Приключи ли “вечната” приватизация на БТК
Категория: Интернет
събота, 10 Януари 2004 0:00ч
Ниската сума и, меко казано, странната приватизационна процедура навяват на мисълта, че случаят е поредната проява на корупционни практики у нас. В началото на месеца министърът на икономиката Лидия Шулева обяви, че процедурата по продажбата ще приключи на 20 февруари. Преди няколко дни обаче стана известен капанът, заложен в Закона за далекосъобщенията. Миналия септември, имайки предвид приетата стратегия за БТК, правителството е внесло текст, според който GSM лицензите се издават след търг, конкурс или при други осем условия, между които “когато това е предвидено по друг закон”. Последното е отпаднало при обсъждане от комисия преди второ четене. Странно е, че правителството се е съгласило на ниската цена от 54 млн. лв. за издаването на третия GSM лиценз, като се има предвид гръцката телекомуникационна компа-
ния ОТЕ, която плати за лиценза на ГлоБул 135 млн. долара. Идеята на Вива Венчърс е да изгради своя мобилен оператор върху мрежата на Мобиком. Вече текат преговори между нея и мажоритарния собственик на Мобиком - “Кейбъл енд Уайърлес”, при успешно приключване на сделката с БТК да изкупи дела му. 39% от РТК Мобиком е собственост на БТК, 12% са на фирмата на Вътрешното министерство РЕС, а остатъкът от 49% - на британската “Кейбъл енд Уайърлес”.
Сагата по раздържавяването на БТК
За приватизация на най-апетитната хапка от българските предприятия, подготвени за раздържавяване, се заговори още по време на управлението на Жан Виденов. Тогава цената на телекома варираше около 4-5 млрд. долара, което се смяташе за приемлива сума от инвеститорите. В края на миналия век самата дума телеком подлудяваше тези инвеститори и те пръскаха нереално големи финансови средства за дялове от подобни компании. Тогава може би беше и най-удачният момент БТК да бъде изтъргувана, от нея да се вземе максималното, като с тези средства се запълнят дупките в бюджета за години напред или се покрие голяма част от външния дълг.
Вторият опит за раздържавяване на телекома по време на Костовото правителство също предвещаваше изгодна сделка, въпреки че сумата беше сведена до 600 млн. долара. Оставаше доста време до изтичането на монопола на БТК, а интересът на тъй наречените стратегически инвеститори вече беше започнал да се изпарява. В този момент Европа бе обхваната от истерията около лицензите за трето поколение GSM, което изпразни джобовете на големите вложители. 18 месеца се оказаха недостатъчно време за министрите от правителството на Иван Костов да се разберат с единствения купувач за параметрите на сделката. Учудващото тогава беше, че въпреки не кой знае колко съблазнителната за стратегически инвеститори родна компания се появи един-единствен кандидат - консорциумът KPN/OTE. Чест прави на преговарящите от българска страна, че отстояха докрай позицията си за телекома и не склониха на безумните искания на холандско-гръцките кандидати. Тогава KPN/OTE искаха промени в законодателството, безумни гаранции и компенсации, предя-
виха и ред други претенции, лишени от логика и извън законите на пазара. Цената, разбира се, не беше никак малка, но политиката на работната група по приватизацията - “продажба, но не на всяка цена”, спаси БТК от съдбата на румънския телеком, който гърците купиха. От друга страна, беше ясно, че цената на родната компания пада с дни, но това бе оправдан риск. Докато нашите политици се двоумяха за съдбата на БТК, всички съседни държави и тези от бившия социалистически блок успяха да договорят сериозни суми за своите телекомуникационни компании, и то с истински стратегически инвеститори.
Какво обаче стои зад сумата от 280 млн. евро? Само за проекта ДОН, който е свързан с цифровизацията на БТК, тя е изтеглила заем от 160 млн. долара. Mежду 150 и 200 млн. лв. са собствените средства, които телекомът влага годишно за инвестиции. Не е тайна, че през 2002 г. телеоператорът ни е купил ново оборудване за около 240 млн. лв. През 2003 г. са били предвидени инвестиции на собствени средства от 310 млн. лв. В резултат на вложенията се изграждат 5400 км супермодерни магистрали от оптически кабели. Освен това не бива да се забравя, че радио- и телевизионните станции са собственост и се поддържат от БТК. Не трябва да се изключва от числото на активите на компанията и космическата станция в Плана планина, която също е модерна и чрез нея страната ни осъществява сателитна връзка с останалия свят. Цифровизацията на компанията би трябвало да е около 45%. Този показател не е нито много висок, нито много нисък, като се има предвид, че изискването на ЕС е до 2007 г. да цифровизираме от 75 до 81% от телефонната мрежа в страната.
За да изпълни това условие, Вива Венчърс ще трябва да вложи доста значителни средства въпреки високата печалба на телекома. Ангажиментът за инвестиции в приватизационния договор е 400 млн. евро за пет години - по 50 милиона през първите четири и 200 млн. - през петата.
