Започва точно така
Категория: Интернет
неделя, 10 Март 2002 0:00ч
Джеф бил най-обикновен преуспял младеж. Като собственик на процъфтяваща компания за облекло изглеждало, че живее щастливо в слънчева Флорида. С изключение на едно нещо – бил пристрастен към хероина. Всичко започнало преди осем години на едно парти с вдъхване само на една “линийка” хероин. За няколко седмици Джеф, тогава на 30, започнал редовно да използва хероина и да му се наслаждава. Дори толкова много, че отдавна вече смъркането не доставяло достатъчно силно опиянение, за да удовлетвори ненаситността му; и преминал към пушене на хероин. След това, загрижен, че твърде много от скъпоценният наркотик се похабява – “превръщайки се в пушек”, както той казва –започнал редовно да се боцка.
Откъдето и да го погледнеш, хероинът бил скъп навик. В началото Джеф опитал да скрие зависимостта си от своята приятелка. Но тя го разкрила и го напуснала. Той обръщал все по-малко внимание на фирмата си и в края на краищата банкрутирал. Накрая, останал без приятели и пари, той се преместил да живее при сестра си. Чувствал се като попаднал в капан: “Страхувах се да се откажа, защото знаех колко трудно ще бъде оттеглянето.”Отчаян той се обърнал към незаконно лекарство против пристрастяване, действащо само от една доза, наречено Ibogaine – комбинация от лекaрство за отказване и халюциноген. Неговото 30-часово Ibogaine-“пътешествие” било толкова издълбоко преобръщащо видение, което все още го преследва. Потъвайки все по-дълбоко в себе си той осъзнал, че чрез хероина е придобил раздвоена самоличност – приятното момче, което хората харесвали и егоистичен индивид, който се отчуждил от приятелите си и не се спирал почти пред нищо, за да си набавя пари за подхранване на своята наркомания. Ibogaine върнал Джеф към ранните му спомени: “Той ме накара да преживея отново болезнени неща от моето детство и отвъд него. Но излизайки от това видях, че се променям - от двама души в един.” Оттогава Джеф не е имал нужда от хероин, въпреки че още не е успял да преодолее душевната травма, която Ibogaine оставил след себе си.
Решението на Джеф да насочи “химическата гаубица” към главата си, за да се отърве от хероина, говори много за жалкото състояние на медицинския подход към пристрастяванията. Съществуват куп противодействащи на злоупотребите лекарства, но действието им граничи с жестокостта. Antabuse – лекарство против употребата на алкохол – блокира ензима, който разгражда алкохола в тялото. За всеки, който е взел медикамента, дори най-малката глътка ликьор, вино или бира или само изплакване на устата с алкохол, води до бързо натрупване на изключително токсични вторични алкохолни вещества в кръвоносната система. Това е последвано от множество неприятни симптоми, включително гадене, пулсиращо главоболие, затруднено дишане, повръщане, болки в гърдите, световъртеж и объркване.
Zyban, лекарство за отказване от тютюнопушене, което представлява нов вариант на антидепресанта Wellbutrin, е в най-добрия случай косвено решение. Идеята е, че пушачите страдат от скрита депресия и лечението й би потиснало желанието за цигари. За съжаление към потенциалните странични ефекти на Zyban принадлежат пресъхване на устата, замаяност, отпуснатост и намалено желание за секс. Може би най-доброто познато лекарство против пристрастеност е methadone, с което се третират пристрастените към хероина. Въпреки че за едни то е дар от бога, към methadone се привиква повече, отколкото към който и да е друг опиат, а и не му липсват обезпокоителни странични ефекти – ниско кръвно налягане, гадене и безсъние.
Междувременно, naltrexone, лекарство против алкохолизъм и злоупотреба с опиати, блокира предизвиканото от лекарствата реене (отнасяне, издигане) като потиска мозъчните центрове, които карат човек да се чувства добре, пропъждайки не само пристрастеността, но до голяма степен и желанието за живот. Нищо чудно, че днешните лекарства против пристрастяване не са много популярни. “Ако премахнем удоволствието никой няма да се подложи на лечение” – споделя Стивън Дюи, старши учен в Националната лаборатория Брукхейвън в Ъптън, Ню Йорк.
