1983: Стандартът на IBM става преобладаващ
Категория: Интернет
неделя, 10 Февруари 2002 0:00ч
Стандартът на IBM се задържа на върха главно заради новаторската система на разработка на софтуер, която наложи. Може би най-важното от първите приложения за РС бе Lotus 1-2-3 - първият от поредицата интегрирани софтуерни пакети, които се оказаха определящи за цялата индустрия. 1-2-3 обединяваше електронни таблици с графика и бе много по-мощен от VisiCalc - по-стария стандарт, чието развитие спря поради несъгласие между авторите и издателя му за новите му версии. Lotus 1-2-3 се превърна в “приложение убиец” за IBM РС - така както VisiCalc се наложи при Apple II.
По петите на Lotus бяха различни други нови програми, съвместими с IBM, като текстовите редактори MultiMate и WordPerfect. Някои от тях, като dBase II на Ashton-Tate, преминаха на IBM от други платформи.
Що се отнася до хардуера, тук IBM привлече още повече вниманието на обществеността, след като представи персоналния компютър IBM-XT. Цена бе 4995 USD. Той имаше 128 К RAM, твърд диск с капацитет 10 МВ, флопидисково устройство за двустранни дискети, сериен порт и операционна система DOS 2.0.
Междувременно конкурентите най-после се споразумяха по отношение на стандарта DOS и започнаха да произвеждат съвместими компютри, които бяха досущ като IBM РС, “само че по-добри”. DEC Rainbow предложи съвместим софтуер за процесорите Z80 и 8088. Първо AT&T, а малко по-късно и Texas Instruments Professional предложиха по-добра графика от IBM РС.
Но съвсем скоро на много компютърни фирми им стана ясно, че съвместимостта не се постига лесно. Повечето от тях не оцеляха просто защото техните машини не можеха да работят със софтуера, който се пишеше специално за хардуера на IBM. Най-популярните приложения, като Lotus 1-2-3, MultiPlan, SuperCalc и WordStar, бяха за DOS, но често бяха писани с цел да заобиколят тази операционна система и да адресират хардуера пряко, за да работят по-бързо. Много персонални компютри, които не бяха на IBM и хардуерът им бе малко по-особен, имаха проблеми с тези програми. Освен това безбройните системни за DOS програми, които се пишеха тогава, не задоволяваха всички потребители. Последните имаха нужда от реална съвместимост с IBM като гаранция, че ще имат възможност да избират от много по-разнообразен софтуер.
Въпреки че много от новите машини, които се появиха през 1983 г., претърпяха провал, една от тях направи няколко решителни крачки по отношение на съвместимостта: Compaq Portable. Цената й бе 2995 USD, а захранването - само от мрежата. Тя имаше само едно устройство за двустранни флопи дискове (второ такова струваше 595 USD). Compaq Portable не бе първият компютър, съвместим с IBM, нито първият портативен (много преди това Osborne Computer вече бе създала подобен компютър за операционната система CP/M). Той дори не бе първият съвместим портативен компютър: други фирми, като Colby, Columbia Data Systems и Dynalogic, вече имаха подобни модели преди него. Но машината на Compaq си спечели славата на най-съвместима от новите машини. Макар че тя тежеше цели 13 килограма, нейният успех бе показателен за това, че има пазар за портативните версии на системите, съвместими с IBM.
