Debian GNU/Linux 2.2 (Potato)

Категория: Интернет
Етикети: Linux , debian
събота, 10 Февруари 2001 0:00ч

Debian - определено най-некомерсиалната сред всички дистрибуции на Linux - се поддържа от потребителска общност, а не от комерсиална организация. Като се има предвид нейното родословие, както и тесните връзки на Debian с FSF, Debian си е изработила репутацията на предпочитаната от Linux гурутата дистрибуция. Това само по себе си води до противоречиви мисли.
От корпоративна гледна точка основният недостатък на Debian е липсата на поддържаща фирма. Това е свободен софтуер в най-чистия му вид и може да изнерви някои ИТ администратори. Освен това създателите на Debian не са направили нещо кой знае какво, за да улеснят процеса на обучение, така че начинаещите в областта на Linux вероятно биха потърсили други дистрибуции, които повече ви водят за ръка и осигуряват по-проста документация. Ако обаче не сте от тези, които се плашат лесно, бихме ви препоръчали да се впуснете, защото в Debian има много неща за харесване.
Debian GNU/Linux се предоставя с комплект от средства за разработка и мрежови услуги, подобни на тези, които се срещат и при другите дистрибуции. В съответствие с консервативната природа на нейните създатели често в нея са използвани по-стари версии на основни пакети с помощни програми, като се предпочита новите версии на софтуера да бъдат добавени само след като бъде доказана тяхната стабилност. Debian 2.2 например се предоставя с по-стари версии както на Perl, така и на X Window.
Старите потребители на Linux не би трябвало да имат проблеми с разпиляната, но функционална инсталираща програма на Debian. Макар и помощните програми за създаване на дялове да са практични, те не са особено дружелюбни към потребителя. За да улесни процеса на преглеждане на пакетите и избор на програмите за инсталиране, Debian предоставя списък, наречен задачи за избор (tasks to select). Всяка задача - например Samba server - представлява всъщност набор от пакети, необходими за реализацията на дадена функция. Вместо да избират отделните части на софтуера, потребителите могат просто да посочат кои задачи трябва да изпълнява сървърът и да оставят инсталиращата програма да избере кои програми са й нужни.
Изглежда, това, което най-силно привлича повечето привърженици на Debian, е нейната система за работа с пакети. APT (Advanced Package Tool) представлява отговорът на Debian на Red Hat Package Manager (RPM). Този пакет може да бъде използван за добавяне, обновяване и премахване на софтуер както локално (от CD-та), така и от отдалечени FTP сървъри. След като бъде правилно конфигурирана, системата може автоматично да прави проверки за последни актуализации и да инсталира най-новите версии на целия системен софтуер само с една-единствена команда. Остава възражението, че човек трябва да притежава изключителни познания по Linux, за да използва по-голямата част от пакета.
Debian поддържа документацията си на своя Web сайт и не предлага никакви отпечатани ръководства. Издателство O’Reilly обаче публикува отличната книга на Бил Маккарти Learning Debian GNU/Linux, която обхваща всичко, което е необходимо на един начинаещ администратор на софтуер с открит текст.
Обществото на разработчиците на Debian е много активно, отворено и леснодостъпно, а изобилието на Usenet групи и пощенски списъци е огромно, обаче не трябва да очаквате много обяснения като за новаци. Комерсиална техническа поддръжка на Debian има само чрез трети страни.

Коментари

Добави коментар

Име:

Коментар:


-->