Точно когато си мислите, че безжичните мрежи не биха могли да бъдат по-объркани, изведнъж се оказва, че може. Най-пресният пример е свързан с 802.11b: след като най-после тя се появи на машините на обикновените потребители, последва я силната конкуренция на по-бързата (но засега по-скъпа) 802.11a. След това се появиха най-новите двурежимни a+b решения. Впрочем, споменахме ли, че се очаква и 802.11g?
Наскоро Texas Instruments добави още една съставка към тази каша: нейният чипсет ACX100. Това решение, съвместимо с Wi-Fi, осигурява по-добро покритие и по-висока пропускателна способност в сравнение с традиционната 802.11b - до 22 Mbps, двойно повече от последната.
Ние изпитахме първите модели ACX100 в мрежата на нашия централен офис. Използвахме преносим компютър Dell Inspiron 8100 и IBM Thinkpad T20, и двата работещи с Windows 2000. Засякохме времето за пренос на папка от 50 МВ и проверихме покритието.
Оказа се, че 802.11b със скорост на пренос 22 Mbps съвсем не е двойно по-бърза от 802.11b. Това личи от приложената таблица. Но благодарение на по-добрата си съвместимост с Wi-Fi, повишените си скорости и по-голямото си покритие, тези подобрени 802.11b продукти се оказват много изгодни - те са по-скъпи от обикновените 802.11b карти и малко по-евтини от 802.11а компонентите. За да постигнете най-добра производителност, трябва да използвате адаптери и точки за достъп на базата на ACX-100, но бихте могли да ги смесите и с обикновени 802.11b продукти и пак да се радвате на по-висока скорост. Ето защо 802.11b компонентите вероятно ще се окажат предпочитани от потребители, които имат нужда от по-голямо покритие и по-висок пропускателен капацитет, но искат да избегнат по-високите цени на продуктите 802.11a. D-Link AirPlus DWL-650+ CardBus Adapter и D-Link AirPlus DWL-900AP+ Access Point определено са по-евтини. D-Link AirPlus DWL-650+ може да функционира като точка за достъп или да бъде конфигурирана като DHCP сървър. Удобната обслужваща програма SiteSurvey на D-Link открива точките за достъп в областта на покритие и записва профили на мрежови адаптери, които впоследствие използва за контакт с тях. Конфигурирането става за миг, защото обслужващата програма открива SSID на точката за достъп и автоматично го задава на адаптера. Вие конфигурирате точката за достъп чрез обслужваща програма, базирана на Web браузър.
При нашите тестове за пренос на 50-мегабайтов файл D-Link компонентите постигнаха 2 минути и 49 секунди при режим за 11 Mbps. Това време бе съкратено на 2 минути и 8 секунди, когато ги настроихме за работа при 22 Mbps. Въпреки че тези постижения не могат да се сравняват с тези на системата 802.11a (която прехвърли 50-мегабайтовия файл за 47 секунди), те показват добро повишение на производителността при незначително увеличение на цената в сравнение с другите 802.11b карти. Освен това установихме, че работният диапазон на D-Link компонентите бе по-голям с около 13.33 метра в сравнение с изпитваните преди 802.11b конфигурации.
