Личности: Програмистите-идеалисти са на изчезване
Бих искала да представя събеседника си с две-три думи, без да пропусна да спомена някои от фактите в академичната му кариера, които заслужават да бъдат споменати. Преглеждайки обаче безкрайно дългата му автобиография, пълна при това все със смислени неща, заключавам че определено ще ми бъде трудно да се справя... Добре. Преслав Наков е програмист. И то какъв!
Главозамайваща академична кариера
Роден е в старата българска столица Велико Търново, където учи в руско начално училище. В последствие завършва френска езикова и едновременно с това природо-математическа гимназия, специалност математика. Висшето си образование получава във факултета по математика и информатика на софийския университет “Св. Климент Охридски”, който завършва с пълно отличие. Първата му магистърска специалност е изкуствен интелект, втората - информационни и комуникационни технологии, добива и педагогически профил по математика и информатика. В момента е на 31 години.
Нито за ден Преслав не си губи времето. Написва две книги, първата от които започва още като ученик в гимназията. Днес те се използват като учебници по информатика в университетите – по едната се води курс и до момента не само в Софийския, но и в други университети, другата е малко по-простичка и може да се ползва и от ученици. За около три години завършва едната, а втората пише със съавтор за четири. И двете книги са били преиздавани три пъти.
По време на следването си моят събеседник получава много академични награди, между които от Фондация “Еврика” за академичните 1999/2000 г. и 2000/2001 г. Награда на “Фондация за подкрепа на българското висше образование София – Франкфурт на Майн” за високи резултати за академичната 2000/2001 г. Национална диплома за постижения в областта на информатиката и философията от МОН през 1996 г. Ректорска награда от СУ “Св. Климент Охридски” за най-добър студент за академичната 1997/1998 г. Първата награда “Джон Атанасов” на президента на България за постижения в областта на информационното общество през декември 2003 г. Втората награда “Джон Атанасов” спечелва брат му, който също е програмист. “Третата награда не е наша, защото нямаме повече братя”, шегува се Преслав.
След дипломирането си в СУ, той заминава за докторантура в един от най-престижните университети в САЩ - калифорнийския Бъркли. Това става възможно с десет месечната Фулбрайтова стипендия, която спечелва. Това е стипендия на американското правителство, която у нас получават седем-осем талантливи млади хора на година. Три-четири от тях се дават на студенти, а останалите на учени и преподаватели. В последствие печели и стипендия на калифорнийския университет в Бъркли за академичната 2002/2003 г. Междувременно работи и по проекти - като преподавател и като асистент. Докладва и публикува много трудове на конференции по цял свят. На 20 декември 2007 година защитава дисертацията си по компютърна лингвистика в Бъркли и след над петгодишно пребиваване в далечната обетована земя, се завръща в родината за Коледа.
А сега накъде?
Трябва да си призная, че след първоначалното ми изумление от възможностите на човешкия интелект и трудолюбие, което някои индивиди от рода Homo sapiens притежават, много се вълнувах от отговора на въпроса “А сега накъде?” Оказа се че въпреки възможностите за следдокторска квалификация в Yahoo и Google, и вероятно блестяща по-нататъшна кариера в САЩ, той е решен да работи и живее в България. Основната като че ли причина е лична – Преслав е женен от скоро и двамата със съпругата му харесват живота тук. Друг е въпросът може ли да вирее такъв ум на местна почва, като същевременно не се чувства подтиснат от условията на работа тук?
В момента Преслав е назначен на работа в БАН на длъжност програмист-изследовател. Заплатите в БАН са доста ниски. Добавките за докторската си степен все още не може да получава, защото академична справка от Бъркли у нас явно не върви, а процедурата по легализиране на официалната му диплома от САЩ ще се проточи.
Не че не може да си намери, високоплатена работа, но няма да е по специалността. Трудно се жертва подобен академичен труд за много пари, което е разбираемо. Все едно да си спечелил награда Грами за рок музика и да ти се налага да изкарваш насъщния като чалга певец.
И така, д-р Преслав Наков в САЩ, и все още само Преслав Наков в България се превръща в много подходящ предмет за експеримент – решително заживява в родината, с цялата тежест на интелекта си и въпреки неизвестното бъдеще.
Други видове жажда
Особено много се зарадвах на страстта му към чуждите езици. Освен че ще са му полезни в работата, понеже се интересува от машинен превод, явно му е забавно да общува с хората на собствения им език. В училище - от първи до седми клас е говорил повече на руски отколкото на майчиния си език. В гимназията научава перфектно френски, английския е стандартно необходим. В Бъркли разумно се възползва от възможностите да учи езици и по време на докторантурата си учи испански, португалски, италиански и немски – всеки по три или четири семестъра. Повечето от тях владее на съвсем добро ниво. Последният семестър дори е учил турски.
Когато има повече свободно време, Преслав обича да обхожда планините с приятели – Рила и Пирин са му любими. В компания обича да си пийва бира и домашна ракийка, а у нас обстоятелствата са благоприятни за това. Разказва как сред българското общество в щатите наставал празничен период, когато някой се връщал от родината с препълнен куфар и споделял със събратята си донесената домашна ракия с шопска салата – рядка за там класика. Загорка можело да се намери, но била доста скъпа.
Очевидно програмистите-идеалисти са на изчезване. В частност. А на практика даже всички идеалисти. Те са личности. Това са тези дето работят в БАН. За малко пари с идеална цел. Смея обаче да мисля, че обществото има нужда от тях. За да ни превеждат после програми текстове от немски на полски. Да ни стават компютрите все по-малки, а телевизорите по-големи или да ходим някой ден на разходка за уикенда до луната. Да не бъдем зли и да ги караме да “пеят чалга”. Те искат само малко чист въздух.
Интервю: Елена Гинина
