При управлението на доставките по-бързият печели или SCM
Делът на компаниите, използващи морално остарели и неефективни софтуерни системи у нас, е огромен
Извън концепцията за управлението на веригата за доставки (Supply Chain Management) и съществуващите технологични решения съществуват и въпроси, свързани с това как българските фирми гледат на тази група от сложни бизнес процеси. Не е тайна, че бизнесът у нас тепърва прави крачки в тази насока, защото не са му присъщи мащаби на развитие, каквито са в западните страни. Затова попитахме представители на компании, които са избрали за цел на дейността си да предлагат на останалите, решения свързани със SCM, как те виждат развитието в България на този сегмент. Отговориха ни Емилия Тодорова, консултант в Storact Log и Максим Колев, мениджър продажби в Tonegan.
В световен мащаб, като че ли компаниите вече не се конкурират една друга, а по своите вериги на доставки. Забелязва ли се в България подобна тенденция?
Емилия Тодорова: Категорично да, тъй като вече и у нас стана валиден принципът “по-бързият печели”. От една страна, компаниите осъзнават необходимостта да подредят и оптимизират логистичните си процедури с цел намаляване на фирмените разходи, а от друга, клиентите изискват все по-високо ниво на обслужване, което включва бързина и точност на изпълнение на поръчките, както и поддържане оптимално ниво на наличности, с което да се удовлетвори търсенето на пазара с минимално вложени средства.
Максим Колев: Конкуренцията на компаниите е на много нива. По-популярна марка, по-качествени продукти, по-ниски цени, по-голяма добавена стойност за клиента и много други. В крайна сметка всички дейности на компаниите са насочени към увеличаване на печалбите им. Управление на веригите на доставки (SCM) и оптимизация на процеса са едни от множеството инструменти, позволяващи на компаниите намаляване на разходите и респективно увеличаване на печалбите, като по този начин ги превръща в по-конкурентоспособни на пазара.
Традиционно българските фирми се движат с известно закъснение след своите конкуренти от развитите страни, макар и темповете на растеж и развитие да се увеличават непрекъснато. В този смисъл не бих казал, че българският бизнес потребител напълно е осъзнал всички предимства, давани му от информационните технологии в конкурентната борба. Все още делът на компаниите, използващи морално остарели и неефективни системи за управление на бизнеса, в България е огромен. В голяма част от тях отделните процеси са обхванати само в своята основна проблематика, без да се влиза в дълбочина с цел извличане на максимална полза и оптимизация. В множество, макар и големи предприятия, управлението на доставките е по-скоро сведено до обикновеното регистриране на получените материални запаси и евентуално проследяване на минимални и максимални запаси. Наблюдава се също така и недостатъчно познаване на възможностите, които ИТ може да предостави при решаване на този конкретен проблем. Така че спрямо казаното по-горе не смятам, че в родния бизнес може да се говори за тенденция по отношение засилената роля на SCM в управлението.
Готови ли са българските компании да направят следващата стъпка и да обединят своите системи за управление на веригите на доставките (SCM) с информационните технологии?
Емилия Тодорова: Тъй като днес повечето компании са внедрили или са в процес на внедряване на ERP система, те вече обръщат поглед и към по-специализираните решения, които да са концентрирани върху проблемите в „тесните места” на бизнеса. Все още са твърде малко фирмите, които използват такива решения, но определено повечето мениджъри на логистични, търговски и дистрибуторски компании вече са убедени в необходимостта от намесата на ИТ за управление и оптимизиране веригата на доставки. Тъй като напоследък се построиха мащабни логистични центрове, логично е да се очаква бум в търсенето на софтуер, който да ги управлява.
Максим Колев: Смятам, че традиционна роля на ИТ бранша е да предоставя информация, като по този начин обучава бизнеса за новите тенденции и възможности, които предоставя. За съжаление все още често се забелязва непознаване възможностите на ИТ. Решаването на така или иначе стоящите проблеми, свързани с управлението на компаниите, се търси в грешна посока, като често се стига до слаба оптимизация или дори до формализиране на процеси по принципно грешен начин. В този смисъл смятам, че българският бизнес се нуждае от повече знания в тази област и едва тогава може да се говори за сериозна стъпка в правилната посока.
Инвестират ли българските компании в технологични SCM решения за обслужване по цялата дължина на веригата на доставки или се ограничават само до информационни системи за управление на склада?
Емилия Тодорова: Към момента повечето компании на българския пазар ограничават използването на информационните технологии до управление и оптимизиране на складовите процедури, но все повече се замислят за реализиране на електронен обмен на данни с техните доставчици, производители и клиенти, както и за последващо интегрирано планиране на запаси, доставки и продажби.
Максим Колев: Наблюдава се повишаване на интереса от страна на българския бизнес към системи, управляващи веригата от доставчици. Такива са компаниите, които са осъзнали, че за да са конкурентоспособни, е необходимо да разглеждат всеки бизнес процес в дълбочина. За съжаление обаче делът на компаниите, използващи складови системи и смятащи, че управляват процеса, е много голям.
Вродената сложност на веригата на доставките е непреодолима, а потребителите, които не разбират ИТ системата, губят доверие в нея и се чувстват прекалено регулирани. В този смисъл вграждат ли се директно и без изменения в ИТ текущите бизнес процеси?
Емилия Тодорова: Идеята за внедряване на информационно решение, което да управлява и оптимизира логистиката на една компания, не е просто да бъде огледален образ на бизнес процесите към момента, а повод за тяхното преосмисляне и най-често - коригиране. В обичайния случай внедряването на софтуер предизвиква промяна в бизнес правилата и в начина на работа, което в началото предизвиква всеобща съпротива от страна на хората. Ако софтуерът е адаптивен и удобен за работа, в крайна сметка хората се убеждават, че той просто помага и улеснява ежедневните им дейности, тъй като „помни” вместо тях, предлага различни решения на база предварително зададени критерии и генерира задачи към всеки потребител в зависимост от неговите задължения.
Максим Колев: Това е съществен проблем пред българския бизнес. Не е възможно да се говори за управление, когато няма ясна и точна формализация и стриктно изпълнение на процесите. Огромна част от българския бизнес обаче все още се лута между границите на формализирания подход при управлението и хаотичното изпълнение на задачите спрямо конкретната ситуация. Внедряването на система от подобен клас изисква изключително сериозна дисциплина, което все още не се наблюдава в болшинството от компаниите.
Веригата на доставките включва няколко участници с различно ниво на ИТ развитие. Пречка ли е това за масовото налагане на SCM решения?
Емилия Тодорова: Пречка – не, но определено е проблем, ако някой от участниците във веригата не ползва информационни решения в своя бизнес. Практиката показва, че големите компании налагат правилата на работа към останалите участници във веригата на доставки. В световен мащаб пример за това е голямата търговска верига Wall-mart, у нас – Метро.
Как трябва да бъдат подготвяни SCM проектите и кои служители да бъдат ангажирани в работата по тях?
Емилия Тодорова: Сложността при внедряването на един SCM проект се определя основно от факта, че това не е просто внедряване на софтуер, а поредица от консултации, обмисляне, прецизиране на логистичните процеси, за да се избере оптимален вариант, който след това да се претвори в софтуера. От друга страна – когато проектът обхваща повече участници, това налага създаване на интерфейси между различни софтуерни приложения и тяхната синхронизация, което естествено усложнява внедряването.
