Интервю: Юлиан Григоров, генерален директор на Ксерокс България: Ценностите в живота не са парите, а какво създаваме с тях
Ядрената физика, която е завършил в Софийския университет, му дава, както сам казва, добра база за умения и виждания в управлението и му помага във формиране качества на ръководител. Юлиан Григоров счита жизнения си път като процес на еволюция, през която минава всеки човек. Затова и второто му висше образование – индустриален мениджмънт в УНСС, допълва знанията и уменията му в управлението, които той прилага като ръководител на малки, средни и по-големи колективи. От 2001 г. е в орбитата на Ксерокс, отначало като изпълнителен директор на фирма партньор, а от 2003-та вече директно в структурите на компанията. Отскоро е генерален директор на Ксерокс България ЕООД, но тази дейност за него не е нова, тъй като идва от поста регионален ръководител на компанията за Централна Азия. Иначе е родом от Крумовград, но от съвсем малък живее в столицата и затова се чувства софиянец. Любовта към спорта калява волята и тялото му и го прави решителен и със състезателен дух. Като ученик участва в републикански шампионати по спортна гимнастика. Днес обича голфа, тениса, риболова и разходките, но не му остава много време за тях. Новият пост и високите изисквания към ИТ фирмата, която ръководи, му отнемат почти всяка минута.
Затова най-напред го питам за основните приоритети пред Ксерокс-България.
В Централна Азия почти две години ръководих целия бизнес на Ксерокс. Но там се занимавах по-скоро с доставка и реализация на хардуерни решения. Тук пред фирмата стоят много по-важни и съществени задачи, защото в България пазарът е доста развит. Трябва да продължи динамичното развитие на сървис услугите – решения, ориентирани към ведомства, министерства, банков сектор и т.н. Друга важна задача е аутсорсингът на бизнес решения. Искаме да избавим големите организации от тази нетипична за тях дейност и да я оставим в ръцете на професионалисти. Насочваме вниманието си и към консултантските услуги за оптимизация на офисната среда и оборота на документи, които могат да генерират доста икономии във фирмите. Много модерно сега е архивирането, преминаването от хартиен на електронен носител - една голяма задача за България, в изпълнението на която ние също участваме.
Често съобщават за сериозните научни изследвания, които предшестват продуктите на Ксерокс. Питам събеседника си за традицията и практиката на компанията в тази насока.
Ксерокс има четири научни изследователски центъра в света. Най-старият е в Уебстър, САЩ, основан през 1960 г. В него е родена ксерографията като процес. Там се генерират ядрата на нашите машини и в някаква степен дизайнът и завършеното решение. Европейският център в Гренобъл, Франция по-скоро осъществява симбиозата между иновационните решения и клиентите - какви промени трябва да се направят дори на хардуера от гледна точка на изискванията на потребителя. Така се стигна до три в едно (копиране, принтер и скенер), четири в едно (плюс факс), утре ще говорим за пет в едно, шест в едно. Това са напоследък и безжичните решения, при които с един адаптер в машината отпада нуждата от кабели и всичко става през ефира. Има и разработки, които са по идеи на научните институти. Третият иновационен център е в Канада и работи основно върху внедряване на новости в тонерите, ксерографските елементи, плаките и т.н. Четвъртият и един от стратегическите научни центрове е Паоло Алто в Калифорния, специализиран за разработки в промишлената част на нашите тежки иновационни решения - големи цветни преси, големи черно-бели издателски комплекси за печат, включително на вестници, списания, брошури, даже и книги, рекламни материали и т.н.
Като че ли Ксерокс се явява като връзка на високите компютърни технологии и хартията. Питам се дали флаш паметта няма полека-лека да я измести съвсем.
Смятам, че хартията не може да отпадне като носител. Тя е посредникът, който най-ефективно поднася информацията пред читателя. Има много по-добра разделителна способност и е по-удобна за четене и възприемане от екрана. Остава и официоз в комуникацията между хората. Откакто се заговори,че минаваме на електронни носители при нас консумацията на хартия се увеличи двойно. Защото един документ най-напред се печата, минава на скенер и след това се архивира електронно. След време, като ви потрябва се разпечатва.
