Бързи и лесни стратегии без никакви разходи
Категория: Интернет
понеделник, 10 Февруари 2003 0:00ч
Един от най-лесните начини да възвърнете силата на вашия персонален компютър е да освободите място на твърдия диск. Когато той е пълен 90 процента, всичко в компютърната система се забавя, и то чувствително. Това може да се поправи, като изчистите твърдия диск - или ръчно, като търсите и премахвате всичко ненужно по ваше усмотрение, или като използвате опцията Disk Cleanup в Windows.
За да стартирате автоматизирания процес, първо влезте в My Computer и щракнете с десния бутон на мишката върху Local Disk (C:). След това изберете Properties, щракнете върху етикета General и след това върху бутона Disk Cleanup.
Ако работите с Windows ХР, може да зададете Scheduled Task (задача, изпълнявана по график), за да може Cleanup да се стартира автоматично през определен период от време. Затова влезте в Control Panel|Scheduled Tasks|Add Task. Един съветник бързо и лесно ще ви разведе през процеса на установяване на задачи, които ще се изпълняват по график.
2.Дефрагментирайте вашия твърд диск
Ако най-лесният начин да увеличите производителността на вашата система е да поразчистите информацията на твърдия диск, другият (и също толкова успешен) метод е да го дефрагментирате.
Операционната система управлява файловете на малки парченца, наречени клъстери. Първоначално тя ги подрежда в определен ред, като книги в библиотека. Но колкото повече се ползват файловете, толкова по-неподредени и разхвърляни стават те на твърдия диск, защото операционната система набързо записва клъстерите там, където може.
Именно в това е проблемът. След като изискате данни, намирането на всички клъстери от даден файл заприличва на игра на криеница и при всяко търсене на нови данни се губят ценни милисекунди компютърно време. От фрагментация могат да пострадат дискове, форматирани с двете най-разпространени файлови системи - FAT (File Allocation Table, таблица за разпределение на файловете) и NTFS (New Technology File System).
Когато дефрагментирате твърдия диск, клъстерите се разместват и подреждат в реда, в който трябва да бъдат, т.е. стават съседни. Дефрагментирането отнема много време - понякога цели часове, ако се касае за 40-гигабайтов диск - но стартирането на този процес става за секунди.
При това то е лесно. Преди да си тръгнете в края на работния ден или да си легнете (ако се касае за домашния ви компютър), щракнете с десния бутон на мишката върху Local Disk (C:). Изберете Properties, след това етикета Tools и накрая Defragment Now. Може дори да зададете Scheduled Task (задача по график), за дефрагментиране на диска всяка седмица.
Ако използвате Windows 95, 98 или Me обаче, има голяма вероятност процесът на дефрагментиране да бъде прекъсван често поради това, че операционната система работи с диска. Тогава извършете първоначално зареждане на Windows в режим Safe Mode и стартирайте Defrag.
В случай че пак не сте доволни или срещате трудности, има и други програми за дефрагментиране: Diskeeper на Executive Software (www.execsoft.com), PerfectDisk 2000 на Raxco Software (www.raxco.com) и обслужващата програма SpeedDisk от пакета Norton Utilities на Symantec (www.symantec.com).
3. Използвайте NTFS за по-бърз достъп до файловете.
Файловата система NTFS в Windows NT, 2000 и XP притежава много усъвършенствани възможности, които липсват във FAT на Windows 95 и 98 - например по-добра производителност при работа с големи файлове (графични, видео и т.н.). Въпреки че подобрението на производителността обикновено е в рамките на няколко милисекунди, разликата ще се усети веднага при по-големите, често използвани файлове. Нещо повече, NTFS е много по-надеждна и сигурна файлова система.
Имайте предвид обаче, че по-старите обслужващи програми за DOS и Windows 95/98/Me вече няма да разпознават вашите файлове или дискове, след като те бъдат конвертирани на NTFS. Ако прехвърлите NTFS дисково устройство в компютър с операционна система Windows 95, 98 или Me, то въобще няма да бъде прочетено. Ако искате да проверите с коя файлова система работите, влезте в My Computer, щракнете с десния бутон на мишката върху съответното устройство и изберете Properties; компютърът веднага ще ви каже дали то е NTFS или FAT.
Ако имате нов твърд диск, достатъчно е в процеса на установяването му да го разделите на дялове и да го форматирате като NTFS. Windows дава възможност да конвертирате FAT твърди дискове в NTFS чрез обслужващата програма Convert.exe (стига на тях да има достатъчно място). Първо отворете прозореца Command (Start|Programs|Accessories|Command Prompt). После след командния знак (C:) напишете CONVERT C:/FS:NTFS/V. (Вместо С в командата може да въведете буквата на друго устройство или да напишете CONVERT /?, ако имате нужда от справочна информация.) Както при дефрагментирането процесът започва бързо, но протича и завършва бавно, така че оставете го за през нощта.
