Стратезите на голямата игра се нуждаеха от нов мит - след краха на дотком компаниите и разорението на редица фирми с грандиозни планове за печалба благодарение единствено и само на възможностите на Интернет трябваше да се привлекат не само пари, но и внимание. Така през 2000 година се появи идеята за “еволюцията на Интернет” - Web услугите пък бяха призвани да спасят Мрежата от забавените темпове на развитие и да дадат тласък на предприятията да излязат от кризата. Обективно предпоставките за налагането на подобен мит бяха убедителни. По това време (България остана встрани от тези проблеми - както крах на доткомите, така и големи надежди за възраждане с Web услуги у нас нямаше!) повечето предприятия вече бележеха присъствие в Интернет, т.е. разполагаха с необходимата база и бяха натрупали определен професионален опит, който трябваше да усвоят по един или друг начин. Аналитици и стратези започнаха да определят Web услугите за “новата икономика” в Интернет, въпреки че реалността оставаше непроменена - предлаганото чудотворно решение не отговаряше на съществуващите бизнес модели и не можеше да замени действащите бизнес системи. Независимо от възможностите и вградените в тях инструменти Web услугите не станаха търсен софтуер, т.е. такъв, за който да се плаща лиценз, за да бъде инсталиран и непрекъснато ъпдейтван съобразно предпочитанията на клиента. Затова към днешна дата спецовете се усетиха, че всъщност рискуват да опорочат напълно нещата, и без рязко да разбиват илюзиите, започнаха учтиво да образоват. Сега съветът им е “да се постави точна граница между реалността и фантазията”, защото Web услугите имат своето заслужено място в развитието на бизнеса в Интернет, но вече на тях не трябва да се гледа като на “революционна технология”, призвана да извърши чудеса...
