Новият закон за телекомуникациите
Категория: Интернет
четвъртък, 10 Януари 2002 0:00ч
Нов закон няма! Дългоочакваният законопроект за далекосъобщенията бе готов през август тази година, но всеобщото недоволство и няколкото опита (неуспешни, защото до реален компромис така и не се стигна) на ИТ бранша “закономерно” доведоха развитието на нещата до точката на замръзване. Всъщност проектозаконът скара държавата с операторите, а заради приватизацията на БТК въпросът продължава да се протака, тъй като материята е пряко обвързана с бъдещата продажба на националния телеком. Самият законопроект е далеч от целите, на които трябва да отговори - неяснотите в него са прекалено много, и то по ключови въпроси - още повече че междувременно се заговори и за отлагане на крайния срок за падането на монопола на БТК върху обикновените телефонни услуги. Основната непримиримост е за достъп до “последната миля”, т.е. до абонатите - въпрос, по който държавата и т. нар. алтернативни оператори, иначе казано - доставчиците на услугата “пренос на глас през Интернет” (VoIP) не могат да се разберат. Според законопроекта от 1 януари 2003 г. БТК вече няма монопол върху фиксираните линии и отдаването им под наем, но телекомът ще предостави конкурентен достъп до абонатната си мрежа... едва от първи януари 2005 г.! VoIP операторите, които сега са реалните конкуренти на телекома, се обявиха против “преходните периоди, които удължават монопола и отлагат либерализацията на пазара”. Ресорното министерство (на транспорта и съобщенията) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) пък са против правото да се обслужват определени абонати “срещу наем” още от началото на 2003 година. Аргументът на правителствените експерти е, че заложените в проектозакона срокове отговарят изцяло на ангажиментите на България към Евросъюза, визирани в глава “Телекомуникации”. Освен това министър Пламен Петров обяви, че има и две основни пречки. Първата е чисто счетоводна - защото все още няма система, по която БТК да може да изчисли колко струва поддръжката на мрежата за определен район и следователно при какви цени да я предлага под наем, а втората - ниската цифровизация на централите.
