НАДГРАЖДАНЕ НА ПРОЦЕСОР
Категория: Интернет
понеделник, 10 Февруари 2003 0:00ч
Надграждането на централния процесор е много по-объркано и сложно в сравнение с това на паметта и твърдия диск. Процесорите често са сложни и скъпи, а повишението на скоростта им зависи от конфигурацията на системата. Не позволявайте на една слаба система да “краде” от подобренията, които може да ви предложи новият процесор.
Преди да вземете решение да извършите надстройка на вашия процесор, проверете дали компютърът ви има достатъчно RAM - 256 МВ или повече. Ако работите с приложения, които зависят твърде много от твърдия диск - например такива за заснемане и редактиране на изображения - може би си заслужава да надградите и твърдия диск.
Геймърите и други потребители, които използват твърде много софтуер за рендериране на графика, може да помислят за инсталиране на нов графичен адаптер, базиран на по-съвременен чипсет, като ATI Radeon 9700 Pro или 9800.
ДЪННИ ПЛАТКИ И ЧИПОВЕ
Надграждането на CPU е свързано колкото с дънната платка и нейния чипсет, толкова и със самия процесор. Дънните платки се правят така, че да поддържат процесори с различни тактови честоти, за да може една и съща дънна платка да се използва на персонални компютри от различни модели. Например една скъпа система от по-висок клас и един по-обикновен персонален компютър може да са с една и съща дънна платка.
Да вземем например Tyan Trinity i845E - дънна платка, която поддържа серия процесори Pentium 4 с тактови честоти от 1.6 до 2.4 GHz при скорост на предната шина 400 MHz и от 2.4 до 3.06 GHz при 533 MHz. Ако я притежавате, може сравнително лесно да замените 1.6-гигахерцов процесор с 2.4-гигахерцов. Но без по-бърза предна шина не може да преминете на 3.06-гигахерцов процесор, защото той не би бил съвместим.
Ако изберете чип на Intel, трябва да знаете, че при надграждане е трудно да смесвате различни архитектури. Поради това, че Intel често сменя интерфейсите на своите чипове, една система с процесор Pentium III не може да бъде надградена до Pentium 4 - или ако може, то ще е с големи трудности. Съществуват начини за справяне с това (вж. карето “Надграждане на по-стар процесор”), но ако не сте опитен потребител, най-добре е да надградите с процесор със същата архитектура.
Чиповете на AMD са много по-лесни за надграждане, тъй като тази компания не е сменяла от години своя цокълен интерфейс. Впрочем именно с това процесорът Athlon е тъй привлекателен за потребителите.
Един съвет за предвидливите: преди да започнете надграждане на който и да било процесор, прегледайте цялата документация на системата и на дънната платка. От нея ще научите с кои чипове е съвместима дънната платка и как да извършите настройка на конфигурацията на системата за новия централен процесор.
Надуйте газта!
Има хора с авантюристичен дух, които биха предпочели да запазят стария си процесор, но да повишат тактовата му честота за постигане на по-голяма производителност. Напоследък овърклокването става все по-популярно, главно заради геймърите, на които все не им достига процесорна мощ.
Да вземем например един 2.66-гигахерцов Pentium 4 с 533-мегахерцова предна шина и умножител 5Х (533 MHz по 5 дава около 2.66 GHz). Умножителят е коефициент, който се използва в процесора за повишаване скоростта на предната шина. Ако настроите умножителя на 5.5Х, централният процесор ще бъде “пришпорен” до 2.93 GHz, т.е. ще заработи с тактова честота, по-висока с 270 MHz. А ако увеличите умножителя на 6Х, ще получите 3.2 GHz (т.е. 533 MHz х 6).
Но още преди да се заемете със задачата за увеличаване тактовата честота на процесора, трябва да сте наясно, че това може да предизвика проблеми със стабилността на системата, а в някои по-крайни случаи чипът буквално може да изгори. На всичко отгоре, повечето производители на персонални компютри считат увеличаването на тактовите честоти на процесорите за нарушение на техните гаранции.
Хубавото на тази процедура е, че може да ползвате предимствата на по-бързата процесорна обработка, без да се охарчвате за нов процесор и да се занимавате с проблемите на неговата инсталация. Но нещата не са толкова прости. Увеличаването на тактовата честота не касае единствено процесора. Ще трябва да добавите нови радиатори и вентилатори, иначе той просто ще се стопи. Пак напомняме, че цялата документация на дънната платка трябва да ви е подръка, за да можете да откриете физически джъмперите за тактовия генератор и умножителя или да намерите съответстващите им позиции в менютата на интерфейса за установяване на системния CMOS.
Въпреки че увеличаването на тактовата честота на процесора не е свързано с разходи, в този процес има други сериозни препятствия. Не всички процесори се поддават на подобна “операция”: при някои умножителят е “затворен” в самия чип на централния процесор. Други серии процесори търпят увеличение на тактовите им честоти, но потенциалните възможности за такава операция в рамките на всеки скоростен диапазон може да са различни. Освен това резултатите може да се различават в зависимост от конкретната версия на BIOS на дънната платка.
Да не забравим за нагряването и напрежението. Всички централни процесори създават топлина. При това колкото по-голяма е скоростта им, толкова по-силно се нагряват. В някои случаи може да успеете да намалите малко напрежението на процесора, за да намалите нагряването при по-високи скорости. Но във всички случаи ще трябва да монтирате по-голям вентилатор, който да предпазва централния процесор от прегряване.