4. Индексирайте вашия твърд диск за по-бързо търсене.
Ако често се случва да не можете да се сетите къде сте оставили това или онова (например ако си губите очилата), вероятно вече сте запознати с функцията за търсене на Windows. Но времето за търсене може да бъде намалено от цели часове до секунди, ако индексирате твърдия диск (всъщност именно това е причината търсачките в Web да работят толкова бързо). Индексирането отнема време, но е еднократен процес: стартирайте го, идете да обядвате и когато се върнете, то ще е завършило.
Индексирането се превръща в непрекъснат процес, който се стартира, когато създавате, променяте или премествате файлове или когато Windows смята, че ползвате вашата система. Ако не възнамерявате да използвате индексиране, просто го изключете.
При Windows 95/98/Me главният проблем при индексирането е обслужващата програма FastFind в пакета Office. Деактивирайте я, като я премахнете от Startup програмите. Windows 2000 и ХР имат своя собствена услуга за индексиране, която се управлява чрез Start|Settings|Control Panel|Administrative Tools|Computer Management|Services и Applications| Indexing Service. Може да включвате и изключвате индексирането, както и да го управлявате, когато то започне.
Ако вашият диск е почти пълен, индексирането може да протича много бавно. Тогава се обърнете към съвет 1, за да освободите място на твърдия диск и да избегнете този проблем.
5. Увеличете скоростта на първоначалното зареждане.
Ако смятате, че едно от най-досадните забавяния е по време на първоначалното зареждане на вашата система, не сте единствени. Ако работите с Windows 2000 или ХР, може да избегнете чакането по време на първоначалното зареждане, като оставите системата си включена постоянно. Но ако направите същото при други версии на Windows, в много случаи системата може да претърпи срив и да не може да се стартира отново. В края на краищата, ако предпочитате да не пълните джоба на “Електроснабдяване”, съкратете времето за първоначално зареждане, като премахнете някои ненужни търсения на дискове.
Например може да съкратите с няколко секунди времето за зареждане на системата с помощта на опцията (advanced setup) на BIOS. С нея може да промените реда на първоначално зареждане, за да може то да започва първо от твърдия диск. Някои BIOS-и дори позволяват да премахнете флопидисковото устройство от търсенето за първоначално зареждане; ако вашият е такъв, изберете тази опция. Други дават възможност да определите реда, в който персоналният компютър търси устройства за операционната система; ако е възможно, направете така, че тя да потърси първо вашето устройство С:. Всъщност само когато имате проблеми с твърдия диск или се налага операционната система да се зареди от друг носител (например от диск за възстановяване), ще ви се наложи да настроите системата, така че да се зарежда от дискета или компактдиск.
Системите, които са на възраст под две години и работят с Windows NT, 2000 или ХР, имат в BIOS-ите си опцията Quick Boot (бързо първоначално зареждане), която прескача дългите тестове при включване на захранването. Ако я изберете, може да намалите значително времето за първоначално зареждане.
Друга алтернатива за подобни нови системи е напълно да избегнете първоначалното зареждане. Вместо да изключвате компютъра си, използвайте режима Standby или още по-добре (главно за преносими компютри, работещи на батерия), този на хибернация (hybernation). Използвайте бутона “soft off” (“меко” изключване), който може да е на предния панел на вашия нов персонален компютър или на клавиатурата. (За “по-твърдо” изключване, без намесата на Windows, натиснете бутона за включване на захранването за 4 секунди или по-дълго.)
Макар че Windows 95, 98 или Me може да се включват на режим Stand-by или на хибернация, тези операционни системи не са стабилни, когато работят по-дълги. Ще трябва да ги зареждате през ден-два, за да предотвратите сривове.
Един допълнителен съвет: ако все още не използвате Windows ХР, но имате достатъчно памет (поне 256 МВ) и пари, надградете до тази операционна система, за да съкратите още повече времето на първоначално зареждане. Microsoft дори предлага една безплатна обслужваща програма - BootVis.exe - която показва къде точно Windows ХР се бави най-много по време на процеса на първоначално зареждане.
6. Осигурете на вашите твърди дискове пряк достъп до паметта (DMA).
