Мобилните телефони и проследяването - още една предстояща дилема
Въпросът възниква поради факта, че технологията, която проследява потребителите на мобилни телефони, вече стои на границата на реалността и по всяка вероятност съвсем скоро ще се превърне в нещо естествено. Но също така естествено е, че очакваният неизбежен бум от всякакви услуги, свързани с практическата реализация на новата технология, буди доста основателни безпокойства сред поддръжниците на идеята за недосегаемост на персоналната информация.
В САЩ регулативният орган в областта на телекомуникациите - Федералната комисия по съобщенията (Federal Communications Commission) - е регламентирал, че до 1 октомври тази година в цялата страна ще бъде инсталирана система, способна да проследява местоположението на потребителите на мобилни телефони. Защитниците на поверителността на личната информация са обезпокоени, че с технологията, която има за цел да проследява примерно жертви на природни бедствия, ще могат да бъдат следени всички, без значение къде отиват и какво се случва с тях. Наистина отрицателните тенденции при подобна способност в едно обявяващо се за демократично общество изглеждат очевидни, но все пак не бива да се забравят и позитивните ефекти, тъй като в случая със системите за проследяване такива определено не липсват.
Ползата от поверителността
Според експерти от телекомуникационния сектор, на основните доставчици на съобщителни услуги технологията за проследяване ще им струва стотици милиони, може би дори милиарди долари. В САЩ обаче всеки мобилен оператор сам решава въпроса за себе си. Представители на голяма част от тях твърдят, че е необходимо повече време, за да бъдат избрани технологията и средствата за финансиране. Защитниците на поверителната информация от своя страна предупреждават, че мобилните оператори могат да започнат да продават информацията на маркетинговите агенции. Според някои прогнози електронните талони за отстъпка, известни като e-coupons, и другите форми на мобилната търговия ще достигнат около 20-30 млрд. долара към 2004.
Въпросът за поверителността на личните данни в този случай обаче не може да постави под съмнение важността на услуги като e-911. През 2000 година общо 118 627 повиквания на спешна помощ - или около 30 до 50% от всички обаждания на ден на тези номера - са направени от клетъчни телефони. Изглежда очевидно, че между спестяването на ценни секунди при една спасителна операция и защитата на потребителите от нежелани реклами приоритет безапелационно ще бъде отдаден на първия случай. Още повече че мобилните оператори ще разполагат с възможността да предприемат разнообразни мерки по отношение защитата на потребителските данни. Различни асоциации за защита на потребителите вече издигат предложения да се даде възможност на клиента изрично да заяви желанието си да получава рекламна информация.