Все още сме далеч от безхартиената комуникация. Все пак днес на първо място излиза екологията. Тази тема изглежда не е чужда на Ксерокс, тъй като бе съобщено за негов уникален екокалкулатор...
Всички много добре разбираме, че екологията е нещо изключително важно и ще става все по-сериозен проблем в бъдеще. Нашата компания е фокусирана върху екологични разработки. Има изисквания продуктите ни да пестят енергия, в технологичните процеси да намаляват отпадъците, да се използва рециклирането, а естествените суровини да се заменят със синтетични производни. Имаме разработка за хартия с 80 процента по-малко целулоза, която е заменена със синтетика и е добавена рециклирана хартия. Интересна е и разработката за самоизтриваща се хартия, която може отново да се ползва след 14 часа.
Дали обаче екологията е и ваш личен ангажимент. Обичате ли природата и излизате ли често сред нея?
Екологията е мое лично отговорно поведение. Много съм привързан към природата и точно нашата природа с планините, морето, езерата, реките много ми липсваше в Централна Азия. Когато човек отиде да живее в степта с една равна, почти мъртва земя, може да оцени какво имаме в страната ни. Там казват на няколко елхи или смърча гора. А като видиш нашите гори и красотата им, разбираш какво богатство притежаваме и колко отговорно трябва да се отнасяме към него. Тук много често излизам сред природата. Обичам места, където има вода – езера, язовири, реки, а също района около Рожен и Мелник. Но няма такова голямо значение къде ще отиде човек - само когато е заобиколен от нещо, сътворено без негово участие, може истински да релаксира. А ние все повече отрязваме Южния парк и Борисовата градина от Витоша, ограждаме морето със стена от бетонни хотели, съсипваме природата в Пампорово, Банско, Рила.
Намирате ли време за семейството си и какво значи то за вас?
Аз съм семеен, имам две деца, дъщеря и син - в общи линии едно съвсем нормално семейство. Може да съм старомоден, но семейството заема изключително важно място в живота ми. То е голяма опора за израстването на човек в професионален план, в кариерата, а и във всяко едно отношение. Поддръжката е преди всичко в емоционален план. По-труден е въпросът с възпитанието на децата. При съвременния начин на живот за съжаление изпускаме много важни периоди в развитието им. Моят способ във възпитанието е с децата още от малки да разговаряш и да се отнасяш като с големи, като с равни. И да показваш с личен пример какво е правилното държание и отношение. Ако ти изхвърляш боклука през терасата, утре и те ще започнат да правят същото. Ако се примиряваш с някой, който троши пейките в парка и не му направиш забележка, те утре по същия начин ще го подминават. Ако нещо наистина не ми харесва в България – това е как примиренчески гледаме на нещата, много се съгласяваме, много компромисно се отнасяме към всичко.
На този фон може би трябва да търсим загубените ценности...
Животът е базиран на класически ценности в своето развитие. Индивидуалните ценности на всеки човек са отражение на тези класически ценности. Едни от тях са уважението към ближния, към околния, запазване на неговото достойнство, на неговите права, съхранение на това, което е изградено. Лесно се руши, а много трудно се създава. Други ценности са правилното възпитание на децата, на поколението, даване на възможност за тяхното развитие и шанс в живота. Ценностите не са пари и само пари на всяка цена, а какво всъщност правим с тези пари и какво създаваме.
Все по-голямата виртуализация около нас не променя ли тези ценности...
Тя произлиза от стремежа на обществото и съответно на разработките в тази област на ИТ индустрията да скъсяват времето за достъп до информация, за общуване, за процеса на комуникация. Виртуализацията и съвременните технически средства дават огромни възможности за бизнеса. Единственият негативен проблем е, че комуникацията отива на друго ниво и човек остава все повече и повече сам с техническите средства, които са около него – мобилни телефони, компютри, лаптопи. И хората все по-малко комуникират непосредствено. Малко смущаващо е, че децата ни не играят навън, а на компютрите вътре, не играят на игрите, които ние сме играли, а на някакви войни, състезания с коли – все едни такива агресивни игри, или пък комуникират в чата с хора от цял свят, без да знаят какви са. Това са рискови неща за обществото. Иначе за бизнес или ограмотяване виртуализацията е супер.