Изумителните скорости, с които според рекламите работят днешните твърди дискове (всъщност всички скорости над 33 MBps), се дължат на една технология, наречена “пряк достъп до паметта” (direct memory access - DMA). Тя заобикаля микропроцесора на вашата система, когато прехвърля файлове направо в паметта. Този инструмент върши чудесна работа, когато бъде активиран, но някои версии на Windows и програми за инсталация на дискове са малко консервативни по отношение на скоростта. Те не активират DMA дори когато вашето CD устройство или твърдият диск оставят тази опция достъпна (всъщност така е при почти всички съвременни устройства). Въпреки че DMA функцията е вградена в дисковите устройства, това дали ще се използва, зависи от вашия дисков контролер.
Проверете настройките на вашата система: щракнете върху Start| Settings|Control Panel|Syastem |Hardware |Device Manager. След това щракнете двукратно върху вашия IDE ATA/ATAPI контролер, за да го разширите. Щракнете двукратно върху Primary IDE Channel (главен IDE канал) и изберете Advanced Settings, ако той съществува. Ако го няма, най-вероятно вашият контролер не ви разрешава управление на DMA.
В много случаи, ако Intel Application Accelerator е зареден, етикетът Advanced също може да изчезне. Може да деинсталирате Accelerator, да проверите дали етикетът Advanced ще се появи, да проверите DMA настройките и след това да инсталирате отново Intel Application Accelerator. Не забравяйте да проверите дали сте изтеглили последния от www.intel.com, преди да го деинсталирате. Проверете също дали опцията “DMA if available” фигурира за Device 0, Device 1, за вашето главно и второстепенно IDE устройство.
7. Опростете екранната графика за по-висока скорост.
Ако притежавате LCD монитор, може да повишите скоростта на визуализация, стига да нямате нищо против да минете с по-малка разделителна способност и наситеност на цветовете за екранната графика. Тук нещата стоят просто: колкото повече данни се налага да прехвърляте, толкова повече време е нужно за това. Не губете времето на системата, карайки я да прехвърля байтове без значение. Макар че вашият монитор може да поддържа 32-битов и дори 24-битов цвят, повечето монитори с течни кристали тъй или иначе не могат да покажат всички цветови оттенъци. Затова преминете на 16-битов цвят и вашата видео система ще “включи на по-висока скорост”, спестявайки ви ценни микросекунди.
С тази техника може да се регулира разделителната способност както на LCD мониторите, така и на тези с електроннолъчева тръба. Ако искате да виждате повече от 1024 на 768 пиксела на 17-инчов монитор, трябва да имате много остър поглед, рязък монитор и носът ви през цялото време почти да докосва екрана. При това преминаването към по-висока разделителна способност може да доведе до загуба на ценно компютърно време, и то единствено за да може текстът и графиката да се изобразят по-малки и по-трудни за четене. Затова преминавайте към по-висока разделителна способност само когато искате да извеждате големи електронни таблици изцяло на екрана.
8. Надградете вашите DirectX файлове.
Едно от най-големите предизвикателства за днешните компютри с бързи централни процесори е синтезирането на видеоизображения за игри и интерактивни екрани. Повечето програми използват DirectX за по-бързо обновяване на екрана.
Може да ускорите допълнително работата на компютъра при визуализация на видео и мултимедиа, ако използвате най-новия и най-бърз DirectX, който сега е в своята девета версия. Той може да се изтегли от адрес www.microsoft.com/windows/directx и изберете версия на DirectX, съответстваща на вашата операционна система.
9. Премахнете ненужните самозареждащи се обслужващи и други програми.
Когато инсталирате нов софтуер или хардуер, знаете ли, че към него програмистите често пъти добавят невидими обслужващи програми, които се зареждат автоматично, когато стартирате вашия персонален компютър? Всяка от тях “краде” частичка от производителността на вашата система. Сложете край на всичко това!
Windows 98, Me и ХР се доставят с една обслужваща програма, наречена MSconfig.exe, която дава възможност да управлявате всички първоначално зареждащи се програми чрез една проста система от менюта. MSconfig.exe може да се използва и с други версии на Windows. Още по-добре ще направите, ако се снабдите с обслужващата програма Startup Cop на PC Magazine, която работи с всички версии на Windows.
Достатъчно е да изтеглите Startcop.zip от адрес www.pcmag.com. Декомпресирайте съдържанието му в някоя папка и щракнете върху иконата Setup. След като инсталацията приключи, Startup Cop ще ви даде възможност да изберете кои програми да се зареждат при всяко първоначално зареждане.
Златната среда
Тези идеи отнемат повече време и изискват малко повече умения и риск. Но цената им (ако изобщо има такава) е минимална.
10. Преинсталирайте Windows.
Това е единственият най-добър съвет за системи на възраст над една година.
