Крачка към виртуалната реалност – VR очила
Без съмнение едно от първите неща изникващи в главата на човек когато чуе израза "Виртуална реалност" е човек, поставил специфична маска пред очите си, на която се изобразява съответната реалност. Доскоро повечето варианти за постигане на такава конфигурация в домашни условия бяха изключително скъпи, но пък за сметка на това относително непрактични и неудобни.
С напредването на технологиите обаче нещата изглежда са на път да се променят, тъй като (поне от ценова гледна точка) подобна апаратура ще става все по-достъпна за крайния клиент. За да проверим докъде са "стигнали" в развитието си този тип технологии, взехме за тестване комплект виртуални очила от фирма "Ресет".
Виртуалните очила на теория...
Положителните страни които бихме могли да получим от използването на VR очила са няколко. Първата (но не и по важност) е възможността за значително по-реалистичен 3D образ от който ще можем да се възползваме по време на игра. По-голямата реалистичност на изображението е следствие на възможността всяко от очите ни да получава различен образ – т.нар. паралактично отклонение, на което всъщност се базира и усещането ни за дълбочина и обемност.
Друга характерна особеност на използването на такъв тип визуални очила е илюзията за значително по-голямо изображение. Тази илюзия се дължи на възможността очите ни да гледат значително по-отблизо самите екрани, независимо от факта, че в такъв случай те ще са извън способността им да фокусират изображението. Самото фокусиране става чрез добавяне на специфични лещи в очилата, които имат грижата да адаптират изображението по такъв начин, че ние да можем да фокусираме погледа си без допълнително напрягане на очите си.
Разбира се от теоретична гледна точка VR очилата имат най-разнообразни приложения, сред които са още учебните симулатори, протезиращите направления в медицината и т.н. Основното приложение, което ще се разгледа в тази статия всъщност е по-скоро употребата им в домашни условия за развлечение на потребителя, което е и ориентацията на продукта поначало. Именно по тази причина на производителя се е наложило да направи известни отстъпки с цел понижаване на цената.
...и на практика
Като казахме отстъпки, нека започнем с конкретното им посочване – първата и най-набиваща се на очи в буквалния смисъл (поне за мен) е прекалено малкия размер на използваните LCD дисплеи. За постигането на максимално пълно усещане за "потапяне" в картината определено трябва да се използват екрани с по-голям диагонал. Що се отнася до разделителната им способност, тя е 640х480 пиксела. Макар за някой това да изглежда твърде ниска стойност, реално погледнато от технологична гледна точка за размерите на LCD екраните си е истинско постижение. Наистина, ниската разделителна способност не благоприятства използването на очилата за четене на текст или сърфиране в интернет, но според мен е напълно достатъчна за гледане на филми (без субтитри) и игра.
Свързването и активирането на очилата е доста просто, като единствените трудности които можете да срещнете ще са по-скоро от страна на TV-Out конектора на видеоплатката, отколкото на самите очила. В комплекта към тях получаваме два специфични преходника тип "чинч-стереожак", към които се включва кабела от TV-Out изхода на графичната карта. От там нататък сигнала се обработва от собствения контролер на очилата, който се захранва от отделна Li-Ion батерия (също намираща се в комплекта), имаща вид на батерия за GSM.
Трябва да отбележа, че използването на тази батерия изглежда като малко странно решение, но пък от друга страна тя дава на потребителя изключителна свобода за използване на продукта. По този начин не сме ограничени до употребата на очилата само с компютър (захранващ конвертора чрез USB например), но можем да ги включим и към DVD плеър, конзолна игра, сателитен TV приемник и т.н. Самия конвертор може да се захранва чрез USB порт, като в същото време служи и като зарядно устройство за батерията.
Самите очила могат да се използват и в силно осветена среда, тъй като в комплекта към тях получаваме своеобразен гумен "уплътнител", който се поставя около очилата и не позволява на околната светлина да прониква до очите на потребителя.
Една от интересните екстри на очилата е наличието на дистанционно управление, чрез което можем да активираме различни режими на работа – разполагаме с опция "3D". Идеята при нея е да се въведе известна разлика в картината на всеки от дисплеите чрез закъснение в изобразяването при единия спрямо другия. По този начин се получава известна илюзия за дълбочина, която човешкото око възприема като реален триизмерен образ. Е, поне теорията гласи така.
Тестове и впечатления
След активиране на TV-Out конектора на гърба на видеокартата използването на очилата става напълно безпроблемно, при условие, че не надхвърляме максималната им разделителна способност. Ако това все пак се случи (поне при десктопа на Windows) то автоматично се активира виртуалния десктоп, при който с движение на мишката изместваме и "прозореца" на десктопа като цяло. Както вече отбелязах използването на очилата за сърфиране из интернет или четене на текстове е меко казано непрактично, така че първото нещо което изпробвах беше представянето им при 3D игрите.
Тук е момента да отбележа, че дори без активирането на 3D опцията на очилата изображението създаваше съвсем задоволителна илюзия за дълбочина на образа. При включването й образа се променяше почти незабележимо, като същото може да се каже и за ефекта от нея – почти никакъв. Въпреки това отново ще отбележа като положителна черта отличната илюзия за дълбочина на сцената, която се получаваше независимо дали е активирана 3D опцията. При употреба очилата са достатъчно леки за да не предизвикват дискомфорт, а като единствен недостатък по отношение на физическите аспекти при носене е лошото захващане на допълнителната уплътняваща "маска". Тъй като тя не разчита на специфично захващане, сравнително често се случва да се откачи от очилата.
Що се отнася до недостатъците на продукта, поне за мен те са основно два – ниската разделителна способност (както вече казахме – 640х480 пиксела) и твърде малкия размер на дисплеите. Относително ниската разделителна способност всъщност не е сериозен недостатък, тъй като при игра или гледане на филми тя не се забелязва изобщо. Това се дължи на факта, че тъй като дисплеите се намират прекалено близо до очите, те не успяват да фокусират толкова малки обекти каквито са назъбванията причинени от ниската резолюция.
По-голям проблем се явяват малките размери на екраните на очилата. Тъй като самите те са прикрити зад фокусираща лупа подпомагаща окото на потребителя е невъзможно да се види директно какъв е техния размер. Въпреки това, след използване на очилата известно време при игра все пак предпочетох собствения си 17 инчов монитор, поради факта, че все пак ми се струваше по-голям. Може би все пак по-късно ще можем да се възползваме от по-усъвършенствана версия на продукта, при който LCD дисплеите ще са с по-голям размер.
В крайна сметка впечатленията ми при използването на VR очилата са за създаването на несравнима с никой друг метод на визуализация илюзия за дълбочина и триизмерност на сцените (е, поне в игрите). Като се вземе предвид факта, че в случая използвах заглавия неподдържащи собствена 3D функция (някои игри притежават такава опция, която се използва в комбинация с подобни очила), усещането за триизмерност което се получава никак не е за пренебрегване. Трябва да призная, че в комбинация с Crysis на Ultra High детайли тези очила предизвикват наистина невъобразима илюзия за реалност на сцените. Ако сте от типа die-hard фенове на модерните технологии, играещи последните игрови заглавия, то придобиването на този продукт без съмнение ще ви накара да преоткриете 3D гейминга.

