е-Бизнесът в Югоизточна Европа във факти и цифри
Категория: Интернет
четвъртък, 10 Януари 2002 0:00ч
Резултати от изследването
Средно 90% от запитаните отговарят, че имат Интернет достъп. Най-ниско разпространение е отбелязано в Румъния, където приблизително 50 от общо 209 анкетирани заявяват, че нямат достъп до Mрежата. Използването на персонални компютри също е по-слабо разпространено в Румъния. Променлив брой от работещите в компании, в които има Интернет, си служат редовно с него по време на своята работа. Полските фирми имат сравнително високо ниво на използване, докато то е по-ниско в Румъния, Кипър и България.
Наличието на интранет варира много в различните държави - почти 60% от полските компании съобщават, че имат изградени локални мрежи, в сравнение с 20% от фирмите в Кипър.
Притежаването на Web страница също е различно в различните страни. Отново най-голям брой от полските фирми имат Интернет страници. Най-често срещаният отговор на въпроса от колко време съществува страницата е “повече от 2 години”. Следващият отговор с най-голям брой точки е “от 1 до 2 години”. Приблизително една четвърт до една трета от анкетираните посочват, че техните Web страници са създадени в последните 6 месеца до 1 година. Тези данни показват, че независимо от факта, че голям брой компании още нямат собствени страници, останалите имат такива от сравнително дълъг период. Тези фирми, които имат Web страница, бяха попитани колко често се опреснява информацията на нея. Резултатите показват значителен брой отговори “не знам”, а актуализирането, изглежда, се прави доста рядко, което подсказва, че компаниите използват Web страниците си, за да предоставят основна информация, която не се променя често.
За да се оцени как се е променила готовността за е-бизнес и разпространение на компютрите, представителите от малкия и средния бизнес бяха попитани какво е тяхното текущо ниво на “ICT подготвеност” в сравнение с това отпреди три години. Като цяло хората смятат, че имат добра или много добра подготовка в сравнение с нивото преди три години. Изключение правят полските фирми, които въпреки високото ниво на разпространение на информационни и компютърни технологии смятат че тяхната готовност се е подобрила “средно”. Една от възможните причини за това е, че компаниите, които са отбелязали значителен прогрес в по-ранен етап, в Интернет цикъла се сравняват с по-висок стандарт или са недоволни от нивото, на което са.
Независимо от широкото разпространение и използване на Интернет технологиите (в това число Web страници и интранет), по-малко от половината анкетирани разполагат с е-бизнес план. Има големи вариации в отделните държави и тази разлика не е свързана с размера на компанията. Всъщност големината на фирмата няма никакво влияние над вероятността да се притежава е-бизнес план, що се отнася до малкия и средния бизнес. Тези компании, които нямат такъв план, бяха попитани дали планират инвестиции за стратегия. Въпреки значителната несигурност, представена чрез отговорите “не знам”, полските мениджъри показват най-голямо намерение да инвестират в рамките на следващата година, докато Кипър и България са с най-ниско ниво.
Много организации вече участват в някакъв вид електронна търговия. Транзакциите от типа бизнес-към-бизнес са най-често срещани в повечето държави, въпреки че операции бизнес-към-клиент са също често срещани. Като цяло словенският и полският бизнес най-често извършват електронни търговски операции, докато кипърският - най-рядко.