Вашият персонален компютър сигурно вече не ви изглежда толкова бърз, колкото в началото, когато е бил съвсем нов. И то не само защото интересът ви към “новата играчка” е поспаднал. Windows постепенно забавя работата си, когато непрекъснато сърфирате в Web или инсталирате нов софтуер. В него се натрупват обслужващи програми и драйвери, които само натоварват вашия компютър, но не вършат никаква работа - или пък на практика работят срещу вас (спомнете си за шпионските програми, които безскрупулни Web сайтове неусетно зареждат във вашата система). Файловете стават все по-дефрагментирани. Registry се разраства неконтролируемо.
Деинсталирането на ненужни програми обикновено помага малко, но не решава напълно проблема, защото не премахва различни драйвери и подпрограми, които само заемат памет и пространство на твърдия диск. Тогава имате две възможности: да прекарате цели дни в търсене и отстраняване на проблемите един по един или да “изчистите” системата си с един замах за не повече от час.
Задачата за преинсталиране на вашата операционна система може да ви се стори страховита, но ползата от нея е огромна. Не забравяйте обаче първо да архивирате всичко. Освен че това е мярка за безопасност, архивирането на вашата система ще ви помогне да станете малко по-организирани и да извършите така необходимото разчистване на ненужни файлове.
Днес най-добрият начин да копирате всичките си файлове с данни е на компактдиск. След като направите това, форматирайте твърдия диск. Съгласни сме, че така ще унищожите всички програми и данни. Макар че от самата мисъл за форматиране на твърдия диск вероятно ви побиват тръпки, то е ключов елемент от целия процес на преинсталиране.
За да преформатирате твърдия диск, щракнете върху My Computer, щракнете върху Local Disk (C:) и изберете Format от падащото меню.
След като приключите с преформатирането, може да инсталирате отново Windows или чрез компактдиска, с който сте го инсталирали първоначално (Windows Setup CD), или чрез този за възстановяване (Recovery CD). След това ще трябва да инсталирате отново всички приложения едно по едно, при което е добре да ги “пресеете” и да оставите само най-важните от тях. Накрая разархивирайте файловете с данни и готово! Вашата система отново работи като пчеличка!
Не забравяйте обаче да си запишете всички пароли и потребителски идентификационни номера, както и да копирате фаворитите си от Web, защото след като преинсталирането приключи, всички извършени от вас потребителски настройки ще са се “изпарили” яко дим заедно с Web “бисквитките” (cookies). Така ще си спестите доста време за повторна регистрация.
11. Оптимизирайте файла за размяна на паметта.
Ако не сте инсталирали максималното възможно количество памет на вашия персонален компютър, най-вероятно не може да минете без тъй наречения swap file, когато преминава от една програма към друга. Това е специален файл, който се записва на твърдия диск и се използва от операционната система в качеството на виртуална памет - място, където Windows записва части от програми и данни, когато персоналният компютър няма достатъчно инсталирана памет, в която да се съхранява всичко.
Както при всички останали файлове, когато този за размяна на паметта бъде разпределен и записан на много различни места, производителността на системата спада. За съжаление при дефрагментирането той се ползва от системата и поради това тя не може да го събере на едно място. (Макар Microsoft да твърди, че дефрагментирането на файла за размяна на паметта при работа с Windows 95/98/Me не увеличава производителността, експериментите, проведени от много специалисти, доказаха обратното.)
За да дефрагментирате файла за размяна на паметта, първо трябва да го елиминирате, да дефрагментирате диска и да възстановите файла. За целта щракнете върху Start|Control Panel|System|Performance|Virtual Memory, след което изберете "Let me specify my own virtual memory settings" (позволи ми да определя свои собствени настройки на виртуалната памет). Под Windows 2000 процедурата е следната: Start|Control Panel|System|Advanced| Performance|Virtual Memory(Change). Запишете си текущите настройки, за да можете да ги възстановите впоследствие, след което деактивирайте виртуалната памет или като премахнете отметката от полето Virtual Memory, или като й зададете нулева стойност. След това рестартирайте персоналния компютър.
Ако работите с Windows 95/98/Me, стартирайте пълната проверка на твърдия диск - Thorough Scandisk. Щракнете върху My Computer. После направете същото с десния бутон на мишката върху иконата на твърдия диск, изберете етикета Tools и после Check Now. Когато проверката свърши, активирайте отново виртуалната памет и я конфигурирайте така, че Windows да може да я управлява със старите настройки. Пак рестартирайте системата.
Много специалисти смятат, че може да намалите времето за достъп до виртуалната памет, като фиксирате размера на файла за размяна на паметта, макар че и тук Microsoft е на друго мнение. Най-добрият начин да установите оптимален файл за размяна на паметта е да му зададете същия минимален и максимален размер, както преди да го “занулите” и дефрагментирате. Много източници препоръчват да се използва файл за размяна на паметта, неколкократно по-голям от системната памет, макар че търсенето в него ще отнема повече време. Най-добре е да го направите 2.5 пъти по-голям от системната памет. Така един персонален компютър с 256 МВ RAM трябва да има 640-мегабайтов файл за размяна на паметта.
