи се от виртуализираната инфраструктура. Затова трябва да се започне със събиране на информация за настоящето потребление на пространството върху физическите сървъри, като се имат предвид операционната система, приложенията и всички данни.
Нива на съхранението
Не всички виртуални машини и приложения се нуждаят от еднакво ниво на ефективност и пригодност. Това е от особено значение при прехвърлянето на виртуалната машина и данните й от тестово на производствено ниво. Нужно е да се настроят две или три различни нива на съхранение според цената, производителността и защитата. Да се определи колко важна е виртуалната машина и да се постави на подходящото ниво. Добре е да се зададе въпросът какви са нуждите от производителност на виртуалната машина и приложенията и да се осигури ниво на съхранение, което отговаря на тези критерии. Не бива да се забравя и че виртуалната машина може да се мести между различните нива на съхранение
Зониране
Физическите сървъри, които обслужват виртуализиращия софтуер и използват мрежово съхранение за уравновесяване на натоварването и Failover (прехвърляне към резервен компонент при срив в системата), трябва да бъдат в една и съща зона. При големи разгръщания създаването на една зона може да се окаже непрактично или невъзможно. В такъв случай решението е да се създадат множество зони според функциите. За целта е добре да се комуникира с доставчика на системата за съхранение и да се следват неговите съвети.
Създаване на LUN
Когато се създават логически номера на устройствата (Logical Unit Numbers - LUN) на системата за съхранение, трябва да се определи дали има нужда от много, но малки, или от по-малко, но по-големи номера. Малкото на брой, но по-големи логически номера са по-лесни за управление и дават повече гъвкавост на администратора на виртуалния сървър. Създаването на множество малки LUN може да помогне да се избегне съперничеството за I/O, освен това да се използват гранулирани RAID характеристики, които отговарят на нуждите на приложенията. Изборът между двата вида не е лесен. Логическият номер може да изисква пускане на приложенията, за да се разбере дали производителността на диска е приемлива и да се сменя нивото на LUN и RAID, за да се оптимизира производителността. Не бива да се забравя, че може да се използва студена миграция, за да се запазят “снимките” на виртуалните машини, когато се създава наново логически номер.
Управление на мрежовото съхранение
Традиционните инструменти за управление на ресурсите за съхранение имат видимост само към Fibre Channel Host Bus Adapter (HBA) на операционната система домакин (например VMware ESX Server). Те нямат директен достъп до операционната система на виртуалната машина, която използва съхранението. Виртуалните машини си “играят на криеница” с инструментите за управление на мрежи за съхранение (SAN). Затова потребителят трябва да се възползва от инструментите за управление виртуализацията на сървъра, за да управлява отделните виртуални машини.
N_Port ID виртуализацията (NPIV) е технология, която виртуализира световните имена (WWN) и определя уникално име за всяка виртуална машина. Тя ще позволи на инструментите за управление на съхранението да заработят отново. Но NPIV все още не се поддържа от всички решения за виртуализация, нито пък HBA са съвместими с NPIV. (ISCSI внедряванията няма да имат това ограничение, тъй като всяка виртуална машина притецава свой уникален IP адрес). Ако се използват инструменти за управление на SAN, трябва да се запита доставчика дали поддържа решението за виртуализация на сървърите и може ли да поддържа отношенията между операционната система-гост и съхранението във виртуализирана среда.
Скоростта на възприемане на решения за виртуализация сред всички индустрии, независимо от размера на компаниите, е феноменална. Мрежовото съхранение е фундаментална част от виртуализираната среда и изисква внимателно обмисляне по време на процеса на внедряването. Виртуализацията на сървърите е основен катализатор за всеобщото възприемане на мрежово съхранение. Има стотици хиляди такива мрежи, но и възможности за създаване на милиони. Все още не сме достигнали това ниво на интеграция на мрежите за съхранение, тъй като на пръв поглед засега вродената им сложност и високата цена надделяват над ползата от тях. Стимули като растежа на размера на данните, консолидирането и защитата на все още не са достатъчна причина за всеобщото възприемане на мрежите за съхранение. Виртуализацията на сървърите ще изиграе ключова роля в промяната, а и употребата на виртуални машини също ще спомогне за интегрирането при възстановяване от бедствия поради лесното възстановяване и ценовата ефективност.
