Flash паметта: изберете си карта
Категория: Интернет
понеделник, 10 Февруари 2003 0:00ч
Повечето цифрови фотоапарати, музикални плейъри и лични цифрови помощници използват flash-памет за съхранение на данни. Тези малки информационни носители побират от 8 МВ до 1 GB данни. При това те са забележително евтини - инвестициите в тях днес ще ви излязат по 50 цента на мегабайт. Не е чудно, че при подобни цени flash-паметта се разпространява бързо и дори заплашва да отреже парче от пазара на малките твърди дискове.
Но след като на пазара има 6 - 7 вида карти с flash памет (както и USB памет и малки твърди дискове), ще трябва да сте много внимателни с избора.
Тук ще направим кратък преглед на различните карти с flash памет, както и на технологиите, които стоят в основата им, начина на тяхната употреба и перспективите за тяхното развитие в бъдеще. Ако се интересувате от фотография, портативни музикални системи и пренос на файлове, може да улесните избора на хардуер, като се насочите към не повече от два формата. Така ще осигурите безпроблемен пренос на файлове между различните устройства.
Какво е Flash
Ако приложите електрически заряд спрямо една клетка на чип с памет, ще може да промените състоянието му от 0 на 1 (или от 1 на 0). Но ако премахнете електрическия заряд, чипът веднага забравя всички нули и единици. При flash паметта обаче не е така: тя запазва състоянието на всяка клетка, когато захранването на чипа спре. Този вид памет обаче има два недостатъка: картите с flash памет са по-скъпи и при това са по-бавни, отколкото традиционните твърди дискове. Общо взето, скоростта на пренос на flash паметта е около 1 MBps. Новите технологии и интерфейси може да удвоят и дори да утроят тази скорост, но за това удобство ще трябва да платите допълнително. Във всеки случай най-бавният и най-евтин DRAM чип, използван във вашия персонален компютър, е по-бърз дори и от най-бързия чип с flash памет. Именно затова малките твърди дискове все още се радват на популярност.
Пазарът на картите с flash памет започна да се развива с ускорени темпове след появата на цифровите фотоапарати в средата на деветдесетте години. По това време фотоапаратите Sony Mavica, които имаха вградени твърди дискови устройства, бяха широко предпочитани пред тези със специализирани серийни кабели. Но след като цифровите фотоапарати прескочиха прага от 1 мегапиксел, нуждата от по-малка сменяема памет с по-голям капацитет стана очевидна.
