Поглед отвътре
Джон Дворак
сряда, 7 Ноември 2007 16:54ч
В много сайтове на фенове на Zune (да, има и такива сайтове), се правят опити да бъде отгатнато името на телефона Zune. Ето някои идеи: Z-phone; Pune; Zell Phone; Telezune; MicroPhone (схващате ли намека?); Zobile; Zone и т.н. Аз също имам предложение, което е най-вероятен успешен кандидат, като се има предвид, как се развиват нещата в Microsoft: Microsoft Zune Mobile Phone. Microsoft вероятно се дразни от вниманието, което се отделя на Apple, като се има предвид, че от известно време и Microsoft е в този бизнес.
Междувременно, сдобих се с един от редките (поне в САЩ) умни телефони Neonode N2, произвеждани в Швеция. На него могат да се гледат филми и снимки, както и да се правят снимки. Нещо повече – подобно на iPhone, Neonode N2 има екран, чувствителен на докосване. С една дума, Neonode може повечето от нещата, които може iPhone, и при това е с размерите на пейджър. Той може да търси компютър и се превръща в USB-памет, за да можете лесно да изтегляте WAV и MP3-файлове, за да ги използвате като тонове за звънене. Защо не можете да правите същото с iPhone? Вероятно ще публикувам подробен преглед на тази тема на адрес www.dvorak.org/blog.
ТЕМА: Непресъхващият поток от статистически данни: Един сайт на име W3Counter (www.w3counter.com) направи проучване на 33 милиона посещения в над 5 000 уеб-сайта, единствено с цел да получи някои интересни статистически данни, които хората би трябвало да знаят. Засега най-интересното е, че много малко хора са инсталирали Windows Vista. (Хайде де! Да вярвам ли на ушите си?). При операционните системи, засега Windows ХР има най-голям пазарен дял от 83.5 процента, следвана от Windows 2000, с 3.9 процента. Следва Mac OS с 3.7 процента. На четвърто място е Vista с 3.5 процента. При настолните системи Linux има съвсем скромен пазарен дял от 1.3 процента – толкова, колкото има и древната Windows 98.
Това не предвещава нищо добро за Linux при настолните системи. Трябва да има твърд стандарт или еталонна платформа за Linux. Твърде много хора имат оборудване, което просто не работи с Linux; или за това оборудване няма драйвери, или то просто е несъвместимо. Хората не искат да асемблират една сложна система, единствено за да установят, че техният принтер не работи или че тяхната система не разпознава твърдия диск. На едно определено място трябва да има някакъв списък, който да покрива десетте най-масово разпространени дистрибуции и оборудването, което работи с тях. Засега тази информация е пръсната. Тя трябва да бъде събрана интелигентно и умно на едно място, в един сайт, като някой трябва да лепи стикерите с надписи „Одобрен”.
Разбира се, вероятността това да се случи е нищожна, тъй като в общността на Linux има твърде много анархисти. Не че това е лошо нещо. Напротив!
Две други неща в изследването ме озадачават. Първо, в него чета, че Internet Explorer 6/7 владее 66.2 процента от пазара. Забележително, като се има предвид, че по едно време Microsoft притежаваше почти 100 процента от пазара. Това според мен не е вярно и ми говори, че много от по-умните потребители използват опцията на Opera, която дава възможност на този браузър да „се прави” на Internet Explorer. Ето защо изтеглянията и други функции работят чудесно в сайтове, които отказват да приемат браузъри, които не са на Microsoft. Opera сигурно има от 2 до 5 процента пазарен дял, ако не и повече. Така че публикуваните данни от изследването могат да доведат до още по-голямо оредяване сред членската маса на общността на Internet Explorer. Останалите ще преминат в лагера на Mozilla/Firefox.
Освен с браузърите, изследването се занимава и с размерите на екраните. Победител бе разделителната способност 1024 на 768, с постижение 49.5 процента. Но само 8.3 процента от потребителите работят с по-малкия размер (800 на 600). Всички останали – над 42 процента – обичат екрани с по-големи разделителни способности! Така че хората трябва да се откажат от старата разделителна способност 640 на 480, когато става въпрос за уебсайтове.
ТЕМА: Цифровите фотоапарати щракат ли, щракат! На арената на цифровите фотоапарати стават много интересни развития. Джобните фотоапарати станаха 12-мегапикселни. Kodak предлага два подобни модела, които се продават на цена по-ниска от 249 USD. В новите оферти намериха място всевъзможни, едва доловими подобрения, при великолепна и ниска цена. Аз съм впечатлен от това, каквото прави Kodak. Този нов 12-мегапикселен CCD (charge-coupled device) сензор е горещият картоф. Но Kodak и някои други компании вдигат шумотевица, че най-накрая ще преминат към CMOS (complimentary metal-oxide semiconductor). Nikon наскоро представи своя нов 35-милиметров цифров огледално-рефлексен фотоапарат D3. Подобно на модела на Kodak, той използва голям CMOS-сензор. Неговият по-малък брат, D300, също е с CMOS. Така че промяната, обещана първоначално през 1997-ма година, най-после започва. Честито!
ТЕМА: Дали електронните книги отново са във възход? Електронните книги и техните читатели в продължение на години вегетираха в блажено колективно фар-ниенте. Но обещанието си оставаше неизпълнено и потребителите не бяха привлечени от електронните устройства за четене. Apple iPhone може да промени това статукво, благодарение на рязкото изображение на своя чувствителен на докосване екран. Той осигурява впечатляващо чувство за реализъм, той като на него дори могат да се прелистват страници. Но вместо електронни книги, съвместими с iPhone, можем да очакваме все повече специализирани читатели и несъвместими формати.
Така че, какво би станало, акоApple реши да направи устройство за четене на електронни книги? Това устройство ще придобие масова популярност и ще накара много потребители и аналитици да зяпнат от учудване, не вярвайки на очите си! Случайно ли е, че Apple изтегли iBook от пазара, но все още пази името на бъдещото устройство за четене на електронни книги в готовност? В края на краищата, компанията има нужда от повече съдържание, което да се продава онлайн, нали? Това е твърде логичен аргумент, който не може да се отхвърли с лека ръка.
ИСКАТЕ ЛИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ОТ ДЖОН ДВОРАК? Той списва седмична рубрика и за нашия уебсайт. Посетете адрес go.pcmag.com/dvorak. Ако искате, можете да му пишете на адрес pcmag@dvorak.org.
