Смартком с нови решения за големите Интернет сървиз провайдери
Категория: Мрежи
Стефан Станчев
сряда, 14 Ноември 2007 18:18ч
10 Gigabit Ethernet стандарта е точката, в която се допират SDH и Ethernet
Съвременните мрежи са свързани с определена инфраструктура и строго специфични хардуерни устройства. Освен обурудването са нужни и проектантски решения свързани с топологията и функционирането на бекбона. Смартком е системен интегратор, който решава проблемите и реализира идеите на големите сървиз провайдери у нас. За неговата дейност разговаряхме с Бисер Иванов, изпълнителен директор на Смартком България.
Смартком България е системен интегратор, който работи със редица големи производители. Компанията се е специализирала в предлагането на решения, които могат да бъдат алтернатива на Cisco и имат по-различен пазарен подход от производителите подръжници на отворения код, като например Juniper Network. Ние работим и с други фирми с отворени стандарти. Фокусът на Смартком е основно върху сървиз провайдерския пазар, но не толкова върху производството. Компанията работи с повечето от провайдери в България повече от 10-ина години. “10 гигабита са си просто 10 гигабита – 10 пъти по-голяма скорост от единия гигабит и четеири пъти по-голяма от 2,5 гигабита. И всъщност може би най-важното което трябва да се каже е че те са точката в която два свята се допират. Единия свят е светът на традиционните технологии базирани на синхронната мрежова архитектура или SDH, а другият свят е светът на пакетно базираните LAN и WAN технологии познати от Интернет”, казва Бисер Иванов.
Има няколко 10 гигабитови стандарта и те всъщност се допират на тази скорост. В тази връзка се пораждат много въпроси и се водят дискусии, дали следващата стъпка ще бъде 40 гигабита защото синхронността е по четири в традиционния синхронен свят, докато в Ethernet стандарта е 10. И въпросът в случая е дали ще се мине през междинната стъпка от 40 гигабита или директно ще се отиде към 100 гигабита.
10 Gigabit Ethernet стандарта не е някакъв повратен момент, а едно стъпало през което сървиз провайдърите трябва да преминат, изграждайки своите мрежи. То е необходимо за тях, защото капацитетите, които се разполагат в аксеса в крайна сметка рефлектират и върху ядрото на мрежите, върху технологиите, които се залагат там. Така че от определена гледна точка това просто си е един интерфейс, една скорост, на която опорните мрежи се ъпгреидват. По-интересен е въпросът кое поражда нуждата от 10-те гигабита като технология и кои са системите, които я управляват на протоколно ниво. Когато говорим за MAN мрежите (Metropolitan area network) и национална свързаност, Ethernet е единствената технология, която управлява тези мрежи. Мнението на Смартком, е че в световен мащаб това е наборът от протоколи и технологичен подход, налаган от MРLS формата. Естествено в последните години се заговори и за други нови системи, които би трябвало да доведат до опростяване, косвено рефлектиращо и върху цената на един хардуер. Но когато се говори за сървиз провайдърски мрежи, отнасящи се до пренос на телевизия и глас, може категорично да се заяви че MРLS-а е доказаната технология. Практиката го показва.
10 Gigabit Ethernet стандарта е първата точка, в която SDH и Ethernet се допират. Важното е, че на 10 гигабита има два типа стандарта. Единия е LAN физикъл а другия е WAN физикъл. Те са различни и като скорости. 10 Gigabit Ethernet и директния мапинг с STM64 от 10 гигабита в STM, не трябва да се бърка с 10 гигабита LAN, който съществува и се ползва широко в LAN суитчовете. Той има и няколко съществени разлики в сигнализацията, която тече между крайните устройства. Не е ясно, коя ще е следващата стъпка във високоскоростните технологии. Вече се работи и върху 100 Gigabit Ethernet, подобен на старата технология ATM за инверсно мултипликсиране на 10 броя 10 гигабитови потока, които формират една 100 гигабитова връзка. Най-вероятно обаче няма да остане като стандарт, като е възможна междинна стъпка.
“Споменах за 40-те гигабита. На практика това е стандзартът STM256, който важи за повечето от международните връзки между TR1 операторите. Но според мен основното, което ще придвижи Ethernet стандартите и ще ги утвърди в крайна сметка е себестойността на хардуера, който трябва да ги реализира”, смята директорът.
Когато се говори за стандарти трябва да се има предвид оборудването в транспортната равнина, където са DVDM системите и които вече имат различни модификации за лонг хол, ултра лонг хол.
Един бърз прочит на това докъде са стигнали стандартите води до извода че въвеждането на 100 Gigabit Ethernet няма да се случи по-рано от три години. Така че по-съществено движение може би ще има след 2010 година. До тогава се очаква сериозно развитие и по-скоро налагане на 10 гигабитовия стандарт за трънкване в кор равнината и също надолу към аксес равнината. Все пак Ethernet е доказаната технология като говорим за физическата свързаност.
“Напомням за това, че чистото напречно свързване между устройства на 10 гигабита, било то етернет или STM, не е сериозен фактор в дизайна на мрежите. Защото различните технологии имат различни предимства и недостатъци“, твърди събеседникът ми.
Разстоянията вече не са фактор, защото те опират единствено до типа на оптичните компоненти. Вече е стандарт всеки тип оборудване да се реализира с оптични модули било то XFP(10 Gigabit Small Form Factor Pluggable) или други.
Смартком като системен интегратор има за задача да участва в дизайна на решенията, внедряването и поддръжката. Пазарът е достатъчно наситен и повечето системни интегратори, които работят традиционно в тази област, отдавна предлагат решения на ниво 10 гигабита. Разликите са по два критерия. Единия е пазарния фокус - част от тези интегратори имат фокус върху корпоративния пазар, друга част, като Смартком, са фокусирани върху сървиз провайдърския пазарен сегмент. Технологиите, които се предлагат в тези две сфери се различават в значителна степен. Различните системни итегратори, които предлагат оборудване в областта на сървис провайдърския сегмент, считат, че е важно да бъдат удовлетворени изискваниятя на местния пазар. Това е критерият, по който може да се направи една допълнителна диференциация. За сървиз провайдърите е много добре ако пазарът е наситен и има достатъчно сериозна конкуренция, поради сериозно предлагане. А когато има сериозно предлагане има и голям избор на пазара.
“Говорейки с колеги системни интегратори в съседни страни, общото им мнение е че в България в момента има една изключителна пазарна среда в сървиз провайдерския пазарен сегмент и това е една от причините в страната ни да се наблюдава невероятен бум в прилагането на различни технологии, които в крайна сметка довеждат и до услуги за крайните потребители. Това не можете да видите на един утвърден пазар, какъвто например е немския”, подчертава Бисер Иванов.
В Германия Интернет достъп се предлага чрез ADSL или ASDN и това доста ограничава потребителите в техния избор. Разнообразието от цени и трафици на българския пазар е много по-голямо, както и услугите и ценовия диапазон , които се предлагат. Това е най-подходящо за крайните потребители. Вариациите в услугите и подобряването на качеството им дава много по-голям избор при един интересен пазар, какъвто е българския.
“Ние вярваме, че тези компании, които предоставят най-добрите услуги, могат да предложат високо качество и съответно да подобрят облика на пазара у нас”, заключава директорът на Смартком.
