Безжичният Internet
Категория: Интернет
неделя, 10 Февруари 2002 0:00ч
През последните няколко години сме свидетели на истинска инвазия на безжичните мрежи. Освобождаването от купищата кабели, опасващи цялата сграда, е примамливо и предпочитано решение, мобилността на устройствата в такава мрежа е несравнимо по-голяма.
В доста случаи едно такова безжично решение е по-евтино. Например, ако трябва да се изгради мрежа с достатъчно голям капацитет между две сгради, наетата линия не би била оптимално решение с всичките месечни такси, които трябва да се заплащат за поддръжката й. При изграждането на безжична мрежа вложенията за поддръжка са минимални - не се налага заплащане на месечни такси към собственика на наземния канал.
Мрежи с радиовръзка могат да се използват не само за вътрешните цели на организацията. Напоследък ползването на Internet услуги, доставяни по този начин, бележи възход. Причините за това са не само липсата на кабелна връзка и такси за нея. Това е само една от причините, а те са много повече. Ще се спрем на много от тях по-подробно, търсейки отговор на въпроса дава ли ни нещо в повече безжичният Internet.
Каква е самата технология на предаване на данните? Носещата честота, на която работят мрежовите радиоустройства, е освободената от лицензиране 2.4 GHz. Това осигурява постигането на високи скорости на предаване на данните, но поставя и едно съществено ограничение - между предавателя и приемника трябва да има пряка видимост. Ако се използва другата работна честота - 915 MHz за Северна Америка и 890 MHz за Европа, пряка видимост не се изисква, но тогава предаваните сигнали са далеч по-податливи на грешки, причинени от намесата на странични шумове. Поради това използването на тази честота се препоръчва само за мрежи, които са в рамките на една сграда.
Основните принципи, които се използват при работата на безжичните мрежи, са два - метод на честотните скокове (FHSS - Frequency Hop Spread-Spectrum) и метод на пряката последователност (DSSS - Direct-Sequence Spread-Spectrum). При първия метод честотната лента се разделя на 79 канала, като в даден момент може да се използва само един от тях. Данните се предават по един канал, като за предаване на друг пакет към друго устройство се преминава на случаен принцип към друг канал. При метода на пряката последователност честотната лента се дели на 11 канала, по които в даден момент паралелно се предават 11 бита към дадено устройство.
Предаването на данните с използване на FHSS се развива по-рано. Главна причина за това е по-голямата му простота. При използване на 2.4 GHz носеща честота той може да осигури пренос на до 2 Mbit/s в не много сило зашумени среди. Развитието на технологиите позволи внедряването на сравнително евтини устройства, използващи DSSS метода, който е много по-шумоустойчив, отколкото FHSS, а също така може да осигури трансфер от 11 Mbit/s.
Скорост от 11 Mbit/s, макар и теоретична, съвсем не е малка - даже напротив! Един такъв канал може спокойно да покрие нуждите на голямо предприятие, а цената да е далеч по-ниска, отколкото, ако предприятието се е спряло на наземен канал. Такъв капацитет може без усилия да се покрие и от оптични влакна, но цената на така изградената мрежа хич няма да се понрави на финансовия отдел.

