Бебчо, обичам начина, по който ходиш
Категория: Интернет
неделя, 10 Март 2002 0:00ч
Улрих иска да направи много повече от това просто да изправи бебетата и да ги накара да ходят. Той се надява да подобри познавателните им способности. Изследването е показало, че обучението им да ходят стимулира мозъка. След като децата започнат да пристъпват наоколо, твърди лекарят, за тях е по-лесно да взаимодействат със заобикалящата среда, което ускорява заучаването. Също така упражнявалите се на пътечката ходят с повече сила и по-добра координация.
Това е хубава новина, защото страдащите от синдрома на Даун обикновено трябва да полагат повече усилия, за да контролират мускулите си, заявява Улрих (който планира изпитания с пътечката и при деца с церебрална парализа). Бебетата започват да се упражняват, след като могат да стоят изправени. Първо те правят само няколко стъпки, докато родителите им ги държат. „Тя ще направи малка двойна стъпка и след това ще провеси крака“ - казал Ранди Русо, когато дъщеря му Изабел била на 10 месеца. Два месеца по-късно той е възхитен от нейния напредък. „Тя се справя изключително добре - твърди бащата. - Има малка играчка, която се тика напред и тя се държи за нея, докато ходи.“
Улрих изследва развитието на децата, за да види дали по-ранното прохождане наистина подобрява познавателната им способност. Той е голям оптимист. „Вече можем да подобрим нервните пътища, които поддържат ходенето. Бебешкият мозък може да прави много неща, когато е поставен в правилната обстановка и ние вярваме, че пътечката за ходене осигурява тази обстановка.“
