Базел II мотивира банките да подобрят управлението на рисковете

Базел II мотивира банките да подобрят управлението на рисковете

---

1. Капиталови изисквания по Базел II

Последната редакция на документа International Convergence of Capital Measurement and Capital Standards (http://www.bis.org/publ/bcbs107.pdf) на Базелския комитет за банков надзор, известен като Базел II, поставя капиталови изисквания към финансовите институции за покриване на кредитните и операционните рискове, структурирани в три сектора: минимални капиталови изисквания, ревизионен процес и пазарна дисциплина. Базелските правила за банкова и финансова дейност включват в сектора “Минимални капиталови изисквания” следните методи за изчисление и оценка на кредитните и операционните рискове.
Тези методи следва да мотивират банките да подобрят дейността си за оценка и управление на рисковете, като изберат подходящ изчислителен метод при съблюдаване на минималните изисквания и го приложат при изчислението на изискуемия капитал.
Капиталовите изисквания по Базел II поставят и специфични изисквания към банковите информационни системи, които трябва да са в състояние да поддържат необходимата информация в своите бази от данни и да предлагат модули за оценка на кредитния рейтинг и на кредитните и операционните рискове.

2. Изчисление на капиталовите изисквания

За кредитен риск:
Изчислението на изискуемия капитал за кредитен риск се основава на рискови тегла и зависи от рисковото тегло на актива (или на длъжника) и от експозицията в случай на фалит, като след това се умножава по 8 процента:
Изискуем капитал = Експозиция при фалит x Рисково тегло на актива x 8%
Съгласно Базел II рисковите тегла на активите зависят от техния тип, емитент и кредитен рейтинг и се определят в зависимост от избрания метод. При Стандартния метод теглата се задават от надзорните органи, а рейтингът - от рейтингови агенции. При методите, базирани на вътрешни рейтинги, банките имат право самостоятелно да определят кредитните рейтинги и да оценяват факторите, определящи кредитния риск:
- Вероятност за фалит на длъжника (PD - Probability of Default of a borrower);
- Загуба при фалит (LGD - Loss Given Default of a transaction);
- Експозиция при фалит (EAD - Exposure at Default of a transaction) и
- Падеж на сделката (М - Maturity of the transaction).
При Базовия метод банките могат да изчисляват вероятностите за фалит (PD) на длъжниците на базата на собствени исторически наблюдения и опит в продължение на 7 години, а в началото - в продължение на 3 години. Банките, които покриват минималните изисквания на Базел II за Прогресивния метод, могат да прилагат и модели за оценка на загуби при фалит (LGD), експозиция при фалит (EAD) и падеж на сделкате (М). Всички методи за оценка на кредитния риск включват и подходящо третиране и признаване на обезпечения, гаранции и кредитни деривати, които редуцират загубите на кредитните експозиции в случаите на фалит.
Кредитният риск на портфейл при Прогресивния метод се изчислява като сума на рисково претеглените активи в портфейла при отчитане на вътрешната корелация (грануларност) на портфейла чрез агрегация на рисковите фактори PD и LGD и определяне на ефективния брой активи (n):

Рисково тегло на портфейла = [сума (Експозиция x Рисково тегло на актива) + Грануларност] x 8%
Факторът за поправка на падежа се изчислява в зависимост от типа на актива по моделите Markеt To Market (MtM) или Default Mode (DM).
За операционен риск:
Операционният риск е дефиниран съгласно Базел II като риск за директни или индиректни загуби, причинени от неадекватни или неуспешни вътрешнобанкови процеси, от човешкия фактор, по технически причини или от външни събития.
Методът на базовите фактори е най-простият метод за оценка на операционния риск. Капиталовите изисквания за операционен риск се изчисляват от усреднения тригодишен доход на банката от лихви, провизии и нето резултат от финансови операции, умножени по фактора Алфа = 15%.
Стандартният метод се базира също на усреднения тригодишен доход на банката, но изчислен поотделно за 8 банкови направления, които се претеглят с различни бета-фактори: 1. Корпоративни финанси: 18%. 2. Търговия и продажби: 18%. 3. Частни клиенти: 12%. 4. Корпоративни клиенти: 15%. 5. Разплащания: 18%. 6. Управление на фондове: 15%. 7. Посредническа дейност: 12%. 8. Управление на активи: 12%. Банките трябва да отговарят на определени минимални изисквания за прилагането на Стандартния метод.
Прогресивният метод позволява използването на вътрешни модели за оценка на операционния риск, базирани на исторически данни за честотата и обема на операционните загуби, структурирани по ключови фактори, като отпадане на компютърните системи, злоупотреби, измами, ниска квалификация, превишаване на права и др. Изискванията на Базел II за операционен риск включват класификация на събитията и загубите по ключови фактори и банкови направления, които банките трябва да поддържат в своите бази от данни за дълги периоди. От тези данни следва да бъдат формирани статистически разпределения за честотата и обема на загубите, които след това да бъдат агрегирани по банкови направления и за цялата банка. Отчитането на капиталовите изисквания се извършва от разпределенията при ниво на доверителност от 99%. Историческите данни за някои ключови фактори, които причиняват големи загуби, но се случват много рядко, нямат статистическа достоверност за изграждане на разпределения. В тези случаи се препоръчва използването на външна статистика или на системи за самооценка на базата на анкети.
Изчислението на общия изискуем капитал комбинира линейно пазарния, кредитния и операционния риск:
Общ изискуем капитал = Обща експозиция /
[ (Пазарен + Операционен риск) x 12,5 + Рисково тегло за кредитен риск ]
Сред експертите по финансов риск се шири мнението, че процентното съотношение на отделните видове рискове към общия банков риск е:
Пазарен риск = 15%; Кредитен риск = 50%; Операционен риск = 35%.

