Поглед отвътре
Джон Дворак
четвъртък, 19 Октомври 2006 12:45ч
В Wikipedia има хубаво определение на тази технология:
„Предварително напрегнатият силиций представлява слой от силиций, в който атомите са раздалечени на разстояния, по-големи от техните нормални междуатомни разстояния. Това се постига чрез поставяне на слой силиций над субстрат от силициево-германиева сплав (silicon germanium, SiGe). Тъй като атомите в силициевия слой се подравняват с тези в слоя от силиций-германий, където те са леко по-раздалечени, слоят от силиций е леко опънат (т.е. е напрегнат). Електроните в напрегнатия силиций се движат със 70 процента по-бързо, което позволява на силициевите транзистори да работят с 35 процента по-бързо.”
Intel бе толкова окрилена от тази разработка, че по време на нейната презентация показа как няколко инженери-технолози, облечени в типичните си смешни работни костюми, се разхождат в цеха и дават обяснения за различни огромни „инструменти”, които използват за производство на пластинките от напрегнат силиций.
Друга пикантна новина, която „улових” докато бях на тази презентация, е свързана със странната вяра на Intel, че е компания-производител на платформи. Някои служители от Intel дори са измислили име на най-новата й платформа – Intel 3.0.
Ето как те самите определят явлението „платформа Intel”: Intel 1.0 е Intel от ранните си години, когато компанията правеше само памет. Intel 2.0 е названието й през ерата на микропроцесорите. А Intel 3.0 се отнася за ерата на платформата. Тук без да искам се сещам за Viiv. Без съмнение, трябва да очакваме още инициативи на Intel за разработка на платформи като Viiv, които ще имат нужда от мощни чипове, за да работят.
Това, разбира се, са глупости. Когато Intel стана компания-производител на микропроцесори, не след дълго тя излезе от бизнеса с памет напълно и завинаги. Дали сега, след като навлиза в бизнеса с платформи, Intel ще изостави и този с микропроцесори? Аз лично твърде силно се съмнявам.
Всичко това е в името на една цел: хората да получат известно основание да купуват най-новите и най-мощни чипове на компанията. Трябва да има и нещо друго, освен игрите от най-висок клас, което да използва изключителната мощ на новите двуядрени процесори. Това трескаво търсене на основание ще се задълбочи, когато компанията пусне на пазара своя процесор с четири ядра, което ще се случи някъде към края на годината. Но можете да сте сигурни, че AMD ще пусне на пазара свой собствен чип с четири ядра, колкото се може по-скоро, с цел да изпревари своя конкурент Intel.
Едно от големите предимства на Intel пред AMD, е тайната й формулировка по отношение на новите чипове. Днес тя изразява всичко във „изчислителна мощ, отнесена към единица енергия”. Освен това Intel постъпи умно и седна зад чертожната дъска, за да разработи най-новите си процесори. В основни линии, те са базирани на елегантната серия чипове за мобилни системи, известни с названието Pentium M. Всъщност, Core 2 Duo си е леко подсилен Pentium M. AMD засега не предлага свой отговор на формулата „изчислителна мощ, отнесена към единица енергия ”. Тя най-вероятно ще се върне към нещата, които си остават наистина важни за купувачите, след като всичко вече е казано и направено: цената и производителността.
Друга интересна пикантна новина, появила се в резултат на промоцията на новата платформа на Intel, бе фактът, че тези чипове имат нови инструкции. Intel засега не ги е обявила формално, но те определено са свързани с мултимедията и ще се промотират под кодовото название MediaBoost. Един от инженерите ми каза, че Intel възнамерява да „публикува” след време тази и друга информация, като допълнителен маркетингов трик.
Още една новина от агенция „Клю-Клю”: аз лично установих, че ръководството на Intel използва термина „демодирано мислене”, за описание на по-старомодните или демодирани идеи. На мен лично този термин ми се струва забавен и имам намерение вече да го използвам за всичко, което лично не харесвам. Но тийнейджърите веднага го прегърнаха и започнаха си говорят по следния начин: „Марче, та това е то-о-о-лкова демодирано!”.
А какво всъщност се е случило с името Core 2 Duo? Как така Intel реши да скъса със своите консултанти, които изобретиха наименования като Pentium, Celeron и Centrino? Дали на компанията най-накрая не и светна, че всички тези купешки наименования всъщност не вършат никаква друга работа, освен да объркват нейните клиенти? Главният изпълнителен директор на Intel Пол Отелини веднъж спомена, че ако някой има предложение за наименованията на чиповете от следващо поколение – Core 4 Quads или както и да бъдат наречени те – той с интерес би искал да ги чуе.
В крайна сметка, това поне ще отбележи края на ерата на глупавите наименования на чипове. Ура-а-а-а!
