Да накараш клетъчните телефони да говорят на един и същи език
Категория: Интернет
четвъртък, 10 Януари 2002 0:00ч
Инициативата на Nokia, която има за цел да направи платформите за клетъчни телефони съвместими на основата на отворена архитектура, безспорно разполага с потенциала да улесни комуникациите между мобилните потребители. Критиците на тази кампания обаче смятат, че тя демонстрира желанието на фирмата да контролира отрасъла, наподобяващо до голяма степен това на Microsoft.
Първите поддръжници на инициативата, обявена на изложението Comdex от средата на ноември 2001, образуват консорциум от множество телекомуникационни оператори и производители на телефони, като компаниите AT&T Wireless Services, Cingular Wireless, NTT DoCoMo, Nokia, Samsung Electronics, Sony, Ericsson, Toshiba и Symbian. По думите на представители на финландското предприятие тези компании ще управляват и поддържат отворена мобилна архитектура за целия телекомуникационен отрасъл.
Инициативата, която като цяло продължава да бъде доста смътна, ще се базира на познати отраслови стандарти и протоколи за мобилни комуникации като Extensible HTML, Multimedia Messaging Service, Synch MI, Java и операционната система на Symbian. В основата на кампанията ще залегне Global System for Mobile Communications или GSM мрежата, която е най-широко разпространена в Европа и печели все по-стабилни позиции в Съединените щати, особено след възприемането й от операторите Cingular и AT&T.
Всички тези усилия се осъществяват под явното водачество на Nokia. По време на споменатото изложение от фирмата обявиха, че ще започнат да предоставят лицензи за някои от ключовите си кодове, например този на софтуерната платформа Series 60, която включва HTML браузър и back-end софтуер и работи с операционната система Symbian.
Според представителите на Nokia целта на инициативата е да се отвори пазарът на мобилни телефони, тъй като потребителите ще приемат по-лесно платформа, която се поддържа от всички. Не всички обаче са поканени за участие в кампанията, в началния етап на която не се включват други софтуерни предприятия освен Symbian. Най-забележимата празнина в първоначалния списък е отсъствието на Microsoft и на фирмената операционна система Stinger. Това до голяма степен се дължи на факта, че подходът за лицензиране на клиентски и back-end софтуер на Nokia доста прилича на този за лицензиране на софтуера Stringer и back-end софтуера Mobile Internet Server на Microsoft.