12. Ограничете ядрото на Windows в RAM паметта.
Windows често сама прехвърля своя собствен код от системната памет на твърдия диск, за да освободи място за други програми. Но тъй като кодът (т.е. програмата) на Windows се използва твърде често, когато вашата система работи, подобна размяна може доста да забави нещата. Затова ще спестите време, ако накарате Windows да задържи собственото си ядро в RAM, стига да имате достатъчно памет (поне 512 МВ).
Имайте предвид, че Registry управлява прехвърлянето на ядрото от системната памет на твърдия диск или обратно. При това всяка погрешна промяна в Registry може да извади от строя вашия персонален компютър. Затова използвайте програмата Regedit (ще я намерите в папката Windows или WinNT): щракнете върху My Computer|Local Disk (C:)|Windows |Regedit.
Разширете списъците в лявата половина на прозореца до HKEY_LOCAL _MACHINESYSTEMCurrentControlSet ControlSession ManagerMemory Management. Маркирайте DisablePagingExecutive в дясната му страна. След това щракнете върху Edit|Modify и въведете стойност 1. Щракнете върху OK, затворете Regedit и рестартирайте компютъра.
я я я я
13. Оптимизирайте скоростта на връзката с Internet.
Вашият доставчик на услуги за Internet осигурява връзката, но скоростта й зависи от вас.
Ако използвате модем за комутируема връзка, не можете да направите нищо друго, освен да проверите дали използвате най-добрата скорост на връзката. Въпреки че вашият модем уговаря своята връзка с Web, вие трябва да установите скоростта на връзката между персоналния компютър и модема (дори когато той е вътрешен). Отидете в Properties на вашия модем (в Control Panel) и проверете дали скоростта е установена на 115 200 бита в секунда.
Ако имате широколентова DSL връзка или такава с кабелен модем, може да “изстискате” повече скорост от нея чрез настройка на размерите на пакетите и на разпределението им по време. Много сайтове (като www.broadbandreports.com) тестват скоростта на вашата връзка и препоръчват начини за ускоряване на преноса на информация по нея. Може да проверите за евентуални проблеми и чрез обслужващата програма Tracert.exe, която се доставя с всички версии на Windows. Още по-добре е да използвате комерсиален софтуерен пакет като VisualRoute (шеруер, който може да се изтегли от www.visualware.com). Хубавото при него е, че ще ви докладва всичко на човешки език, а не на инженерен жаргон.
я я я я
14. Свийте размерите на файловете чрез компресиране.
Намаляването на размерите на отделни файлове вместо на цели дискове има много предимства и осигурява надеждност, доказана след дълги години практика.
Програмите за компресиране или архивиране на файлове спестяват както пространство на твърдия диск, така и време за пренос на същите. Те “свиват” файловете, като премахват от тях повтарящите се данни чрез по-ефективно програмиране. Освен това те дават възможност да организирате файловете на групи, за да ги ползвате или изпращате заедно. Например един адвокат може да събере всички документи на даден клиент в един-единствен, лесен за управление файл. От друга страна, докато DOC файловете са податливи на компресиране, няма програма, която да намали до подходящи размери големи графични файлове в GIF или JPEG формат; те и без това са компресирани.
Windows ХР притежава вградени възможности за компресиране. Достатъчно е да щракнете с десния бутон на мишката върху файла или папката, да изберете Send To от падащото меню и след това Compressed (zipped) Folder.
За тези, които използват други операционни системи, има безплатно демонстрационно издание на WinZip, което може да се изтегли от адрес www.winzip.com. Комерсиалната версия на същата програма струва 29 USD. Предишното й издание, което спечели наградата “Избор на редакторите” през миналата година - PKZip на компания PKware - може да се закупи срещу 24.95 USD (за Standard Edition) от www.pkware.com.
я я я я
15. Преминете на USB 2.0.
Първото издание на Universal Serial Bus, USB, предлагаше максимален пропускателен капацитет 12 мегабита в секунда. На теория стандартът USB 2.0 е 40 пъти по-бърз и осигурява 480 Mbps. Много нови периферни устройства могат да постигнат скоростта на USB 2.0, но ако вашият персонален компютър има единствено USB 1.1 портове, вие си оставате ограничени до по-ниска скорост.
