Вирусите станаха на двайсет години

Категория: Интернет
Етикети: вируси
петък, 10 Януари 2003 0:00ч

Автор на първия документиран червей е американският студент Фред Коен, създал го, за да експериментира компютърните системи за сигурност. Днес съществуват над 70 000 вируса, вариращи от безобидни, но досадни закачки до истински заплахи и “убийци”. Техните автори се адаптират към новите технологии и най-агресивните им творения използват световната мрежа, за да търсят нови жертви и да предизвикват хаос.
Коен създава първия си вирус като докторант в университета на Южна Калифорния. Преди него други са писали за съществуващия потенциал за създаване на вредни програми, но той е първият, демонстрирал на практика червей в действие. Описва своята работа, наречена от самия него вирус, като “програма, способна да заразява други програми, модифицирайки ги, за да бъде включена самата тя в техните версии”.
Съвсем скоро след това започват да се появяват вируси, написани за току-що създадения персонален компютър на IBM. Първият от тях, известен като Brain (Мозък), поема пътя си от Пакистан, инфектирайки секторите за начално зареждане на 360К дискети. Според създателите си той е написан, за да им помага да следят за пиратски посегателства върху компютърните им програми.
В края на 1986 г. са създадени вирусите, заразяващи файлове - Virdem и Burger. Тогава концепциите за вируси и пробиви в сигурността стават реалност, като на заинтересованите страни е предоставен и примерен код. През 1987 г. се появява първата вълна от компютърни вируси. Университети по цял свят страдат от епидемията, тъй като студентите си предават файлове и дискети от компютър на компютър. До 1989 г. е потвърдено съществуването на 30 вируса. Поставена е основата на нова индустрия за антивирусен софтуер и средства за защита.
Хора като Джо Уелс - водещ антивирусен консултант, започват кариерата си в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Програмистите, които се занимават със създаване на софтуер за откриване на вируси, включително евристични програми за детекция на нови, нерегистрирани вируси “на свобода”, имат много работа.
Усилията да бъдат спрени зловредните творения принуждават авторите им да потърсят начини да ги скрият, като им дадат възможност да се видоизменят - така в началото на 90-те години към редиците на вирусите се присъединяват нови, полиморфни, бронирани и сложни видове. В Интернет се наблюдават координирани усилия, тъй като нелегалните автори на вируси започват да обменят кодове и идеи чрез бюлетинни табла и дискусионни групи в Usenet.

Какво се случи от средата на 90-те години до днес...

На хоризонта се появи Windows като самостоятелна операционна система. С космически темпове започна и развитието на глобалните комуникации и Интернет. Всичко това създаде благоприятна почва за развитие на нов вид атаки и компютърни вируси. За никого не е тайна, че новите операционни системи на Microsoft съдържат множество “пропуски” и “уязвимости”. Това даде нов тласък в развитието на различни програми и средства за разрушаване и неправомерен достъп до информацията на Windows базирани системи.
Започна да се губи границата между компютърен вирус и хакерска атака. Появиха се така наречените “троянски коне” - програми, даващи възможност за достъп до данните на заразената машина от отдалечена система.
Днес вирусите най-често се разпространяват чрез Интернет (приблизително 96%) - било с електронната поща или просто при достъп до определени страници в Мрежата.
Освен вируси, червеи, “троянски коне” и хакерски атаки днес вече се говори и за множество други заплахи. Идва епохата на развитие на нов злонамерен софтуер - malware. Появяват се така наречените Joke (шегичка); Spam; Hacking Tools (хакерски инструменти); Dilar (свързва се с порностраници и набира импулсни телефонни номера); Hoax (подвежда потребителите, че е вирус, а всъщност не е).
В съвременните условия единствено инсталирането на антивирусна програма, способна да открива злонамерените кодове, не е достатъчно. Вирусите трябва да се засичат още преди да са попаднали в компютъра на потребителя чрез защита на портовете за обмен на данни. Тази сложна задача се решава от такива средства, които могат да открият и отстранят всяка подозрителна активност още на “прага” на компютъра, като т.нар. защитна стена или хардуерно антивирусно решение.

Коментари

Добави коментар

Име:

Коментар: