Изпитай силата на въображението
Категория: Интернет
вторник, 10 Февруари 2004 0:00ч
След като в България триумфално премина на голям екран трилогията на Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените”, много хора отправиха взор към фантазията и заживяха в света на герои от книги и филми, приключения и приказни места. Хобито, за което ще стане дума, е точно такова. Силата му е във въображението, което е скрито във всеки от нас и което може да се развихри много лесно, стига да пожелаем. На запад тази нова култура носи названието Role Playing Games (и съкращението RPG), което на български език се превежда като ролеви игри (РИ). Тези игри се играят от няколко души на маса с пионки и зарчета, но не става въпрос за настолна игра от типа на “Монополи” или “Не се сърди, човече!”. Другото тяхно английско название е “Pen’N”Papers RPG” или “Хартиени РИ”. Това е така, за да се прави ясно разграничение между настолния и компютърния вариант на ролевите игри. В България компютърните РИ са по-популярни от настолните и това се дължи на факта, че компютрите навлизат в бита ни по-лесно, отколкото западната култура. Все пак, тъй като целта на настоящата статия е да опише настолните РИ, ще оставим компютърните за следващия брой. И така, какво всъщност представлява една настолна ролева игра?
Най-краткият отговор е - чисто въображение, забъркано по най-добрите рецепти от популярни филми и книги, на които се възхищаваме. Как се играе такава игра? За целта се събират няколко приятеля с общи интереси и склонност към фантазия. Всеки един от тях предварително е прочел правилата на играта и си е направил персонаж в света, в който ще се играе. Този свят може да бъде напълно измислен от разкзвача (или този, който води играта), или да бъде взет наготово от някаква книга или филм. Да кажем, че става дума за вече споменатия филм и книга на Толкин. Тогава нашите участници в играта няма да бъдат просто хора, а елфи, хобити, джуджета или орки. Разбира се, този, който иска да играе като смел пълководец от редиците на хората, има възможност да го направи. Възможностите за избор на герои са безкрайни, както са безкрайни планетите в звездното пространство. В една ролева игра можеш да бъдеш наистина всеки...
Време е нашата игра да започне. Думата има разказвачът (или водещият на играта), който поставя играчите и техните герои в някаква ситуация от света, в който те обитават. Тази ситуация най-често е
“кукичката”, която дърпа сценария на приключението (а такъв се пише от разказвача преди началото на всяка игра!) в една или друга насока. Към битка, война, магия или просто търговска сделка. Към всичко! Сега идва ред нашите герои да действат. Те се допитват помежду си и решават какъв път да поемат, с кого да разговарят, кое чудовище да убият, каква магия да направят или каква стока да купят. И действат. Всички заедно, всеки според бързината, която има - защото всеки герой е описан на лист хартия с ред качества, като сила, ловкост, мъдрост, обаяние или издържливост. Освен това, всеки тръгнал на приключение, започва с някои специални умения, които зависят от това самият той какъв е като персонаж. Например, ако героят е елф, то той има остро зрение, бяга бързо или стреля с лък. От друга страна, ако става въпрос за малък и чевръст хобит, то той би имал характеристики като тихо ходене, стреляне с прашка и потайност. И още нещо важно - всеки приключенец си има торба с предмети, които може да използва в различни ситуации по време на играта. Например въже за катерене, брадва за битки, факла за осветяване, ризница за екипиране или шлем за носене - каквото ти душа иска или по-точно каквото е позволено от разказвача. Ето нагледен пример от момент от ролева игра:
Разказвачът Петър: В мига, в който вие влизате в кръчмата на селцето, към вас се насочват погледите на селяните, които ви измерват от глава до пети. В единия ъгъл на заведението на масата е седнала тъмна, закачулена фигура на едър брадат мъж, който се е привел над кана с вино. Срещу вас, на бара, ханджията нервно бърше с парцал тезгяха и си подсвирква весело. В другия ъгъл има групичка селяни, които играят на карти и пият бира. Точно на входа до вас е застанал местният трубадур, който подрънква на мандолината си с надежда да получи някоя жълтица. И накрая към вас пристъпва кръшна сервитьорка, която ви се усмихва приветливо. Какво ще направите сега тук?
Иван (който играе Джудже-боец на име Кирби): Хахаха, обичам да се наливам с бира по кръчмите! Оставям си брадвата на страна и подвиквам на момичето: хей, маце, една голяма бира за мен и мойте приятели!
Влади (той е човек магьосник с името Магиян): Бързо преценявам, че ако някой от кръчмата може да ни помогне в настоящата мисия, то това най-вероятно е брадатият мъж в дъното. Отивам към него и питам мога ли да седна.
Георги (играе елф бард, а името му е Гилдерой): Усещам, че трубадурът до нас е добър човек и се обръщам към него с молба да изпее някоя стара и забравена песен, за да му дам три жълтици, които ще отбележа в дневника си.
Димитър (хобит-крадец, казва се Снори): Вадя от джоба си чифт белязани зарове и отивам към селяните. Здравейте, момчета, искате ли да поиграем на зарове?
Стефан (играе полуелф с името Бриън): Подминавам сервитьорката, като хитро й намигам и отивам при кръчмаря. Добър вечер! Аз и мойте приятели ще останем да пренущуваме в хана ти, но преди всичко искам да те попитам чувал ли си за Тилдар Мъдреца, когото ние сме тръгнали да дирим. Дали живее тук наоколо, как може да го открием?
Разказвачът Петър: Иване, джуджето Кирби получава бирата, но трябва да отбележиш в дневника, че плащаш две жълтици. Цветане, твоят магьосник е поканен на масата на брадататия, който го пита за името му. Гого, Гилдерой се заприказва с барда и от него научаваш една нова песен, която трябва да си запишеш в дневника. А колкото до теб, Влади, Снори е забелязан да използва фалишивите зарове и селяните го нападат - хвърли зар за инициатива, моля те. През това време ханджията зарязва твоят полуелф Митко и отива да разтървава сбилите се.
