Електронните фактури – по-добра банкова ефективност
Категория: Бизнес Приложения , ИТ бизнес
Saga Technology
четвъртък, 13 Март 2008 17:31ч
Още преди създаването на настоящата експертна група съществуващото тогава неформално звено по въпросите за електронните фактури докладва през юли 2007 г., че е-фактурирането може значително да намали разходите по веригата от доставчици. Изчислената стойност е 243 млрд. евро за Европа. Те предлагат обща европейска рамка за фактуриране като основа за индустрията, върху която да се разработи и внедри продукти и услуги, които ще позволят на клиентите да изпращат фактури и да получават съответните плащания по електронен път.
Идеята за е-фактуриране не е нова и в света работят няколко такива схеми. Например по-модерните щати на Бразилия въвеждат електронно фактуриране, за да попречат на неплащането на данъци. Inter-American Development Bank финансира с 1,279 млн. долара разработването на е-фактуриране и данъчен портал в Чили за малкия и средния бизнес. Местни системи съществуват и в Европа, и в други страни. Едни от най-успешни са скандинавските, където чрез широко банково сътрудничество е-фактурирането е стандартизирано и може да се използва от различни индустрии, страни и предприятия, независимо дали са малки или големи.
Трябва да се признае обаче, че в по-голямата част на Европа развитието е незначително. Неформалната група към ЕС докладва изоставането, както и предимствата, които би дало е-фактурирането. Те също изброяват пречките пред европейското електронно фактуриране (ЕЕФ). В доклада се казва още, че са необходими усилия на политическо ниво, които да противодействат на фрагментацията и да положат основите за създаването на иновативни, движени от пазара решения. Според тях е възможно чрез комбиниране на знания и опит да се създаде рамка за ЕЕФ. Тя ще задава концептуалната структура, която ще поддържа доставянето на услуги за е-фактуриране по отворен и съгласуван начин в Европа.
От 31 членове на експертната група петима са от Скандинавския регион, включително председателят Боб Харалд, който е шеф във финландската компания TietoEnator. Според него очевидно е дошъл краят на ръчното фактуриране и колкото по-бързо се постигне следващото стъпало, толкова по-добре за всички. Единственият въпрос е защо се влачим толкова бавно, казва той.
Според доклада на неформалното звено има три основни пречки пред ЕЕФ:
- Законовата среда и особено частта й, отнасяща се за ДДС, счетоводството, плащанията, автентификацията, прозрачността на компаниите и задържането на данните.
- Доверие и оперативни проблеми като законовата несигурност.
- Стандартизация – съществуват много различни спецификации, които се използват в Европа и света.
-
Според новата експертна група най-сериозното предизвикателство не е техническата настройка, а да се накарат над 20-те милиона малки фирми в Европа да разберат ползата от е-фактурирането. Ако те искат да работят обаче с по-големи партньори в ЕЕФ среда, ще трябва да възприемат технологията. В компанията на Харалд са приложили политика спрямо своите доставчици, казваща «е-фактура или никаква фактура», като не се изисквали специални ИТ познания или инвестиции от фирмите. За два месеца е-фактурирането нараснало от 40 на 63%.
Но опитът да се направят хартиените фактури електронни няма да свърши работа на корпорациите. Въпросите са много по-сложни и не се отнасят само до изпращането и получаването на съобщения. Важен елемент в е-фактурирането е да се осигури предаване на точната информация на хората, на които трябва. Преминаването на границите също е проблем, тъй като някои данъчни служби няма да приемат електронен подпис от други държави. Един от недостатъците на експертната група е, че не включва представители от всички страни и направления – например няма представител на германските данъчни власти, които са едни от най-рестриктивните при връщане на ДДС от електронна фактура.
Разликите по отношение на ДДС са били най-голямото предизвикателство за IBM при разработването на нейното е-фактуриране и електронен подпис, което е осъществено през септември 2007 в 16 страни. След придобития опит ръководителят на глобалното е-фактуриране и сторидж стратегията на IBM смята, че Европейската комисия трябва да публикува централно хранилище с информация за това как различните нейни регулации се интерпретират в различните страни и да създаде по-строги директиви, които да отстранят колкото е възможно повече разлики.
Някои от експертите са скептични относно ролята, която банките ще играят в електронното фактуриране, тъй като то принадлежи на веригата за доставки и се отнася основно до правилата за ДДС. Банките са извън обхвата на е-фактурирането, докато фактурата не бъде получена. Те губят част от бизнеса си поради създаването на SEPA (Single Euro Payments Area – Единна зона за плащания в евро) и се опитват да се включат в области, за които не са особено подходящи. Европейската комисия убеди банките да положат усилия за създаването на SEPA, която наистина ще намали приходите им от разплащателните дейности, като им каза, че ще бъдат компенсирани от e-SEPA инициативи за добавяне на стойност като е-фактурирането, които ще им помогнат да си възвърнат загубите.
Други спеиалисти обаче смятат, че за банките има възможности на арената на е-фактурирането след създаването на рамката.
Европейската комисия е намнение, че тъй като електронното фактуриране свързва вътрешните процеси на предприятията с платежните системи, SEPA и една успешна рамка за ЕЕФ ще се допълват взаимно.
Swift също наблюдава това развитие и активността на банките по отношение на е-фактурирането не е минала незабелязана. Според експертите на Swift също пречките пред електронното фактуриране са липсата на хармонизация и разликите в националните законодателства. Досега дейността на Swift в тази област е сведена главно до подпомагане процеса на хармонизация и оперативна съвместимост.
Първата среща на експертната група е насрочена за края на февруари и й е поставен краен срок за излизане с решение за ЕЕФ рамка до края на 2009 г. Един намек за това как ще изглежда тя е публикуван в блога на Харалд: „Целта на програмите за електронно фактуриране трябва да бъде „много-към много”, точно както е при разплащанията. То трябва да е достатъчно да има само един доставчик на услуги, който да достига всички и с помощта на стандарти да бъде лесно да се превключва до по-добър или по-евтин доставчик. Не трябва да бъде центрирано около банките, нито около операторите, а да включва всички – всякакъв вид доставчици на услуги. Когато много от тях внасят различни умения и възможности, комбинираният ефект трябва да бъде по-бързото приемане от масовия пазар. Успехът се измерва с това колко бързо корпорациите в Европейския съюз ще се включат в е-фактурирането, колко лесно ще е то за използване от малките и средните фирми, колко ефективни по отношение на разходите ще са услугите, колко добре се справят с по-нататъшната автоматизация на веригите за доставки, колко подобряват паричния поток и снижават финансовите разходи, и т.н. Всичко е в това да се види голямата картина и че съвместните усилия водят до най-добрите резултати за всички участници. И след като влиянието върху продуктивността е толкова сериозно – над 200 млрд. евро годишно – трябва бързо да напредваме.”
