Съхранение и виртуализация: Част 2
Подобряване инфраструктурата и видимостта във виртуализирана среда
Днес все повече и повече компании използват виртуализация на сървърите, за да ги обединят, да увеличат използваемостта на системите и намалят разходите за хардуер и енергия. Но технологиите за виртуализация на сървърите създават нови значителни предизвикателства при управлението на съхранението и изострят вече съществуващите.
ИТ мениджърите трябва внимателно да планират инфраструктурата за съхранение и да решат кой е най добрият начин за нейното оптимизиране както за сървърните домейни, така и за тези при съхраняването. Чак тогава те би трябвало да предприемат мащабен проект за консолидация на сървърите, защото планирайки най-добрия начин за вграждане на сървърна виртуализация в своята среда, те трябва да решат серия от предизвикателства, свързани със съхранението, които, взети заедно, могат да изградят или да съсипят даден проект.
Трудностите, пред които са изправени мениджърите по съхранението и ръководителите на центровете за данни, са следните:
• Оптимизиране инфраструктурата на съхранението, за да се осигури висока ефективност на приложенията.
• Подобрение на видимостта, отчетите и възвръщаемостта на средствата при съхранението във виртуализирана сървърна среда.
Оптимизиране на инфраструктурата
Първото предизвикателство изисква инфраструктурата за съхранение да поддържа високопроизводителни приложения. ИТ мениджърите обикновено поставят фокуса върху натоварването на процесора като ключов елемент, определящ колко приложения могат да бъдат консолидирани на един физически сървър.
Но това е прекалено опростяване. Използването на паметта и входно-изходното забавяне също са критични фактори за ефективността на приложенията. Преди консолидацията сървърите обикновено използват почти 60% от паметта си и само между 10% и 15% от процесора. Консолидирането дори на две или три виртуални приложения на един физически сървър може да доведе до прекомерно заделяне на памет и претоварването й. Това също така води и до по-висок брой пропускания на страници от кеша поради процесорната латентност. Тези неща на свой ред водят до прекалено голямо прехвърляне на страници от кеша в паметта – още един от проблемите, свързани с латентността на процесора – и увеличаване на случайностите в модела на входно-изходните операции за всеки логически номер на устройството (LUN), както и пропуски в кеша на ниво масив за съхранение.
Резултатът от всичко това е, че ефективността на приложенията става силно зависима от отзивчивостта на системата за съхранение.
За да се справят с този проблем, ИТ отделите трябва да оптимизират инфраструктурата за съхранение, така че да отговаря бързо на входно-изходните заявки за четене и извиквания на страници. В идеалния случай организациите трябва да използват системи с богати възможности за виртуализация на съхранението, които могат да обработват малки блокове от произволно въвеждане/извеждане с ниска латентност. За да се постигнат максимална отзивчивост на системата за съхранение и пропускателна способност на въвеждането/извеждането, трябва да се използват системи, които позволяват разпределянето на данните по всички налични дискове и контролери. Тези подходи към виртуализацията на съхранението ще помогнат да се осигури инфраструктура за съхранение, която оптимизира ефективността на приложението.
Подобрение на видимостта
Следващото предизвикателство за мениджърите по съхранението е как да подобрят видимостта на съхранението в среда на виртуализиран сървър. При Fibre Channel SAN се определят Световни имена (World Wide Names - WWN) за физическите сървъри, но не и за индивидуалните виртуални машини, което прави невъзможна за мениджърите видимостта от край до край – от виртуалната машина до физическото хранилище. Традиционните инструменти за съхранение също не могат да следят и съобщават на ниво виртуална машина, правейки трудно проследяването на разпределянето и потреблението от нея до дяловете на физическия диск.
За да се реши проблемът с видимостта, мениджърите по съхранението трябва да оценят и внедрят виртуални Host Bus Adapter (HBA). При виртуалните HBA на всяка машина биват предоставени множество WWN, използвайки техника, наречена N_Port ID виртуализация (NPIV). NPIV позволява определяне на WWN на индивидуални виртуални машини. Това премахва нуждата от споделяне на едно WWN от няколко виртуални машини и осигурява на администраторите видимост до ниво виртуална машина. Също така с NPIV при прехвърлянето на виртуалните машини от един физически сървър на друг техните WWN се местят заедно с тях, което осигурява непрекъснатост на отчетите и управлението на съхранението.
Веднъж постигнала видимост на ниво виртуална машина, организацията може да използва добри практики за SAN и инструменти за управлението им, като Fabric Zoning и LUN маскиране. В крайна сметка ИТ мениджърите ще открият, че правилната комбинация от устройства и подходи за виртуализация на съхранението им дава възможност да достигнат високо ниво на ефективност на приложенията и видимост от край до край в консолидирани среди. Също така видимостта от край до край позволява мениджмънт на политиките според приложенията, включително и политиките на резервиране и възвръщане на средствата. Доставчици като QLogic и Emulex предлагат виртуални HBA, които имат вградена NPIV функционалност.
