Готови ли сте за IPv6
Категория: Интернет
понеделник, 10 Февруари 2003 0:00ч
Това звучи добре, но има един проблем: всяко устройство трябва да има свой собствен IP адрес, за да има своя “самоличност” в Мрежата. Напълно логично е, че колкото и голяма да е Internet, адресите в нея може да не достигнат.
През осемдесетте години на миналия век никому не минаваше през главата, че наличните 4 милиарда адреси може някой ден да свършат. На практика обаче те ще привършат някъде през следващото десетилетие.
Хиляди мрежи използват транслацията на мрежови адреси (Network Address Translation - NAT) в качеството на временно решение, за да разширят разполагаемите IP адреси. NAT дава възможност на всеки маршрутизатор, защитна стена или домашен шлюз да използва споделено един глобален IP адрес за много вътрешни устройства, всяко от които си има свой собствен, частен адрес. Поради това, че частните адреси не са открити към Internet, те може и да не са уникални.
За съжаление NAT и една друга технология за заобикаляне на този проблем, наречена DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol - протокол за динамично конфигуриране), която разпределя динамично оскъдния брой вътрешни адреси, обезсмислят най-важното предимство на Internet - да е мрежа, състояща се от винаги включени равноправни клиенти, лесно достъпни от други клиенти. NAT представлява допълнение към приложения с равноправен достъп, като Voice over IP, видеоконференции, игри и виртуални частни мрежи. Тя ги превръща в решения клиент/сървър, които имат нужда от заобиколни начини за подобряване на производителността, като прокси-сървъри за приложения.
Една нова технология на име Mobile IP е доста обещаваща, но тя не работи добре с версия 4 на IP, защото всеки пакет данни трябва да направи няколко прехода през вашата базова мрежа (което отнема време), преди да бъде изпратен на местоназначението си. Още по-лошо, сигурността в Internet под IP версия 4 представлява объркваща шарения от допълнителни модули и конкурентни стандарти. Далеч по-ефективно и безопасно би било сигурността да се вгради в стандарта IP.
Общото решение на всички тези проблеми може да е едно основно надграждане на протокола IP, наречено IPv6. Известен още под името IPng (от IP next generation - следващо поколение), IPv6 бе предложен на Internet Engineering task Force (IETF) още през 1994 г., а работният стандарт за надстройката бе одобрен през 1998 г. През есента на 2001 г. други части на основната спецификация получиха статут на работни. През последните няколко години IPv6 бе изпитан на разнообразни мрежи в повече от 40 страни. На потребители в Япония вече се предлагат адреси от IPv6. Но пълният преход към IPv6 ще отнеме над десет години.
Най-важната новост в IPv6 е една надстройка на адресното пространство, поради която то нараства от 32-битово при IPv4 на 128-битово при IPv6. Така разполагаемите IP адреси се увеличават от 4 милиарда на 35 трилиона. Това обаче няма да усложни обработката на IP пакетите: IPv6 опростява формата на заглавния блок за адресиране (вж. схемата), като дава възможност за компресиране на същия и за допълнителни разширения на заглавния блок. Освен това IPv6 притежава възможности за въвеждане на приоритети в съдържанието, които в крайна сметка биха подобрили производителността на IPv4.