3. Рейтингови системи

Изискванията на Базел II за капиталова адекватност на финансовите институции отреждат централно място на системите за вътрешно-банкова оценка на кредитния рейтинг. Рейтинговите системи имат за цел да класифицират кредитополучателите или емитентите на ценни книжа в рейтингови категории в рамките на дадена рейтингова класификационна схема.
Банките могат да използват собствена класификационна схема, но тя трябва съгласно постановките на Базел II да може да се съпостави със стандартните схеми на световните рейтингови агенции като Moody’s и Standard&Poor, например схемата S&P с 18 степени.
Рейтинговите системи представляват експертни класификационни системи, които на базата на обективни критерии (Hard Facts), обикновено показатели от балансовите отчети, на субективни оценки (Soft Facts) за групи показатели, като пазарен дял, бранш, зависимост от доставчици и разпространители, технология, структура на капитала, качество на управленския състав, взаимоотношения с банката и др., и на система от правила причисляват субектите на рейтинга към една или друга рейтингова степен.
Рейтинговата степен изразява оценката за способността на длъжниците да генерират парични потоци за изплащане на лихвени и капиталови задължения в бъдеще. Определянето на рейтинговата степен не е достатъчно за оценка на кредитния риск, необходима е още подсистема за изчисление на вероятностите за фалит или за преход в друга степен за всяка рейтингова степен, която участва при изчислението на изискуемия капитал. Вероятностите за фалит и преход могат да се определят от исторически данни за фалити в даден пазарен сегмент и се представят във вид на миграционна матрица. Моделите на рейтинговите системи са различни за различните пазарни сегменти, напр. фирмени клиенти, частни клиенти или големи корпорации.

4. Изисквания към банковите информационни системи
Капиталовите изисквания по Базел II поставят редица изисквания към прилаганите информационни технологии в банковите информационни системи, които трябва да бъдат оборудвани с модули и подсистеми за Базел II:

• Представяне, генериране и изчисление на бъдещи парични потоци за всички видове финансови инструменти, вкл. лихвени, валутни и кредитни деривати.


• Представяне и оценка на прости и сложни обезпечения и гаранции, оценка и признаване на обезпеченията, оценка на риска на гаранциите съгласно Базел II.


• Изграждане на йерархични субпортфейли, изчисление и агрегация на теоретични цени, експозиции, показатели, изискуем капитал.


• Класификация на експозициите по тип според Базел II, конфигурация на параметри от банковия надзор.


• Модули за оценка на рисковите тегла и изчисление на изискуемия капитал по трите метода на Базел II за кредитен риск.


• Модули за хеджиране и защита срещу кредитен риск с помощта на кредитни деривати.


• Рейтингова система с различни модели съобразно пазарните сегменти (частни клиенти, фирмени клиенти и др.) и система за обхващане на данни от балансовите отчети.


• Подсистеми за изчисление на вероятности за фалит (PD) и за оценка на загуби при фалит (LGD).


• Модули за обхващане и класификация на събития и загуби по операционен риск и модули за самооценка.


• Модули за оценка на операционен риск по трите метода на Базел II.

Модули за генериране на справки според наредбите на надзорните органи.
Важно предимство на банковите информационни системи в процесите по оценка и вътрешно-банково управление на кредитните рискове е и наличието на вътрешни модели като CreditRisk+ или CreditMetrics за изчисление на икономическия капитал и оптимизация на цялостната кредитна експозиция по доходност и поет риск.

---