Преди малко повече от година процесорите за настолни системи прескочиха границата от 2 GHz.
Но ето, че Intel предложи нов, 3.06-гигахерцов чип. Това не е поредният скок в скоростта на процесора; в него Intel е внедрила нови технологии, които повишават допълнително производителността в някои случаи. При все това, 3.06-гигахерцовият Pentium 4 на Intel все още изостава в някои отношения от Athlon XP 2800+.
1-Най-забележителното нововъведение в архитектурата на Pentium 4 е технологията Hyper-Threading. Тя представлява форма на едновременната многопоточност (simultaneous multithreading - SMT) и дава възможност на един самостоятелен физически процесор да изглежда като два (или повече) логически процесора за системата.
2-Hyper-Threading запълва периодите на престой на централния процесор с достъп до паметта, обработка на вериги от зависимости с дълги закъснения на инструкциите (като при кодирането и декодирането на видео) и работа върху неправилни прогнозирания на преходи (както при трасирането на тримерни лъчи например), за да се намали до минимум броят на напразните цикли на централния процесор. Така може да постигнете същата производителност, както при наличие на два процесора. Според Intel това ще ви помогне доста, особено при някои случаи на многозадачна работа (които ще обсъдим след малко).
Производителите на персонални компютри вече могат да съчетават новия Pentium 4 с чипсетовете Intel 850Е (който вече официално поддържа 1066 MHz RDRAM) или 845PE. В допълнение към съществуващия чипсет 845Е, РЕ поддържа и по-бързата 333-мегахерцова памет DDR DRAM.
За да не изостане от конкурента си, AMD предложи нов процесор - Athlon XP 2800+. Той работи с тактова честота 2.25 GHz, т.е. значително по-бързо от сегашния чип 2600+, но без други разлики в архитектурата. Системите с 2800+, които използват чипсета nVidia nForce2, повишават скоростта на предната шина от 266 MHz на 333 MHz.
Не е изненадващо, че новият централен процесор на AMD показа по-добра производителност при еталонните тестове, отколкото 2600+. Ние обаче бяхме впечатлени от това, че новият процесор на AMD в някои случаи надмина по производителност 3.06-гигахерцовия Pentium 4. Това отчасти се дължи на по-късия конвейер на AMD и на по-ефективното му ядро. Все пак Intel се представи малко по-добре благодарение на по-бързото нарастване на тактовата честота на ядрото и на нови технологии като SSE2 и Hyper-Threading.
Колкото до персоналните компютри, използващи процесори на Intel, какво всъщност ви дават по-високата тактова честота, по-бързите видове памет и технологията HyperThreading? Ако сравним резултатите от еталонните тестове на една типична 3.06-гигахерцова система с тези на 2.8-гигахерцова, ще видим, че 3.06-гигахерцовата система се представи малко по-добре (с около 3 процента) при теста Business Winstone и с около 6 процента при Multimedia Content Creation Winstone.
Но приложенията за бизнеса и за творчество на съдържание не могат да покажат най-добрите възможности на Pentium 4. Когато Hyper-Threading работи с приложения, създадени специално за нея, може да подобри значително производителността. Някои многопоточни филтри в Adobe Photoshop например може да покажат подобрение на производителността от 10 до 36 процента, макар че немногопоточните възможности в тези (или други) приложения няма да имат полза от това. Например, ако при предишните тестове се видя, че 3D Studio Max 4.2 е многопоточно приложение и производителността му се повишава значително в резултат на Hyper-Threading, нашият тест SPECviewperf работи с немногопоточния четец (viewer) на 3D Studio Max и следователно не ползва предимствата на технологията Hyper-Threading.
