Личности: Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията
Категория: ИТ политика , Мнение
Наско Атанасов
петък, 25 Април 2008 18:44ч
Когато имаш проблем, търси причината в себе си!
Веселин Божков определя себе си като добър икономист и специалист по пазарни анализи. Макар и вярна тази оценка е доста лаконична и недостатъчна, за да изрази широкия обхват, в който е скроена личността на Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Както сам казва, произхожда от обикновено семейство и всичко е постигнал сам с упоритост, работа и много учене. Усилено се занимава със спорт и затова в живота прилага неговите принципи – равнопоставеност, конкуренция а честно съревнование.
Една година е студент в Икономическия университет в София, показва най-висок успех и му предлагат да продължи в тогавашния Съветски съюз. Учи първо в Киевския университет, а след това завършва с отличие Московския държавен университет - специалностите „Политикономия“ и „Международни икономически отношения“. Защитава дисертация в Лондон и финанси в Световната банка във Виена, а практикува в Испания. Той е един от основателите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), след това работи в Сметната палата, после Народното събрание го избира за зам.-председател на КЗК с петгодишен мандат. Предлагат го за председател на КРС когато започва процедура за наказание на България за пропуски в областта на телекомуникациите.
Затова най-напред го питам почувствал ли се е в свои води в КРС, след толкова години работа в КЗК.
„Почти целият ми професионален опит започна и премина в нея и затова е като една стара любов, в която имам богат опит. Но нещата в двете комисии имат много допирни точки и затова се съгласих да заема този пост“, отговаря Веселин Божков. От опита, придобит в КЗК, смята, че не е най-лошото някой да е монополист, а по-важно е какво е поведението му на пазара. Ако спазва правилата на конкуренцията, всичко е наред.
Интересува ме кое е най-важно в днешната му сфера на дейност.
„Процедурата срещу България за пропуски в телекомуникациите ни кара бързо да решаваме неща, които са се натрупали от няколко години. Работим в стресов ритъм, за да извадим страната от неудобното положение и да предотвратим санкциите, които могат да последват. Защото това не са санкции към нашата комисия или към държавата, а към всеки данъкоплатец, който ги усеща на гърба си. Мисля, че преодоляхме трудностите и ще избегнем наказанията от ЕС“, смята председателят на КРС.
„В нашия екшън план определихме приоритетите и най-напред приехме методика за анализ на пазарите. Приложихме я за на два пазара на едро за фиксирана и мобилна услуга и за шест пазара на дребно. Друг важен проблем, по който изоставахме, но вече решихме, е преносимостта на номерата между мобилните оператори. Много усилия вложихме за намаляване цените за терминиране в мрежите на различните оператори, макар че все още са високи. Постигнахме споразумение с операторите от 1 септември 2009 г. те да намалят цените за терминиране от фиксирана в мобилна мрежа с 35% в зона пик и с 48% извън нея“, казва шефът на КРС.
Следващият ми въпрос е за въвеждането на цифровата телевизия в България.
„През февруари правителството прие план за преминаване от аналогова към цифрова телевизия. И тук имаме изоставане от около две години и половина. Според Женевския план България защити десет национални мрежи. От юни се очаква да започнат конкурсите, които ще бъдат на два етапа. На първия ще има три национални и евентуално 12 регионални мрежи, а на втория - след 2010 г. още три национални и 12 регионални с около 95% покритие на територията. Цифровата телевизия дава много високо качество, а потребителите ще гледат повече и по-разнообразни програми, но компаниите ще трябва да направят доста големи инвестиции“, обяснява Божков.
„Виждам, че сте заобиколен от ИТ продукти. Като работим, учим, говорим, гледаме филми и четем виртуално, какво печелим и какво губим?“, провокирам моя събеседник.
„Мен този въпрос също ме вълнува. Проблемът е, че в един момент започваме да се чувстваме страшно зависими от техниката. Понеже съм и хоноруван преподавател и контактувам с млади хора, виждам как някак общата култура и интересите у тях намаляват. Ставаме сякаш зомбирани от ИТ техниката. Започваме да живеем повече виртуален живот. Имам чувството, че когато визуално се възприемат нещата, развитието на духовността и душевността не е така видно. Затова препоръчвам да се чете и мисля, че това, което дава книгата не може да бъде заменено от техниката. Повече вярвам в реалното и в духовното, в непосредственото общуване“, размишлява на глас Божков.
„Говорите за духовност, какво разбирате под това понятие?“ - продължавам в тази посока.
„Духовността е преди всичко формиране на ценностна система. Трябва да се върнем към исконните ценности на българския народ. Някои ги обличаха в социалистически одежди, но ако помислим по-дълбоко, нашата българска ценностна система съвпада с християнската и с Десетте Божи заповеди. Затова много важно е да върнем в обществото исконните ценности и традиции на нашия народ и да станат мотив за поведение не само на обикновения човек, но и на политическата върхушка. Духовността е комплексен фактор и определя позицията на отделния човек, на семейството, на държавата. За мен един човек или една нация без духовност е мъртва“, продължава размислите си събеседникът ми.
Все в този ред на мисли той смята, че планетата е заплашена от днешната цивилизация. Счита се за фен на природата и на естествения начин на живот. Обича да ходи по планините и реките и е страстен риболовец. Особено обича Етрополския и Тетевенския балкан. Притеснява се, че тези, които диктуват положението в икономиката и политиката, най-малко спазват правилата за опазване на природата. „Нужна е и екокултура, защото опазването започва от всеки един от нас. Така се ражда общото добро поведение“, смята Божков.
Друго, в което вярва е семейството. Съпругата му също е икономист, оженили се още студенти и децата им вече са големи. Синът му е завършил финанси в Бъкингамския университет, а дъщерята още учи. На въпроса ми как ги възпитава казва: „В семейството най-важен е личният пример. Виж какво правя аз и ако ти харесва, го прави, а не само да говориш и назидаваш. Възпитавам децата си сами да коват своето бъдеще. А когато имат проблем, да търсят причината първо в себе си, не в другите. И да преодоляват трудностите с постоянство.“
Питам го накрая освен в конкуренцията и семейството, в какво друго вярва.
„Вярвам в нашите исконни ценности, за които стана дума, в духовното развитие. Вярвам също в харизмата и в съдбата. Защото човек каквото и да прави, трябва да има талант и шанс. Особено много вярвам в доброто и обичам да повтарям думите, които чух от един стар човек – „Прави добро и се надявай на добро, а ако правиш лошо, го очаквай“, усмихва се Веселин Божков.
