Да започнем с малко история: първият стандарт за безжични телефони е наречен CT0 (CT - cordless telephone) и се базира на принципа на аналоговото предаване на глас при честоти 1.7 MHz (предаване от базата) и 47 MHz (от станцията слушалка), с честотна модулация и честотно разделяне на каналите. Невисоката цена довежда до широко разпространение на безжичните телефони, което от своя страна поражда въпроса за сигурността на връзката. Проблемът се дължи на факта, че разположените в близост една до друга системи си влияят една на друга. Сред най-често срещаните недостатъци са блокирането на повикванията, взаимните смущения, възможностите за подслушване на телефонни разговори и за набиране от чужди бази. Това довежда до създаването и налагането на стандартите CT1 и CT2, но те също не решават всички проблеми с подсигуряването на връзката срещу външна намеса. През 1998 CEPT (Европейската конференция на пощенските и телекомуникационните администрации) приема за основа на общоевропейски стандарт за цифрова безжична връзка технологията TDMA/TDD и отделя за неговата реализация диапазон честоти 1880-1900 MHz. Този стандарт получава името DECT (Digital European Cordless Telephone). Окончателната спецификация на DECT е завършена през 1991 и през следващата година бива официално приета заедно с Европейския стандарт за радиоинтерфейс DECT (ETS 300 175). От този момент абревиатурата DECT започва да се разшифрова като Digital Enhanced Cordless Telecommunication и навлиза в целия свят.
Зелените машини :: С надигащата се вълна от притеснение относно замърсяването на околната среда започват да се произвеждат екологично чисти компютри, както и нови технологии, имащи за цел да намалят опасните химикали и употребата на енергия.
