Какво се случи в света на Linux през 2004 година

Категория: Интернет
Етикети: софтуер , Linux
четвъртък, 10 Февруари 2005 0:00ч

През изминалата 2004 година се случиха много и наистина значителни събития в света на свободния софтуер. Настоящото стабилно Linux ядро от 2.6.х серията, представено официално на 18 декември 2003г. в 8 минути след полунощ, доведе със своите структурни промени до по-голямото разпространение на базираните на него множество GNU/Linux дистрибуции. Новите възможности имаха шанса да оценят не само Internet доставчиците, но и тези, които ползват интензивно ресурсите на световната мрежа. Масовото разпространение на дистрибуции, базирани на 2.6, допринесе значително за по-лесното възприемане на Linux като стабилна платформа за сериозния бизнес. Възможностите за мащабируемост, поддръжката за множество архитектури и навлизането на технологии, свързани със сигурността (като разработвания от Агенцията за Национална Сигурност на САЩ (NSA) код на SELinux), доказаха, че решенията, базирани на свободен софтуер, могат да бъдат сериозни заместители на комерсиалните продукти, като не им отстъпват по функционалност. За домашните потребители поддръжката на IEEE 802.11g и USB устройства и все по-голяма хардуерна база изигра ролята на катализатор, сайтове като distrowatch.com, където се сравняват различните GNU/Linux дистрибуции, отчитат все по-голяма посещаемост.
Случиха се и някои събития, които въпреки че изглеждаха негативни на пръв поглед, всъщност отразяваха еволюцията при развитието на свободния софтуер, като разпускането на основния отбор от разработчици на XFree86. Дебатъта около промяната на лиценза при XFree86 проекта доведе до промяна на лиценза за версиите, започващи от XFree86 4.4. В резултат на това, X.org, организацията, отговорна за X Window System протокола и интерфейсите, започна собствена разработка на базата на последния код 4.3.99.903, лицензиран под традиционния MIT/X11 лиценз, като официална X.org дистрибуция на X Window System, Release 11. Тази година бяхме свидетели на три варианта на новия X.org сървър - 6.7.0, 6.8.0 и 6.8.1, с новите възможности на които ви запознахме своевременно на страниците на списанието. XFree86 остава свободен софтуер, просто не е съвместим с GPL в сървърната част (GPL не е единственият свободен лиценз), като това може да доведе до възникването на проблеми в бъдеще. XFree86 проектът продължава да се развива, но той бе заменен в повечето дистрибуции от новия X.org сървър. Появиха се и няколко други алтернативи на основната на Unix-графичните среди като FreeDesktop X Server и Xouver, които също залагат на техническите решения в процеса на разработката си.
Дистрибуциите претърпяват сериозно развитие и предлагат изключително много новости в своите последни издания. Сред новите проекти, които заслужават отбелязване през изминалата година, са Ubuntu Linux и Vidalinux Desktop OS. И двете са базирани на известни имена в GNU/Linux света - Debian и Gentoo, като основното им предназначение е за крайните потребители - тези, които желаят да ползват компютъра, без да се налага да стават специалисти в областта. Корпоративните оферти също включват изгладени до краен предел десктоп варианти, съответно от Sun - с новата Java Desktop System и Novell Linux Desktop.
Дистрибуциите, които не се нуждаят от инсталиране, за да работят, които направиха истински подем с Knoppix, сега се разработват със същото темпо, както и стандартните версии. Целта на GeeXboX проекта е да направи възможно гледането на мултимедийно съдържание дори на морално остарели компютри. Със самостоятелната мини-CD live дистрибуция, голяма около 6МВ, можете да гледате, слушате и разглеждате всякакви медийни файлове. С отлично настроения MPlayer и поддръжката на TVout дори на слаби машини от сорта на Pentium с 32MB RAM и дори без твърд диск гледането на мултимедия се превръща в нещо стандартно. От MandrakeLinux също направиха своя ход и ни предоставиха чудесната LiveCD дистрибуция MandrakeMove. Освен отличното разпознаване на системния хардуер и пълноценната десктоп среда, вие може да извадите диска от устройството и преглеждате други носители без затруднения.
В България свободният софтуер заема все по-големи позиции благодарение на новите проекти свързани с него, и гласността, която им се дава от медиите. При дистрибуциите можем да избираме от настроените за нашата страна Tilix и VS Live.
Tilix е българска Linux дистрибуция, базирана на популярните Knoppix и Debian. Tilix е пригодена за българи, които нямат опит в света на свободния софтуер. Почти всичко вътре е на роден език и е в графичен вариант. Дистрибуцията работи от CD, без да има нужда от инсталация, но ако желаете, можете да я инсталирате и тя да се превърне във вашата основна операционна система. Експертите също няма да бъдат разочаровани - в Tilix има всичко, което те биха желали.

Коментари

Добави коментар

Име:

Коментар: