Информационна магистрала на Държавната агенция за българите в чужбина
Категория: Интернет
четвъртък, 10 Януари 2002 0:00ч
bg, но тя не е напълно идентична с него, а представлява отделна инфраструктура. Техническа основа на Интернет дейността на Агенцията е оптичната fullmash мрежа на Министерския съвет, която позволява вътрешна скорост между 155 и 622 мегабита, а скоростта на Интернет достъпа е 9 мегабита. Разбира се, тази голяма цифра се дели между много потребители. Малкият собствен “патент” на Агенцията се изразява в динамичната йерархия на връзките, в обогатяването им една чрез друга, в изграждането на глобална информационна система, ползваща ресурсите на световния Web.
Структурата
За да може да се каже, че е изградена информационна магистрала, би трябвало да са налице следните основни условия:
* глобална мрежа в регионален или планетарен мащаб;
* излъчване на внушителен собствен информационен поток, който да предизвиква стремеж за диалог у потребителите;
* интерактивност в различните й степени:
- точки на обратни връзки
- създаване на общи за източника и реципиентите информационни фондове, чието съвместно поддържане и развитие е по-висока степен на интерактивност
- влизане във взаимодействие със сходни информационни структури.
Ясно е, че това е доста широка характеристика, която следва по-скоро канадски и японски виждания по въпроса. Такава постановка се отличава от по-популярните американски представи, които намираме записани като задачи на www.gohway.com: тук понятието информационна магистрала се редуцира до свръхскоростно диспечерство/посредничество, а може да се окаже и просто ускорител (booster).
Интернет комуникационната мрежа на Агенцията има още едно измерение - тя позволява участниците в нея да общуват не само с централното информационно обслужване (в случая Агенцията), но и да осъществяват интензивни контакти помежду си. Мрежата придобива и ролята на атрактор, който е гравитация за изявените Интернет присъствия на българите в чужбина. Тук няма нищо тайнствено. Ще посочим два основни механизма, чрез които се осъществява този процес:
Първият е, когато българи в чужбина използват търсещи машини, сайтът на Агенцията попада в тях поради факта, че на латиница и на кирилица съдържа ключовата дума “българи”, асоциативно (и при търсачките) свързана с “България”.
Вторият е, че в Агенцията периодично извършваме търсене на български страници и присъствия в Интернет, които каним за по-нататъшен диалог в нашата комуникационна мрежа. Така например скоро влязохме във връзка с “единствената българска дигитална диаспора в Турция” - университетския клуб на българските турци в Истанбул.Той има 100 членове онлайн, 600 приятели и определя себе си като “100% гражданско независимо общество”.
Разбира се, има и други пътища, някои от които засега са наша професионална тайна.
Глобалната мрежа и нейните регистри
И така - собствената глобална комуникационна мрежа на Агенцията в Интернет разполага с около 50 активни връзки с големи и значителни български общности по света: Атина, Виена, Банат, Братислава, Прага, Бостън, Буенос Айрес, Вашингтон, Ванкувър, Ню Йорк, Дънедин и Оукланд - Нова Зеландия, Мелбърн, Сидни, Санта Клара - Калифорния, Монреал, Одеса, Оксфорд, Отава, Пекин, Питсбърг, Тирана, Торонто, Чикаго, като към нея постоянно се включват нови потребители. При това в Питсбърг, Пенсилвания, имаме например двама активни партньори. Индивидуалните кореспонденти са около 100 от 17 страни, като броят им нараства всекидневно. Към тази кореспондентска система трябва да отнесем и Web ринга на сайта на Агенцията, чрез който се влиза в над 35 Web страници (и сайтове) на българи в чужбина. Именно тук кореспондентите общуват помежду си, комуникацията става разностранна.
Друг такъв комуникационен гръбнак е регистърът на българските църкви по света - той е по-широк от информацията на Светия синод, тъй като при нас са включени например евангелистките църкви, предстои включването и на католическите църкви на българите от Банат.
Трети комуникационен регистър е списъкът на българистичните и славистичните институции и катедри, който се намира в нашата страница “Българистика” (Bgstudies).
Три допълнителни мрежи, с които могат да общуват помежду си нашите кореспонденти, приятели и читатели, са нюзгрупите: soc.culture.bulgaria, Bulgarian Studies, Bgfriends, като намиращите се на нашия сайт входове са между най-надеждните (а за последните две групи - като че ли единствените) на българска виртуална територия.