Ако добавите USB 2.0 порт, ще повишите производителността на всички USB 2.0 периферни устройства, които свързвате с вашата система. Може да си купите USB 2.0 адаптер за по-малко от 50 USD, като карта PCI Card, която може да се постави във всеки свободен разширителен слот. (Имайте предвид, че Windows 95 и NT не поддържат изобщо USB.)
я я я я
16. Инвестирайте в повече памет.
Един от най-полезните съвети за повишаване производителността на вашата система е следният: ако имате няколко спестени лева, купете си повече памет. Когато на Windows започне да не й достига RAM, тя използва виртуална памет, намираща се на вашия твърд диск; следователно колкото повече памет имате, толкова по-малко виртуална памет ще ви е нужна и съответно по-малко ще се забавя системата ви.
В следващия раздел, “Надграждане на паметта”, ще научите всичко, което трябва да знаете на тази тема. Но преди да направите нещо, първо прегледайте резултатите от нашия тест за надграждане на памет; когато увеличихме RAM от 128 МВ на 256 МВ, резултатите от теста Business Winstone нараснаха с 31 процента, а тези от Multimedia Content Creation - с 50 процента. След това се ръководете от нашата подробна схема за надграждане на паметта.
Идеи за спецове
Те изискват много време и познания - и малко повече смелост и безразсъдство.
я я я я
17. Настройте вашия BIOS.
Големите производители на персонални компютри (като Dell и Hewlett-Packard) крият повечето от възможностите на BIOS от вас по една-единствена причина: искат да ви предпазят от самите вас. На настройката на BIOS не трябва да се гледа леко, защото, ако бъде направена погрешно, вашият компютър може да стане напълно неизползваем и може да изпаднете във вечна зависимост от сервизния техник. Но малките компании, производители на маркова техника, и тези, които асемблират компютри, дават възможност да се бъркате в интимните детайли на вашия персонален компютър. Ключът към тях е менюто Advanced за установяване на вашия BIOS.
Преди да започнете каквото и да било, трябва да знаете как да се измъкнете, ако нещо не сработи. Всички системи, които позволяват промяна на разширените настройки на BIOS, предлагат някои средства за възстановяване на последния до приетите по подразбиране фабрични настройки (при които вашият персонален компютър няма как да не заработи отново). Прегледайте ръководството и потърсете начин за възстановяване на BIOS - обикновено то се осъществява чрез задействане на джъмпер на дънната платка.
По-изтънчените промени обикновено дават по-надеждни резултати. Да вземем например паметта: може да повишите скоростта й (т.е. да надуете тактовата й честота), но това е свързано с риск. Освен това може да промените CAS (column address strobe) закъснението. Ако го намалите от три на два цикъла например, може да спечелите малко повече производителност - но не колкото при типични бизнесприложения.
я я я я
18. Ускорете вашия видеоускорител.
Ако не играете на игри от висок клас, като Unreal Tournament, няма нужда да се безпокоите за видеокартата, стига системата ви да е произведена през последните няколко години. Но ако сте сериозно запалени по игрите, ще ви трябва най-бързата графична карта - и то ще трябва да се снабдите с нея веднага след като тя се появи. Освен това не забравяйте да изтеглите най-новите драйвери и последната версия на DirectX.
Повечето модерни персонални компютри притежават достатъчна скорост за декодиране на MPEG цифрово видео. Но ако искате да играете онлайн или срещу компютъра без проблеми, не се ограничавайте с бавни обновявания на екрани, липсващи кадри и загуба на детайлност.
я я я я
19. Снабдете се с нова дънна платка.
Последната надежда за избягване подмяната на вашия остарял персонален компютър е да смените само дънната му платка. Може да си спестите разходи, като не подменяте части, които не влияят на производителността - например корпуса, клавиатурата и най-важните устройства. Напоследък повечето дънни платки се доставят “голи”, което означава, че ще трябва да си купите отделно процесор и съответната памет.
Днес схемите на разположение на дънните платки са стандартизирани (например ATX и сродните й). Ето защо замяната им е почти безболезнена и не по-трудна от смяната на разширителна платка. Но дори и тогава внимавайте какво купувате и колко пари давате, защото новата дънна платка може да ви излезе почти колкото един приличен нов персонален компютър.
Някои системи дават възможност да надградите вашия процесор, без да сменяте дънната платка. Прочетете ръководството на вашата. Може да се окаже много по-удобно да смените чипа и да си спестите разходи за дънна платка. Но ако не преминете към повече и по-бърза памет, може и да не усетите подобрение от смяната на дънната платка.
НАДГРАЖДАНЕ НА ПАМЕТТА
Да приемем, че сте прочели и последвали всички съвети от първия раздел на тази статия: дефрагментирали сте твърдия диск, преинсталирали сте операционната система и т.н., но ви се ще да подобрите още повече производителността на компютъра си. Най-евтиният и лесен начин да постигнете това е като инсталирате още памет.
