Смисълът на живота е да се забавляваш с това, което правиш, без да пречиш на останалите
Категория: Интернет
понеделник, 10 Януари 2005 0:00ч
Това е Александър Марков - мениджър продажби на сървъри и масиви за съхранение на данни в Hewlett-Packard България. Клиентите и партньорите на фирмата го познават като сериозен професионалист и увлекателен лектор, а приятелите му - като любител на живота и природата.
Не определя себе си като вярващ, но смята, че има съдба. От малък се увлича от технологичните новости, чете научна фантастика и изобщо не си представя, че някога ще се занимава с компютри и комуникации. Но съдбата си казва думата - в гимназията попада в УПК по съобщенията, където започва сериознo да се интересува от комуникации. Следването в тогавашното ВМЕИ “Ленин” окончателно определя професионалната му посока - компютрите и нищо друго! Още като студент започва да работи в изчислителния център на Комитета по горите. Отначало само придружава свой колега и докато го чака, си играе на свободните компютри. Но и тук съдбата се намесва, защото екип на центъра прави програма на Clipper, която обаче след това няма кой да поддържа. На една среща с шефа на центъра Алекс на шега подхвърля, че може да напише много по-добра програма. Предизвикателството е прието и следва назначаването му на работа там. Резултатът е програма за горския фонд на България, която включва и електронни таблици - под DOS, Windows и Excel тепърва предстояха.
Завършва висшето си образование през 1991 г., точно по времето на демократичните промени. Работата и денонощното седене пред монитора си казват своето. “Тогава трябваше да взема най-тежкото решение в живота си и да се захвана с нещо различно от програмирането, защото започнаха проблемите ми с очите.” Същата година печели конкурс за работа в Машинно-сметачна станция на БДЖ. И отново се намесва съдбата - докато изпраща на гарата колега войник, случайно среща свой приятел, който му казва, че в една частна фирма търсят хора като него. Когато отива на разговор във фирма Инекс (по това време един от най-големите риселъри на НР в България), попада на среща с представители на DRC (CAD/CAM системи) за Европа и веднага е нает на работа. Убеждават го с основния мотив, че ще има достъп до най-новата техника. “Сега може и да звучи странно, но тогава беше едва ли не престъпление да оставиш сигурната държавна работа и да започнеш в частна фирма”, спомня си с усмивка Алекс. След няколко години се създава фирмата S&T, представител на НР за региона. “Познавах се със сервизните инженери, които ме агитираха да започна при тях. На мен не ми се сменяше отново работата, но пак мой приятел ми каза: “Ти луд ли си? Та това е Hewlett-Packard!” И така започнах работа в НР.”
Запомнил е фразата на един от шефовете си от онова време: “Ако се захващаш с една работа, целта ти трябва да е през първата година да станеш № 1 в страната, през втората - №1 в света, а оттам нататък да се доразвиваш. Ако нямаш такива цели, по-добре не се захващай.” Тогава това му се вижда смешно, защото не е възможно всеки да е пръв. Но с течение на годините постепенно се убеждава, че ако наистина искаш да успееш, трябва да знаеш за какво се бориш.
Имал е много възможности да работи извън България, но е избрал да остане тук. През 1995 година работи няколко месеца в централата на НР във Виена, но там не му е добре въпреки чудесните условия. “Разликата между България и Австрия тогава беше огромна, не се чувствах комфортно там. Това не е нашият манталитет, не са нашите хора - с две думи - не е моето място. Дълги години тук съм се занимавал с парапланеризъм. Ако искаш да си парапланерист в Австрия, трябва да членуваш в клуб със строги правила, да притежаваш книжка за правоспособност, местата за излитане и приземяване са точно определени, не можеш да правиш каквото искаш. Всичко в европейските страни е регулирано до такава степен, че хората имат много по-малко свобода, отколкото ние тук. Същото е и в САЩ. За добро или за лошо, и ние вървим по този път. Но за мен животът тук е много по-свободен и разкрепостен. Тук, а не там човек може да се реализира, ако наистина има качества.”
Винаги му остава време за любимите занимания - компютри, колоездене, езда, фотография, OffRoad, а допреди няколко години - и парапланеризма. Всичко, което дава усещане за свобода. Дори историята с парапланерите започва като на шега, след като едно момиче го предизвиква и той няма как да се измъкне, нищо че има страх от височина. Още в самото начало чупи крак, но това премеждие още повече го амбицира. Следват четири години “летене” из цяла България.
Алекс смята, че всички спортове са добри, когато се практикуват за удоволствие. Състезанията за него нямат смисъл, защото се губи насладата от самия спорт. Затова и не участва във фотографски изложби, а само представя някои от снимките си във photo-forum.net, където се забавлява с коментари и оценки във виртуалната клубна атмосфера. Има над 40 хиляди фотографии, а за 4 години е сменил около 15 цифрови апарата.
