Софтуерът с отворен код: начин на употреба

Софтуерът с отворен код: начин на употреба

---

Заявката за пълноправно участие на софтуера с отворен код особено през 2002 г. е на път да наруши монотонното развитие - много от големите доставчици бяха принудени да променят традиционното си пренебрежение към алтернатива дори на ниво терминология... Mozilla и OpenOffice са част от примерите, а използването и поддръжката на компоненти с отворен код от страна на големите (IBM, Corel и Adobe) красноречиво илюстрират настъпилите първи признаци в промяната на мисленето. А в областта на софтуерните решения вече се оформиха различни (засега само три) “ниши” и, разбира се, всяка претендира за собствена правда и етични норми: първата - “свободният софтуер трябва да се превърне в социална алтернатива на технологичното общество”; втората обединява радетелите на отворения код, които настояват за нови стимули за развитие в подкрепа на разработчиците; третата е на привърженици на статуквото, независимо дали става въпрос за засегнати софтуерни гиганти - Microsoft или SCO. Те са убедени, че правата им върху технологиите на UNIX са накърнени от последните инициативи на IBM в сферата на Linux и доставката на софтуер с отворен код (тук влизат и защитници на авторските права в електронните медии, което да наложи ограничения срещу посегателствата спрямо съдържанието, защитено от тези права).
Понастоящем в България основната дейност неизменно се свързва с промотирането на самата идея на отворения код. На първо място е преводът на документи и анализи на ползата от отворения код; следва превод на разработени досега системи и приспособяването им към родния пазар, и едва на трето място е изясняването на лицензионните условия и взаимодействието с традиционните механизми на защита на авторските права и патентите. Предстои задачата по усвояване елементи на програмите с отворен код и създаването на среда, която да благоприятства по-нататъшните инвестиции на време и финансови ресурси в разработката на подобни решения. Например според представители на руската компания NAUMEN, разработила първата ERP/CRM система, базирана на отворен код, проектът отнема около две години и инвестиции от порядъка на 300 000 долара. Налагането на софтуера с отворен код изисква истинска насоченост към образование - за разлика от досегашните инициативи, или казано с реториката на поддръжниците на свободния софтуер - “качествено ново ниво с изгледи за промяна на цялата философия на ориентираното към овладяване на новите технологии обучение”.
Едно от основните предимства на свободния софтуер при по-широкото му приемане особено от страна на държавната администрация (стимул за което би трябвало да бъдат намалените разходи, по-голямата сигурност и участието в трансфера на технологии с частния сектор) е подобряването на средата за местните разработчици на софтуер чрез инвестиране в развитието на човешкия капитал. Но практиката у нас показва друго: според изследването на
БАИТ едва 15% от фирмите, членуващи в организацията, въобще са склонни да обсъждат подобни решения, липсват подготвени специалисти за създаване на свободен софтуер и само 20% от тях имат някаква сертификация (според анкетата).
Като че ли в България въпреки намалялото използване на нелицензиран софтуер мнозина смятат за странно да се плаща за софтуер... но и се приема за необичайно да се използва непознат (безплатен) такъв!?

---