Ако добавите още памет от същия тип, каквато вече имате, може да повишите значително производителността на компютъра, и то на съвсем умерена цена. Надграждането към друг вид памет обаче не винаги оправдава очакванията.
Преди да пристъпите към действие, проверете какъв вид памет имате. Ако системата ви е на две-три години и с процесор Pentium III или Athlon, тя най-вероятно използва 133- или 100-мегахерцови модули SDRAM памет. Последната може да се надгражда само чрез добавяне на още от същия вид памет. Но през изминалата година SDRAM почти изчезна от новите компютърни системи, изместена от DDR SDRAM и RAMBUS (или RDRAM) паметта.
Ако сте купили системата преди по-малко от една година, твърде вероятно е тя да е с DDR или RDRAM памет. Както показва името й, DDR паметта работи с двойно по-голяма скорост на пренос на данни в сравнение със SDRAM. В началото DDR бе 200-мегахерцова (PC1600) и 266-мегахерцова (PC2100). Сега тя вече работи с 333 MHz (PC2700) или 400 MHz (DDR400). RDRAM работи с 400 MHz (PC800) или 533 MHz (PC1066), но повечето й реализации са двуканални, което значи, че потребителят трябва да купува RDRAM модулите на двойки.
ПОДДЪРЖАЙТЕ СЪВМЕСТИМОСТ
Видът на паметта, с която работи вашата система, е предопределен още при покупката на дънната платка. Смяната на вида на паметта прилича на подмяната на централния процесор: по принцип тя е осъществима, но е много сложна и скъпа, като обикновено е свързана със смяна на дънната платка. Може да се окаже възможно да подмените паметта на системата си с по-бърза от същия вид (например да надградите от DDR266 на DDR333), но от това има смисъл само ако планирате да “надуете” тактовата честота на процесора (тъй наречения overclocking).
Заради чипсета и интерфейса на RAM паметта и на дънната платка не може да инсталирате DDR SDRAM вместо RDRAM или обратно. Ако вашият персонален компютър използва 133-мегахерцова SDRAM, за да я надградите, ще ви трябват 133-мегахерцови SDRAM DIMM модули.
Скоростта на паметта е друг важен фактор, който трябва да се има предвид: ако чипсетът на вашата система използва единствено 266-мегахерцова DDR памет (т.е. ако шината на паметта е фиксирана на 266 MHz), няма смисъл да надграждате до DDR333 или DDR400. Смесването на модули памет с различна скорост може да има нежелани резултати: RDRAM е конструирана така, че да се монтира по двойки напълно идентични модули. Тоест, ако инсталирате един РС800 и един РС1066 DIMM, шината на паметта на вашата система ще работи със скоростта на по-бавния RDRAM модул - 400 MHz на РС800.
Различните видове памет имат специфичен пропускателен капацитет и могат да ни дадат обща представа как можем да очакваме да работят. Например 133-мегахерцовата SDRAM е с пропускателна способност 1.06 GBps: на теория тя може да пренася 1.06 GB данни в секунда през шината на паметта. Едноканалната SDRAM DDR266 (PC2100) е с пропускателен капацитет 2.1 GBps; DDR333 (РС2700) - с 2.7 GBps, а DDR400 (PC3200) - с 3.2 GBps.
Новата двуканална DDR памет е с двойно по-голяма пропускателна способност. RDRAM вече се продава единствено в двуканални конфигурации: РС800 има пропускателен капацитет 3.2 GBps, а PC1066 - 4.2 GBps. Едноканалната DDR400 (PC3200) памет би трябвало да има същата производителност като PC800; това обаче е теоретична постановка, която ние подложихме на изпитание.
ТЕСТОВЕ НА ПАМЕТ
В PC Magazine Labs проведохме изпитания на памет с различна скорост и надградихме тестовата система до 1 GB RAM, за да определим какво може да получите от всяка надстройка. С помощта на тестовете Business Winstone и Multimedia Content Creation Winstone ние измерихме производителността на паметта при реални условия. С теста SiSoft Sandra пък проверихме пропускателния капацитет на паметта.
Въпреки че DDR400 е сравнително нов вид памет, тя не е най-бързата дори сред DDR решенията: при теста Business Winstone тя се оказа само с 2 процента по-бърза от DDR266 и DDR333. Постижението при Multimedia Content Creation Winstone на практика спадна с 0.1 точка (т.е. с по-малко от 0.3 процента), когато заменихме DDR333 с DDR400. Не трябва да забравяме обаче, че последната е съвсем нов, несертифициран вид памет и от нея може да се очакват такива изненади. Следващите й версии вероятно ще бъдат по-бързи и по-стабилни.
Подобни резултати получихме и при тестовете на RDRAM: постижението на РС1066 при Business Winstone бе по-високо само с 2 процента от това на РС800. И двата вида памет постигнаха едни и същи резултати при теста Multimedia Content Creation Winstone. Накратко, не очаквайте да повишите много производителността на системата си по пътя на проста замяна на паметта с по-бърза от същия вид.
Но увеличаването на количеството памет във вашия персонален компютър може да е от голяма полза. Доскоро повечето компютърни системи се продаваха нормално със 128 или 256 МВ памет. Сега все повече нови конфигурации се предлагат с 512 МВ. Ние решихме да проверим какво ще се получи, ако надградим от 128 МВ на 256 МВ, после на 512 МВ и накрая на 1 GB системна RAM.
Най-драматично нарастване на производителността отбелязахме при увеличаване на паметта от 128 МВ на 256 МВ: тук резултатът от теста Business Winstone нарасна с 31%, а този от Multimedia Content Creation Winstone - с 50%. Това може да се дължи на начина, по който работят тестовите пакети Winstone: за да имитират реални условия, еталонните пакети отварят няколко програми като Word и Photoshop и след това извършват нормални операции, като отваряне, редактиране и запис на файлове. Подобно на реални потребители тестовете Winstone оставят програмите отворени и включват ту едната, ту другата. Когато са отворени едновременно, работните приложения заемат цялата системна RAM.
Установихме, че 128 МВ памет не са достатъчни, за да може няколко програми да са отворени едновременно под Windows ХР, без при това да се използват твърдият диск и виртуалната памет. Последната дава възможност на системата да изпълнява повече задачи, отколкото е възможно, като записва информация и програми на твърдия диск вместо в далеч по-бързата системна памет.
Преходите до 512 МВ и 1 GB памет също доведоха до увеличение на скоростта на системата, макар и не толкова драматично като от 128 МВ на 256 МВ. Вие може би смятате, че “гладните за памет” мултимедийни приложения имат нужда от колкото може повече RAM, но нарастването на производителността им като функция на паметта не става по линейна зависимост: когато надградихме от 256 МВ на 512 МВ памет, производителността нарасна с 8 и 10 процента, съответно за бизнес- и мултимедийни задачи. Преходът от 512 МВ на 1 GB обаче доведе до увеличение на скоростта само с 5 и 7 процента.
Така стигнахме до извода, че 256 МВ е минималното количество необходима RAM, ако работите с Windows ХР, а системна памет от 512 МВ вече е стандартна за новите системи. Тя е напълно достатъчна за любителите и геймърите. Само инженерите, редакторите на видео и графичните дизайнери биха имали нужда от 1 GB и повече RAM.
ДА ПОЛУЧИШ ТОВА, ЗА КОЕТО ПЛАЩАШ
В Web ще намерите стотици сайтове и форуми с дискусии за предимствата и капаните при закупуване на RAM въз основа на цената й. В тях най-често думите “надеждност” и овърклокване вървят ръка за ръка. За такива системи е характерно, че процесорите работят с тактови честоти, по-високи от оригиналните им технически характеристики. За тях обаче е необходима и памет, по-бърза от тази, с която се продават системите за масова употреба.
Ако си купите по-евтина памет, може да спестите някой и друг лев, но за сметка на това ще трябва да търпите чести сривове на системата, особено ако редовно я претоварвате или я държите непрекъснато включена. Потребителите, които имат най-голям интерес от закупуване на скъпа памет, са същите, на които най-често им се ще да изхвърлят компютрите си през прозореца: геймърите и техниците, специалисти по сървъри, които искат машините им да работят с максимална производителност толкова дълго, колкото е необходимо. Геймърът иска компютърът му да работи гладко по време на игри, които го натоварват много, дори когато техническите му характеристики са “надути” доста над оригиналните. Сървърният техник пък иска машината да работи по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, при всякакво натоварване. Един син екран или срив в сървъра предизвиква изблик на умопомрачителна ярост у техника.
Компании като Crucial Technology, Fingston Technology и SimpleTech произвеждат надеждни модули за памет. Повечето домашни и бизнеспотребители ще останат доволни, ако си купят памет от тези фирми. Но вие рискувате да нарушите гаранционния срок, ако инсталирате в системата си модули с памет, които се отклоняват от оригиналните технически характеристики - например при компютрите с “надути” тактови честоти.
Що се отнася до по-евтината памет, която се предлага в Web, тя може да ви излезе само 80 USD за 512 МВ, но за нея ще платите допъл
